Пеевски призна, че е купил медиите си със заем от КТБ. И какво от това?

Депутатът от ДПС Делян Пеевски се изяви с ексклузивно интервю пред издавания от него в. "Телеграф", в което представя новия си законопроект, анонсиран като закон срещу вторичното разграбването на активите на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Един от въпросите към него е: "Нека да изчистим един път завинаги основната спекулация в обществото – имали ли сте кредити в КТБ, дължите ли нещо на КТБ и какви са били взаимоотношенията ви с Цветан Василев?"

В отговор Пеевски признава, че той и семейството му са имали кредити в КТБ и "именно с такъв кредит закупихме преди доста време вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика".

След срива на КТБ през 2014 г. ДПС активно отричаше Пеевски или партията да са имали нещо общо с КТБ и прилежащия ѝ бизнес конгломерат. Самият факт, че медиите на депутата са придобити с пари от КТБ, бе отричан и от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев още преди да настъпи разрива му с Пеевски, повлякъл след себе си цялата банка.

Прокурорът по делото КТБ Иван Гешев заяви при внасянето на обемистия обвинителен акт през юли т.т., че Делян Пеевски не бил свързан с кредити от КТБ, не бил извършил нищо нередно и не фигурира в обвинителния акт.

Връзката на КТБ с покупката на медийната група от майката на Пеевски Ирена Кръстева, която в последствие му прехвърли бизнеса, бе видна още през 2009 г. от Търговския регистър и описана от Mediapool.

Сега политикът от ДПС обяснява пред "Телеграф", че "противно на всичко, което се опитват да внушат, ние редовно обслужвахме тези заеми и те са напълно погасени. Не дължим нито стотинка и това може лесно да бъде проверено".

"Също така лесно може да се провери и че нямам никакви активи, предмет на съдебни дела, свързани с несъстоятелността на КТБ. Нека подчертая още нещо. Аз и моите медии сме единствените, които осветяват вторичния грабеж на КТБ и казват истината за него. Осветяват и лицата, участващи в този грабеж. Естествено това води до ответни реакции от всякакъв характер. Но аз не се страхувам, дори напротив, твърдо съм убеден, че осветяването на грабежа трябва да продължи", декларира Пеевски.

С Цветан Василев бяхме "добри познати"

Запитан за взаимоотношенията му с Цветан Василев, той казва: "Както вече съм обяснявал, с него бяхме добри познати. Раздели ни обаче именно въпросът за политическия инженеринг, който вече споменах. Аз не смятам, че е допустимо да се използва това като средство за влияние над обществото, и прекратих контактите си с Цветан Василев. И както виждате, си навлякох опитите му за отмъщение - неговите и на останалите играчи на задкулисието, минирало развитието на държавата ни, което и в момента прави постоянно планове за нейното ограбване и дискредитиране. Дори с цената на омаскаряването ни в навечерието на предстоящото председателство на Европейския съюз".

Особености около кредита, от които прокуратурата не се интересува

Кредитът от КТБ, за който признава Пеевски, е за закупуването на "Балканска медийна компания", притежаваща вестници, имоти и др. активи.

"Балканска медийна компания" е основана през 2007 г. и едноличен собственик на холдинговата структура "Нова българска медийна група холдинг", която държи собствеността във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика" и т.н. Едноличен собственик е Ирена Кръстева, която през август 2015 г. джиросва 50% от акциите на сина си Делян Пеевски. До пролетта на 2016 г. двамата са съсобственици, а след това Пеевски става едноличен собственик на компанията, а в края на същата година вдига капитала ѝ от 50 хил. лв. на 6.05 млн. лв.

След 2009 г. БМК започва ударно изкупуване на имоти из цялата страна, а през 2016 г. част от тях са продадени на друго дружество на Пеевски - "НСН инвестмънт".

От проверката на Прокуратурата, получена по реда на ЗДОИ става ясно, че кредитът от КТБ е взет през юли 2007, а през ноември 2007 е изплатен след продажба на акциите на "Монитор" ООД и "Пресмаркет" ООД в капитала на "Обединени български вестници" АД, информира през юли т.г. разследващият сайт "Биволъ".

Именно в този период обаче Цветан Василев и Ирена Кръстева са заедно в борда на дружеството "Обединени български вестници" АД, създадено за приватизацията на ИПК "Родина".

Ето защо са налице безспорни данни за кредитиране от банката на свързани лица в нарушение на закона, които данни обаче не са изследвани от прокуратурата.

Проследявайки всички налични връзки в Търговския регистър, "Биволъ" установи точния механизъм, по който милионите за пазаруване на медии са напуснали банката.

Изводът от разследването е, че кредитът от КТБ е погасен с други пари на КТБ, които са минали през същата схема за източване през кухи фирми чрез свързани лица, за която по наказателното постановление обвиняем е банкерът Цветан Василев.

За да се върне формално първоначалният кредит към КТБ, Ирена Кръстева и Цветан Василев създават нова фирма, която изкупува акциите на "Нова българска медийна група холдинг" придобити с кредит от КТБ.

В тази нова фирма шест милиона лева идват от фирмата на банкера Цветан Василев ТЦ-ИМЕ и още 6 милиона от фирма на Ирена Кръстева.

Парите на ТЦ-ИМЕ идват от огромните заеми получени от КТБ, за които сега обвиняем е Василев, но не и Пеевски или майка му.

Неясен и неизследван от прокуратурата остава произходът на 6 милиона лв., които Ирена Кръстева чудодейно как изважда, за да плати първоначалния кредит от КТБ, отбелязва "Биволъ". Дали тези пари идват от друг, таен заем, получен пак от КТБ, но за който няма публични данни? Според банкера Цветан Василев става дума именно за такава схема.

Самият Василев отричаше категорично да е финансирал Пеевски преди разрива със своя бивш бизнес партньор, но впоследствие призна в интервю за Сашо Диков, че е отпускал пари от банката за бизнес проектите на Пеевски.

При наличието на неопровержими документи и свидетелства прокуратурата обаче изцяло игнорира ролята на Ирена Кръстева и сина ѝ като съучастници в източването на банката чрез заеми за различни бизнес проекти. Публична тайна беше пълното единодействие с Делян Пеевски и пълната финансова подкрепа от страна на КТБ в придобиването на медийната му империя и налагане на контрол върху разпространението и пазара на печатни издания в България, отбелязва "Биволъ".