Педиатрията у нас е в тежка финансова и кадрова криза

Недостигът на специалисти ще доведе до затваряне на отделения и увеличаване на детската смъртност

Педиатрията у нас е в тежка финансова и кадрова криза

Заради лошото финансиране и липсата на кадри педиатрията у нас се намира в критично състояние, което до няколко години може да се отрази катастрофално на медицинските грижи за децата и да се повиши детската смъртност. Това стана ясно в четвъртък на кръгла маса за детското здравеопазване в парламента, по време на която специалисти очертаха най-тежките проблеми в педиатрията и някои възможни решения.

Председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ съобщи, че основните проблеми в педиатрията в момента са лошото финансиране и липсата на кадри и тяхната квалификация.

Едва 285 млн. лв. от многомилиардните разходи за здраве са за децата

Той даде за пример, че през последните години разходите за детското здравеопазване възлизат на 285 млн. лева годишно, което е под 12% от общите разходи за медицинска помощ от 2.4 млрд. лева. При бюджет на здравната каса от 3.8 млрд. лева за следващата година, разходът за детското здравеопазване е направо нищожен.

Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова, която също е педиатър, коментира, че въвеждането на клиничните пътеки е било пагубно за българската педиатрия, защото от самото начало това са сред най-недофинансираните пътеки и многообразието на детската патология не може да се впише в няколко алгоритъма.

Като основен проблем обаче детските лекари изведоха липсата на кадри, тъй като има опасност дори до няколко години да се реши финансовия проблем, да няма на кого да се дадат парите.

Липса на лекари и сестри застрашава детския живот

В страната в момента има едва 10 детски хирурзи. Националната здравна карта, която беше отменена наскоро от съда, пък идентифицира недостиг на 400 педиатри в страната.

Д-р Димитър Печилков от Националната кардиологична болница съобщи, че в момента заради липсата на медицински сестри в интензивното отделение болницата е принудена да прави само спешни и неотложни операции на деца.

По думите му така не може да се отговори на потребностите от лечение и да се поддържа квалификацията на лекарите.

Националният консултант по неонатология проф. Боряна Слънчева коментира, че в момента в малките болници с най-ниското – първо ниво на компетентност изобщо няма неонатолози, в болниците с второ ниво – почти няма, а в най-големите болници с трето ниво на компетентност неонатолозите са със средна възраст над 50 години.

По думите ѝ скоро ще се стигне до закриването на акушеро-гинекологични отделения именно заради липсата на неонатолози, които да се грижат за децата. Тя посочи, че болниците не обявяват места за специализанти заради финансовите трудности, тъй като издръжката на 1 специализант годишно излиза около 12 000 лева. Д-р Таня Андреева, която е лекар специализант, пък посочи, че места за специализация обявяват болници, които изобщо не разполагат с педиатри и тези места не са примамливи за младите лекари.

Пилософ коментира, че около 72 процента от случаите на смъртност при децата до 1 година се дължат на проблеми в перинаталния период (малко преди раждането, по време и до седмица след раждането), както и на вродени аномалии. Затова усилията за намаляването на детската смъртност трябва да бъдат насочени именно в тази посока.

Според Слънчева обаче именно заради липсата на неонатолози до няколко години сме застрашени от нарастване на детската смъртност, тъй като няма да има специалисти, които да се грижат за децата в периода след раждането.

В последните години детската смъртност намалява и е 6.5 на 1000 живородени деца. За сравнение средният за ЕС показател е 3.8 на 1000 живородени и страната ни е водеща по детска смъртност заедно с Румъния.

Безплатни лекарства и липса на финансови лимити при детското лечение

За да се решат поне част от проблемите, Българската педиатрична асоциация предлага няколко мерки, сред които лекарствата за амбулаторно лечение на деца до 7 години да бъдат безплатни и да няма ограничение при заплащането на педиатричните клинични пътеки за деца до 6 години или поне до 1 година.

Една от идеите е и изграждането на национална педиатрична болница, която да обедини разпокъсаните отделения на съществуващите лечебни заведения.

Държавата може да поеме потребителската такса на децата

Друго предложение е личните лекари и педиатрите от извънболничната помощ да бъдат компенсирани от държавата за потребителската такса от 3.40 лева за преглед, от която децата са освободени.

"Моето лично мнение е, че ако искаме да подкрепим педиатрите в България и българското здравеопазване трябва да се търси начин за финансиране, но компенсирането да е от държавата, както е за пенсионерите. Не бива от пациентите да се взимат парите", коментира председателят на здравната комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ). Тя обаче уточни, че въпросът предстои да се обсъжда от управляващите и в момента не може да се ангажира с промяна в закона.

Относно събирането на такси от личните лекари за издаване на извинителни бележки, Дариткова заяви, че според нея в основния пакет, покриван от НЗОК трябва да се допише и тази дейност, така че за нея да не се събират повече пари. “Аз оставям на съвестта на всеки колега да вземе това решение, но за мен е логично и този елемент от здравната грижа да се дава безвъзмездно, защото медицинската бележка е резултат от безплатен преглед“, коментира Дариткова.

"Би следвало, ако има дефицит в нормативната уредба, това да се урегулира", каза тя.

Още по темата
Още от България

Как оценявате присъдите по делото "Иванчева"?