Пеевски като държавник: написал закон за пиар на държавата срещу Сорос

Медийният магнат и депутат, неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски не си правел пиар, пишейки закон за медийната собственост, а правел пиар на България. Страната се нуждаела от такова законодателно лъскане на имиджа си, защото кръгове, свързани със Сорос, в лицето на авторитетната неправителствена организация "Репортери без граници" "клепат" България с твърденията си, че в страната има цензура. Това се разбра от обясненията на народния представител Йордан Цонев (ДПС) в четвъртък при окончателното приемане на медийния закон на Делян Пеевски в парламента.

Цонев не разясни каква точно връзка има американският милиардер и филантроп с "Репортери без граници" и явно предпочита да си служи със същите пропагандни клишета, които се въртят в контролираните от Пеевски медии.

Медийният закон на депутата и медиен собственик бяха приети в четвъртък от парламента почти без дебат. Единствените осмелили се да го критикуват бяха двама депутати от левицата – Антон Кутев, който възрази срещу проекта и на първо четене и колегата му Милко Недялков.

Промените бяха внесени  в НС през февруари и в първоначалния си вид бяха откровена поръчка срещу медии, които са непрестанен обект на хули в пеевските медии.

Впоследствие Пеевски и тримата му съавтори от ДПС си коригираха проекта  , за да отговорят на критиките. Малко след ДПС и правителството съобщи, че готви свой закон за прозрачност на медийната собствената собственост, но явно толкова хареса проекта на Пеевски, че се отказа от своя.

Така с измененията на Закона за задължителното депозиране на печатни произведения се въвежда задължение всички медии, в т.ч. онлайн изданията, които сега не са обхванати от никакви закони, да депозират в Министерство на културата информация за реалните и скритите си собственици (ако имат такива). Освен това за задължени да докладват всички форми на финансиране и информация за източниците им. Въпросът с финансирането касае договори с държавни и общински дружества, обществени поръчки, договори с партии, банкови кредити, европейско финансиране, както и финансиране от международни донорски организации. Когато доставчикът на медийна услуга е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и пр., като собственик се посочва институцията, която упражнява надзор.

Това ще важи и за разпространителите, като ако се установи, че държат над 1/3 от пунктовете, ще бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията.

При неподадена декларация или подадена извън срока, или при декларация с невярно съдържание лицето подлежи на санкция от 10 000 лева до 15 000 лева. При повторно нарушение - от 20 000 лева до 30 000 лева.

Институцията, натоварена с изпълнението на новите изисквания, е Министерството на културата.

Междувременно малко преди окончателното приемане на закона му, Пеевски реши да прехвърли вестниците си на фондация, която да се ръководи от "доказани журналисти", а той самият щял само ... да я финансира. Към момента Пеевски притежава официално шест вестника и гневно отхвърля обвиненията, че е монополист на медийния пазар. Твърденията за обратното обаче се базират на обстоятелството, че той индиректно контролира редица други печатни и онлайн издания, което си личи отдалеч, ако се проследи строго унифицираната им редакционна политика, подчинена на едни и същи опорни точки, стигаща до еднотипни или направо едни и същи статии, интервюта и пр.

Що е то скрит собственик и трябва ли да се разкрива?

Поривът на законодателя за разкриване дори на скритите собственици на медии е толкова абсурден, че предизвика дебат в пленарната зала.

"Когато лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга или редакционната политика, е действително от действителния собственик, също трябва да се обяви в декларацията", гласи законовият текст. В допълнителните разпоредби вносителите на ДПС не са уточнили какво е "фактически контрол", само какво е "действителен собственик".

"Въвежда се понятието "фактически контрол на съдържанието" – на мен не ми е ясно как се определя лицето, което има фактически контрол върху съдържанието. Казвам, че текстовете са във вярна посока – по принцип искат да направят изсветляване. Не вярвам, че спрямо сегашното законодателство не може да има по-добър вариант. Но казвам, че тези текстове в този си вид няма да сработят", заяви от трибуната народният представител Антон Кутев.

След което постави въпрос и относно финансирането. Как ще се проследява дали държавата не финансира индиректно някоя медия, запита Кутев и реши да даде пример със собственика на "Овергаз" и издател на вестник "Сега" Сашо Дончев, за да не давал пример само с Делян Пеевски (издател на "Телеграф", "Монитор", "Политика", "Меридиан мач" и др.). Ако държавно финансиране минава през фирма на собственика, а той с тези средства финансира вестника си - това на практика е финансиране от държавата, което минава за добра търговска практика, каза Кутев.

Примерът му се оказа доста ялов, защото Сашо Дончев отдавна е изпаднал в немилост пред държавата и не получава нищо от нея. В същото време политикът Пеевски рязко се замогна за няколко години и от обикновен собственик на стар опел и малък апартамент той вече декларира милиони. Как точно са придобити не е особено ясно, но пък дори и премиерът периодично е спохождан от "витаещи съмнения", че Пеевски е свързан с мощни строителни фирми, които получават огромно финансиране от бюджета и от еврофондове.

Медиен собственик прави закон, за да докаже, че не е монополист

След това Кутев премина и към конкретно обвинение: "Това е един опит за изсветляване на медиите - на един определен собственик на медии, който иска да докаже, че той не е монополист. Това е ясно. Не виждам защо трябва да минава през законодателство. И честно казано, за първи път виждам пиар опит да се прави през законодателство."

Просветление внесе съавторката на закона Велислава Кръстева, която и представи самите текстове.

"Мисля, че за всеки е ясен прочитът на "фактически контролира" – това най-често са главните редактори, отговорните редактори и т.н. Те обикновено са ясно обозначени в самите издания", каза Кръстева.

От думите ѝ не стана ясно какво точно се подразбира, защото главните редактори обикновено са написани в редакционното каре на различните видове медии.

"Вие говорите, че това са "най-често главните редактори "– значи вие сте го вкарали в този закон, не защото се подразбира кои са. Ако се подразбира кои са, то не са главните редактори. В обществото има мнение, че не главните редактори контролират съдържанието и според мен целта на вашия закон е това – да се каже кои са. Какво става в случаите извън "най-често"? В случая, в който не са "най-често главните редактори", кои са?", попита отново Кутев.

Пиар на държавата срещу Сорос

Така дойде ред на Йордан Цонев да защити честта на Пеевски. "Въпреки огромното желание на г-н Кутев да прокламира като цел на закона пиар акция, не така го оцениха абсолютно всички представители на медиите, които присъстваха, включително настроените негативно в началото", посочи Цонев, имайки предвид дебат иницииран от медийната комисия в НС в края на лятото.

"Кой определя редакционната политика – още в хода на обсъждането стана ясно, че тази материя е сложна и не може да се обхванат всички хипотези. Но този опит е смел. Ако някой е искал да е още по-успешен и по-всеобхватен - да го е направил. Това не означава, че вносителите не са искали да направят това. Направили са го както смятат за най-добре", допълни Цонев, като тук вече очевидно не става въпрос за главни и отговорни редактори.

"Това познание кой е скритият собственик е аналитично познание, няма как да се запише в законодателството. Просто обръщам внимание", призна и Кутев, че на практика няма как да се докаже кой дирижира медийната политика в една редакция, ако самият скрит собственик не иска да се афишира, което би било пълна глупост, ако наистина е скрит.

Цонев обаче продължи. Разказа как наскоро имал среща с представители на ПАСЕ. И от ПАСЕ установил, че анализът на медийната среда е базиран само на информация на "Репортери без граници" – "само от неправителствени организации от кръга Сорос". Тази година "Репортери без граници" поставиха България на 111-о място по свобода на словото, не само най-зле сред страните в ЕС, но и спрямо тези от Западните Балкани. Като причина за това ненормално положение е посочен Делян Пеевски.

"Изготвят доклади, абсолютно неверни. Този закон не е пиар акция на едно лице, а пиар акция на България! За свободата на словото у нас. Уважаеми колеги, благодаря ви за подкрепата на закона, защото правим една крачка напред България да не бъде клепана", разгневи се от трибуната Цонев.