Пазарен подход за развитие на земеделието

Докладът е представен от Георги Ангелов на национален работен семинар "Политики за стимулиране развитието на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и селските райони в България", организиран от Стопанския факултет на Софийския университет на 4 юни т.г.

Преди 1984 година земеделието в Нова Зеландия е силно субсидирано и се развива изключително бавно - производителността на труда нараства с 1% годишно. През 1984 г. правителството решава да предприеме мерки, с които да промени това положение и извършва важна реформа - премахва субсидиите за земеделието.

Резултатът е зашеметяващ - ръстът на производителността на труда в земеделието нараства 6 пъти и е средно 6% годишно през следващите години. Въпреки очакванията на някои наблюдатели, по-малко от 1% от земеделските компании фалират, а фамилните ферми увеличават дела си. Земеделието увеличава дела си в брутния вътрешен продукт на страната и въпреки липсата на субсидии продукцията на отрасъла е конкурентна на международния пазар. Новозеландските производители успешно се конкурират на световните пазари със субсидираната земеделска продукция от другите страни и Федерацията на фермерите в Нова Зеландия вярва, че опитът на страната "напълно развенчава мита, че земеделието не може да просперира без правителствени субсидии". Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, земеделската реформа в Нова Зеландия "има за резултат драматично намаление на пазарните изкривявания", причинявани от субсидиите.

За да се развива земеделието в България бързо, е необходимо да се извършат определени реформи. Ще представя някои от тях:

1. Премахване на субсидиите

Субсидиите, както знае всеки икономист, изкривяват относителните цени и стимулите на хората, задържат ресурси в нископроизводителни или губещи предприятия и от друга страна тежат на данъкоплатците. Затова една от важните реформи в земеделието е премахването на субсидиите за земеделие. За да стане това относително по-безболезнено, е възможно при премахване на субсидиите да се отпусне еднократна "приспособителна" помощ на досега субсидираните земеделски стопани с ниски доходи. Тази помощ ще им даде възможност да направят своя земеделски бизнес по-печеливш или да излязат от бизнеса и да се захванат с друга дейност.

2. Премахване на пречките пред международната търговия

В момента съществуват два вида пречки, които българското правителство поставя през международната търговия със земеделска продукция. Първата са митата, с които се облагат вносните стоки. Те пречат на развитието, тъй като задържат "в бизнеса" неефективни производства, които би било нормално да фалират и да дадат шанс на по-ефективните (или пък да станат самите те ефективни). Втората пречка пред търговията е пречка пред износа на земеделски продукти - тютюн, дървесина и други. Тези два вида пречки възпрепятстват нормалното развитие на отрасъла и интегрирането му в международното разделение на труда.

3. Продажба на земя на чужденци

В момента цената на земята в България е много ниска. Това не позволява на собствениците ѝ да я използват за капитал. Например, те не могат да я заложат пред банка за получаване на кредит, с който да развият бизнеса си. Така земята се оказва загробен капитал, подобен на описания от известния Хернандо Де Сото. Допускането на продажба на земя на чужденци ще ускори навлизането чужди капитали в сектора и ще повиши цената на земята, което ще позволи тя да се превърне в капитал за собствениците си.

4. Електронен кадастър

Земята в България е силно раздробена и заради това е трудно на човек да закупи по-големи количества земя, оформящи общ масив.

Допълнителен проблем е, че често земята е собственост на множество наследници, живеещи в различни райони на страната. Наличието на електронен кадастър, достъпен в интернет, би могло да помогне на кандидат-купувачите по-лесно да се свържат със собствениците на земята, която искат да закупят.

5. Ниски данъци и подобряване на бизнес средата

Ниските данъци и добрата бизнес среда за земеделците и всички купувачи на тяхната продукция ще гарантират по-бърз растеж на отрасъла и на икономиката като цяло. Предложението за плоска ставка от 10% за преките данъци ще окаже също толкова ползотворно влияние на земеделието, както и на останалите сектори.

6. Фискална децентрализация

За по-бързо развитие на селските региони ще спомогне децентрализирането на вземането на решения, касаещи местни въпроси. Става въпрос за определяне на данъчните ставки по преките данъци - данък върху доходите, местните данъци и такси. Разбира се, би могло да се предвиди и горна граница на тези ставки (например 10%), за да не се повишават те прекалено много. От друга страна, с децентрализирането на права за определяне на данъците трябва да се децентрализират и разходните решения на местните власти и те да поемат предоставянето на всички местни услуги. Това ще доведе до процес на експериментиране на различни подходи към управлението на местните финанси, което само ще е от полза за развитието на регионите - добрите практики ще се разпространяват бързо, а лошите ще се отбягват. От друга страна, ще има възможности местните власти да влияят върху бизнес средата в района си и да привличат повече инвестиции.

7. Неучастие в европейските фондове

Фондовете по общата селскостопанска политика на Европейския съюз са субсидии и за тях важат всички проблеми, споменати по-горе за субсидиите, но в още по-голяма степен. По тази причина след влизането на България в ЕС тя трябва да декларира, че няма нужда от европейски субсидии за земеделие.

8. Прекратяване на интервенциите на пазара

В момента сме свидетели на ситуация, при която министерството на земеделието се намесва на пазара на земеделска продукция винаги когато сметне, че цената не удовлетворява. Това в отделни периоди или едновременно пречи както на земеделците, така и на отраслите, които ползват земеделска продукция.

9. Намаление на бюрокрацията

Наличието на голяма бюрокрация има тенденцията да резултира в свръхрегулиране на отрасъла и допълнително увеличение на бюрокрацията. Многото чиновници, от които зависят много неща, са предпоставка и за значително ниво на корупция. В България в министерството на земеделието работят 20 пъти повече служители от Нова Зеландия, което очевидно трябва да се промени.

10. Децентрализиране на програмите за развитие

Време е министерството на земеделието да осъзнае, че при пазарна икономика отделните компании и лица имат планове за своето развитие, а централни планове не са необходими. Те само пречат на постигането на индивидуалните такива.

11. Приватизация на фонд "Земеделие" и фонд "Тютюн"

Прекратяването на субсидиите превръща тези фондове в ненужни в сегашния им вид. От друга страна, при приватизацията им, те могат да се превърнат в нормални земеделски кредитни институции, от каквито безспорно има нужда.

12. Приватизация на държавните гори и земи

За да се използва ефективно тази собственост, тя трябва да отиде в ръцете на частни лица, които имат стимул да я използват по най-добрия възможен начин.

13. Либерализация на горския сектор

Вместо да се създава централизирана държавна Национална компания "Гора", е по-добре да се либерализира използването на горския сектор. Сегашната усложнена процедура, по която се разрешава отсичането на дървета, трябва да се премахне и да се замени с едно много просто и ясно правило - всеки собственик на гора е длъжен за всяко отсечено дърво да посади едно ново. Това заедно с приватизацията на горите ще премахне всички проблеми, свързани с кражби от държавните гори чрез създаването на стимули за опазването им у частните собственици. При това ще е възможно значително увеличение на добивания дървен материал и на заетостта в сектора.

Като заключение би могло да се посочи това, че извършването на реформи не е самоцелно. То е необходимо условие за постигане на бързо икономическо развитие и повишаване на благосъстоянието на българските граждани.