Пеевски ще "разширява" законопроекта си за медиите

Депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Велислава Кръстева ще "разширяват" между първо и второ четене обхвата на законопроекта си за медиите, който бе приет на първо четене в пленарна зала през седмицата.

"Сега подготвяме промени, с които ще разширим обхвата на прозрачност. Ще бъде включено и кредитирането, както искат въпросните медии, и финансирането по проекти - държавни или европейски, ще бъде включено и безвъзмездното финансиране, грантови схеми. Изобщо искаме прозрачност в целия процес - процеса на създаване на една медия, на нейната собственост, на нейното финансиране, на нейното разпространение. В момента умуваме и върху това този процес на прозрачност да се разпространи и върху медиите в интернет, сайтовете", заяви Йордан Цонев в интервю за БНР.

Той не обясни какви точно ще са разликите между първоначалния проект и допълнителните промени, които ДПС ще внесе.

Според първоначалния проект само някои видове финансиране ще се осветлят

Първоначалните текстове предвиждат обявяване на собствеността и част от финансирането на всички "доставчици на медийни услуги", включително информационните агенции и онлайн медиите. Според внесения проект ще се обявява само безвъзмездното финансиране, а също и всяко друго финансиране без приходите от обичайната дейност на медията и без банковите ѝ кредити.

Така на практика се изключват рекламните договори, които създават солидни зависимости в медиите, както и финансирането с лоши кредити от банки.

Практиката медии да се финансират с лоши банкови заеми детайлно бе разкрита покрай срива на КТБ през лятото на 2014 г. Още тогава разследване на "Протестна мрежа" установи, че банката на Цветан Василев е финансирала редица издания, чиято политика на отразяване неотклонно е била проправителствена през годините.

Сред тях бяха някои от най-масовите вестници извън медийната група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Заемите бяха в размер на близо 30 млн. лева заедно с дължимите лихви и се оказаха раздадени от фирми "пощенски кутии на КТБ" за три водещи дружества на медийния пазар. Става дума за "Про нюз България" АД (тогава издател на вестниците "Труд", "24 часа" и "168 часа" със собственик Венелина Гочева), "Обединени свободни медии" (издател на вече фалиралия "Преса" и несъществуващото сп. "Тема") и "ГМ Прес", (притежаваща "Стандарт прес", "Шоу", "Блиц", регионалните "Марица" и "Струма").

Няма проблем медийните магнати да са политици

"Не виждам проблем, ако Пеевски има концентрация на медии, да остане депутат. Има механизми тази концентрация да бъде прекъсната", каза още Йордан Цонев.

Според него няма проблем медийни магнати и бизнесмени да са политици, ако това е прозрачно.

"Що се отнася до това дали един собственик на медии, един бизнесмен, който и да е той - независимо дали се казва Делян Пеевски, Петър Кънев, Росен Плевнелиев или Иво Прокопиев - това са все бизнесмени, те могат да се занимават с политика, както може да се занимава с политика Доналд Тръмп", обясни тезата си Цонев. По думите му единственото условие е тази връзка да е известна.

"В целия свят е разрешено и медийни магнати, и бизнесмени да участват в политиката, но при пълна прозрачност на процеса. Това е", каза Цонев.

На въпрос дали законопроектът е опит да се излъска имиджът на Пеевски Цонев попита: "Ами ако имиджът е бил замацан несправедливо? Ако се докаже, че той не е монополист на разпространението?".

Законопроект цели да уязви "грантовите" медии

Цонев призна с половин уста, че проектът му е насочен и срещу медиите, получаващи грантове по проекти на неправителствения сектор.

"Искам да поставя още един въпрос – медиите, които получават грантово финансиране, изкривяват пазара. Една медия се бори с чисто пазарни средства, опитва се със своята продукция да привлича рекламодатели и да се издържа, а другия, примерно, получава всяка година по един транш от 1.5 милиона и се издържа с него и единствената ѝ задачата е да провежда политиката на този, който ѝ дава парите не в обществен интерес и не на пазарен принцип".

"Ако хората знаят за грантовете, биха осъзнавали и че политиката на една медия е подчинена на организацията, която я финансира, и това, което казва, не винаги може да е последна инстанция на морала, на мъдростта, на обществения интерес, а може би е последна инстанция на неправителствените организации, които формират това", каза депутатът.

Той обаче не обясни какво му дава основание да смята, че медии, издържащи се от лоши кредити към банки, с пари по европроекти или финансирани от "бизнесмени" като Пеевски, изпълняват по-пълноценно обществения интерес и са по-висша инстанция на "морала и мъдростта".

Пеевски не стои зад вдигането на акциза на IQOS

Пеевски не стои зад вдигането на акциза на IQOS, каза още Цонев в интервюто си пред БНР.

За да докаже това, ДПС нямало да подкрепи мярката, предложена от ГЕРБ и патриотите. Първоначалната идея беше акцизът на бездимните цигари, който сега е по-нисък, да се изравни с този на традиционните, но заради критики се стигна до предложение за поетапно покачване на данъка.

"Няма да го подкрепим. По средата на годината акциз и данъци не се вдигат. Второ, не намираме, че е достатъчно обосновано и мотивирано това предложение. Ще бъдем "против" за много голямо огорчение на производителите на фалшиви новини, които побързаха и това предложение да го обвържат с нашия депутат Делян Пеевски", каза Йордан Цонев.

Той припомни, че Пеевски се освободи в голяма степен от цигарения си бизнес. През 2017 г. той продаде на "Бритиш американ тобако" търговските марки на цигарите, произвеждани от "Булгартабак", в сделка за над 100 млн. евро.