Пазарната енергетика се оказа зависима от бъдещата отраслова стратегия

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, сн: БГНЕС

Коментираното от години пълно освобождаване на енергийния пазар, което също така от години се отлага по една или друга причина, сега се оказа зависимо от бъдещата стратегия за развитието на енергетиката с хоризонт до 2050 г. Документът се очаква да е готов през септември 2017 г. и да обедини около себе си всички политически сили, за да се изпълнява, а не да се ревизира постоянно.

За плавното либерализиране на енергийния пазар през 2016 г. Световната банка подготви анализ, според който за петгодишен период цената на тока трябва да се повишава с 2 процента всяка година, постепенно цялата произвеждана от електроцентралите енергия да се продава през борсата и да се предприемат редица структури реформи. Предсрочните парламентарни избори през март 2017 г. забавиха допълнително изпълнението на предлаганите от Световната банка мерки.

Сега се очертава ново отлагане в очакване на новата енергийна стратегия.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов коментира във вторник по време на конференция, посветена на индустрията, енергетиката и климатичните промени, че създаването на енергийна стратегия с фундаментална визия и стратегически приоритети, която да бъде утвърдена от Народното събрание, е рамката, която ще осъществи пълната либерализация на енергийния пазар.

По този начин няма да се водят спорове по един или друг проект и няма да има сблъсъци на лобита от различни сектори от българската енергетика за това как да върви отрасълът, посочи Иванов.

Той обаче остава оптимист, че след пет години страната ни ще има напълно либерализиран енергиен пазар.

Между три и пет години е препоръчваният от СБ срок за пълно освобождаване на цената на електроенергията и формирането ѝ изцяло на пазарни принципи.

Според Иванов краят на 2018 г. е достатъчен срок за излизането на свободния пазар на всички фирми, а за домакинствата това да се случи от 2021 г. той смята, че пазарната енергетика трябва да се случва плавно. Ускорената либерализация може да доведе до съществени проблеми в целия сектор, заради нарушена конкурентност на някои дружества.

Процесът на либерализацията ще гарантира предсказуем пазар, устойчива среда и финансово стабилни компании без обаче да се забравят и енергийно уязвимите потребители, коментира Иванов.

За да се върви към либерализиран пазар у нас, трябва да се увеличат продаваните количества електроенергия на борсата за ток и тя да се свърже с регионалните борси, а на следващ етап и в европейските.

Либерализацията е процес, който се явява инструмент за постигане на големите цели в енергетиката на страната - създаване на свободен, предсказуем и устойчив енергиен пазар, на устойчива регулаторна среда, на енергийни компании, които имат способността в конкурентна среда да бъдат финансово стабилни, като заедно с това трябва да се намери и решение на проблема със защита на енергийно уязвими потребители, заяви още регулаторният шеф.

КЕВР ще има съществен принос за освобождаването на енергийния пазар, тъй като голяма част от нормативните актове за това са нейна работа, след като парламентът одобри съответните законови поправки, които ще отнемат задължението на "Националната електрическа компания" да купува всичкия ток на пазара, включително по преференциални тарифи.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?