Павлова укори кандидат-кметове, че правят кампания с европроекти

Финансираните от Брюксел регионални обекти вдигнали БВП с над процент

Лиляна Павлова, сн. БГНЕС

Регионалният министър Лиляна Павлова изрази съжаление, че 90% от предизборната кампания за местните избори на 25 октомври се води за сметка на проекти с европейско финансиране. "Това не трябва да се прави, апелирахме неведнъж. Европейските проекти са за всички и не трябва да се политизират. Неслучайно периодът е 7-годишен и обхваща минимум два мандата на кметове", коментира Павлова пред журналисти след заседание на комитетите за наблюдение на изтичащата оперативна програма "Регионално развитие" и новата програма "Региони в растеж" във вторник.

Инвестициите, направени по старата регионална програма, са довели до увеличението на брутния вътрешен продукт на България е с над 1 процент, съобщи по вре ме на срещата заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова. Сред другите ползи, доказани от оценки на нетното въздействие на оперативната програма чрез макроикономически модел, е увеличението на публични инвестиции с над 15 на сто и на частните - с 2.5 на сто. Последното е ефект от финансовия инструмент "Джесика", което показва нуждата от разширяването на този вид привличане на частни вложения в публични проекти, посочи Николова.

По старата оперативна програма "Регионално развитие" (2007-2013), чийто срок за разплащане изтича в края на тази година, има общо 49 рискови проекта. Шест от тях няма да приключат в срок, защото по тях към днешна дата няма сключени договори с основен изпълнител.

"Три от тях могат да бъдат спасени, тъй като са за проектиране на градове, но за другите нямаме тази нагласа, защото става дума за туристически маркетинг", заяви регионалният министър. Бенефициент по тях е Министерството на туризма, което не успяло да ги реализира и договорите за безвъзмездното им финансиране трябва да бъдат прекратени.

Високо рискови са 43 проекта, чието изпълнение е 50-60%, а те трябва да бъдат въведени в експлоатация до края на годината, но това не е невъзможно, посочи Павлова. Съществува обаче опасност част от разходите по тези проекти да останат за сметка на бенефициентите им.

По думите ѝ сред рисковите проекти са такива за градска среда, за здравеопазването, както и построяването на Северната скоростна тангента на София. Общо те са за около 400 млн. евро, но половината от сумата се пада на Северната тангента. "Смятам, че не повече от 40 млн. евро ще е сумата, която може да остане за сметка на бенефициентите", каза Лиляна Павлова.

До момента от програмата са разплатени 86% или около 2.7 млрд. лв по над 1100 проекта. "902 от големите проекти вече са приключили. Над 450 училища, 400 детски градини, 43 университета, 72 сгради на културната инфраструктура бяха реновирани. 121 туристически атракции за над 165 млн. лв. разцъфнаха пред очите ни, над 200 млн. лв. безвъзмездно получи здравеопазването ни", отчете Павлова.

Българите вече няма да има нужда да пътуват до Турция за скъпо платено лечение, същата апаратура я има тук, заяви тя. Припомни вложените 100 млн. лв. за противопожарна безопасност  и над 400 млн. лв. в градски транспорт.

Успешно завъртяхме колелото на изпълнение на новата програма и в края на 2015 г. тя работи ефективно, похвали се още министърът.

По думите ѝ, до 2018 г. голяма част от проектите по новата програма "Региони в растеж" трябва да бъдат реализирани и разплатени.

До края на годината ще започне финансовата подкрепа за пофесионалните гимназии и училищата, а в последствие и за университетите. "За първите 6 месеца на програмата ще отворим за финансиране една голяма част от ресурса. Програмата ни е букет от много дейности. За нас е важно да постигнем добър баланс с всички бенефициенти и приоритетни оси", коментира Павлова.

Споделяне
Още от България