Пеевски внесе закон за спасяване на разграбеното от КТБ

Предлага се цесиите и заличените обезщетения по кредити да станат нищожни

Пеевски внесе закон за спасяване на разграбеното от КТБ

Анонсираният проектозакон на депутата от ДПС Делян Пеевски срещу "вторичното разграбване на КТБ", както го нарече съавторът му Йордан Цонев, вече е внесен в парламента. Самият Пеевски не присъства на официалното представяне на проекта в четвъртък, направено от Цонев и колегата му от ДПС Хамид Хамид, който се оказа трети съвносител. Пеевски обаче разясни идеите си с писмо до медиите, а издаваният от него в. "Телеграф" съобщава да чакаме негово интервю в петък.

Повечето независими наблюдатели коментират законодателната инициатива като безсмислена, тъй като разграбеното от Корпоративна търговска банка практически вече не може да бъде спасено на третата година след фалита ѝ. Предложението е с обратна дата да бъдат отменени цесии, прихващания и промяната в собствеността на дружества, които са имали задължения към Корпоративна банка. От две на пет години се увеличава срокът, в който синдиците на КТБ могат да внасят отменителни искове.

Според юристи предложеното действие на закона със задна дата противоречи на конституцията.

Затова и предположенията са, че става дума за пореден епизод от войната между бившите бизнес партньори Делян Пеевски и Цветан Василев, като политикът от ДПС е в по-силна позиция, тъй като може да ползва държавната машина за свои цели. Конюнктурният интерес в случая най-вероятно е битката за собствеността върху оръжейната фирма "Дунарит"

Заявената цел на закона е да спре "продължаващото повече от три години разграбване на активите, придобити със средства на "Корпоративна търговска банка" АД – в несъстоятелност (КТБ), да бъдат възстановени в полза на банката неправомерно заличените обезпечения, както и да се даде възможност на синдиците на банката да попълнят в максимална степен масата на несъстоятелността".

Внасянето на проекта стана седмица след като Йордан Цонев обяви, че заедно с Пеевски са написали "закон против вторичното разграбване на КТБ".

Йордан Цонев: Пеевски не е участвал във фалита на КТБ

В четвъртък пред журналисти Цонев обясни, че заедно с Пеевски и Хамид са анализирали внимателно случващото се след фалита на КТБ:"Направили сме изводите, че основа на този процес е начинът, по който е функционирала КТБ. На второ място на пропуските в законодателството, които са обясними предвид това, че законодателството, касаещо банковата несъстоятелност, е съобразено нормалното функциониране на банките, а не с това на една банка по начина, по който е функционирала КТБ".

По думите му трябва да се изчистят и проблемни грешки, допуснати от квесторите с неправомерни техни действия.

Цонев обяви, че внесените промени в Закона за кредитните институции и Закона за банковата несъстоятелност са отговорът на всички обвинения към Пеевски, че е участвал както във фалита на КТБ, така и във вторичното разграбване на активите ѝ.

"Манипулации и фалшификации са, че нашият колега Делян Пеевски участва в този процес. Той не е участвал нито в управлението на банката, нито на надзора, нито е спомогнал юридически за случилото се в КТБ", заяви Цонев.

На въпрос на Mediapool защо скандалният народен представител и неуспял шеф на ДАНС не обясни идеите си сам, колегата му Цонев отговори, че той е избрал друг начин да представи вижданията си. Очевидно Цонев имаше предвид анонса в "Телеграф" за предстоящо интервю с издателя на Нова Българска медийна група.

Делян Пеевски: Искаме да се разкрие истината за КТБ

По-късно в четвъртък обаче Пеевски, който не е виждан в парламента от деня на полагането на депутатската си клетва и не е говорил директно пред медии, разпространи писмо с разяснения на закона си.

"Искаме да бъде създадена законова рамка, която да се противопостави както на порочния пирамидален модел на функциониране на банката, реализиран от Цветан Василев и неговото обкръжение, така и на създадената след затварянето на банката престъпна организация за отклоняване на активите", декларира той.

Според Пеевски от момента на поставянето на КТБ под специален надзор пред юни 2014 г., никой от политиците и "псевдо-финансови анализатори" не назовал истинския проблем, че имуществото, закупено с пари с произход КТБ, не може да достигне до масата на несъстоятелността. По думите му обществото съзнателно било заливано с "фалшиви новини, с неверни факти и инсинуации, единствено с цел да прикрият по този начин ограбване на активите и извършителите на грабежа".

Депутатът от ДПС, който се смята, че стои зад фалита на КТБ, след като бившият ѝ мажоритарен акционер Цветан Василев отказал да подели с него бизнеса си, заявява още: "С този законопроект за пореден път доказваме, че стоим твърдо зад пълното разкриване на истина за КТБ - както относно източването на банката, така и спрямо последвалото разграбване на активите, закупени пряко или опосредено с пари на банката".

Проектът обезсилва със задна дата цесиите и прихващанията

Проектът на Пеевски най-общо предвижда обезсилване със задна дата на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата на КТБ, чрез които банката загуби около 850 млн. лв. Предвижда се също да се отмени освобождаването на обезпеченията по кредитите, които се счетоха за погасени след прихващанията.

Предложени са няколко нови текста в Закона за банковата несъстоятелност. Според един от тях "временният синдик и синдикът нямат право до момента на започване осребряване имуществото на банката, да заличават учредени от длъжници обезпечения, с изключения на случаите, при които вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане".

Пеевски, Цонев и Хамид предлагат още създаването на нов член за "Несъстоятелност на сделки извършени от трети лица". Законопроектът предвижда също обявяване за нищожни на обезпечения, учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката от момента на поставянето на банката под особен надзор до момента на започване осребряване на имуществото.

Ако законът бъде приет, ще се обяви за недействително всяко прехвърляне на акции и дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на обявяване под особен надзор.

"Предвид, че методите за вторичния грабеж на активите, закупени с пари на КТБ, представляват фактически и правен прецедент – основно чрез фиктивни и многократни цесии, позволяващи формиране на "вземане" в полза на новорегистрирани дружества с минимален капитал, които на свой ред предявяват това вземане към дружество с активи, с произход от КТБ, то адекватният законодателен отговор е крайно необходим. По същия начин стои въпросът и с неправомерно заличените обезпечения от страна на бившите квестори на КТБ, което позволи активи за стотици милиони лева да преминат в собственост на физически лица, кухи дружества и офшорни фирми, без срещу това да са постъпили пари в масата на несъстоятелността", обясни мотивите си Делян Пеевски.

От докладите на синдиците става ясно, че са заведени над 800 дела по направени цесии и прихващания, които в момента текат. Г-н Пеевски избра друга форма да ви информира и вие ще видите, че той ще информира обществеността за своята позиция и за работата си по този законопроект", заяви от своя страна Йордан Цонев.

Хамид Хамид допълни, че стотици активи са измъкнати: "На сайта на КТБ може да видите подробна справка на всички. Обмисляме като идея да криминализираме участието на такива лица в подобна схема".

"Ако законопроектът бъде приет, той ще се яви ефективен правен инструмент в ръцете на синдиците, за да възстановят разграбеното от КТБ . Към този момент синдиците нямат такъв правен инструмент", допълни Хамид. По думите му журналистите трябва да следят кой ще се обяви против този закон, защото това ще са или облагодетелствалите се или техните "служители, за да не използвам друга дума".

Нито Цонев, нито Хамид дадоха конкретен пример за случай, който ще бъде засегнат от законовите текстове.

Цветан Цветанов: Не мога да коментирам

Йордан Цонев заяви, че с останалите парламентарни групи не са водени разговори по внесените корекции."Наблюдавайте внимателно как ще се държат по този закон другите парламентарни групи, защото по това ще разберем кой реално иска разграбените активи да бъдат върнати на държавата, каза той.

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов каза, че ще вземат политическо решение по проекта след като се запознаят с него: "В момента смятам, че е несериозно да коментирам в кулоарите нещо, което някой е направил като коментар и да даваме някаква оценка".


Цветанов уточни, че компетентните органи трябва да се произнесат дали има вторично разграбване: "Това са прокуратурата и службите, които имат пряко отношение към сигурността на държавата. Нека да бъде представен законопроектът, да се запознаем и тогава да можем да го коментираме. В момента каквото и да кажа, ще бъде несериозно, а също така може да бъде и изтълкувано в едната или в другата посока".

Експертите: Този законопроект е на принципа "след дъжд - качулка"

Много е съмнително, че целта на законопроекта - да обезсили цесиите и прихващанията със задна дата, може да се случи на практика. Подобни текстове, които имат обратно действие по отношение на толкова много сделки и лица, са твърде спорни от юридическа гледна точка и едва ли могат да бъдат приети, коментираха юристи пред Mediapool.

"Този законопроект изглежда по-скоро като политическа инициатива, отколкото като нещо, което реално може да свърши работа и да е ефективно", коментира икономистът от "Индъстри уоч"Лъчезар Богданов. По думите му много хора както от лагера на Делян Пеевски, така и от този на Цветан Василев са се възползвали от спорните цесии и прихващания по време на квестурата. "Сегашната инициатива поне отстрани изглежда като част от войната между двата лагера, която по принцип е доста сложна и голяма и в която всеки използва инструментите, с които разполага", каза още Богданов.

"Тази позиция с внасянето на подобен законопроект от страна на Цонев и Пеевски за мен не е почтена. Те не подкрепиха нашата позиция за международно разследване, която изразихме в самото начало на кризата с банката. Но по-важното е те да отговорят на въпроса кой разреши цесиите и прихващанията, които сега те искат да обезсилят. Всичко това се случи по време на кабинета "Орешарски", коментира бившият депутат от реформаторите Мартин Димитров, който е част от групата за натиск по темата "КТБ".

Според него ДПС е наясно, че написаното в законопроекта няма да се случи, а самата инициатива е по-скоро рекламна кампания и е на принципа "след дъжд - качулка".

"Връщането назад във финансите е много трудно", каза Димитров и поиска Цонев и Пеевски да отговорят какво са правили, докато се случваха цесиите и прихващанията, кой ги е разрешил и какви действия са предприети срещу квесторите. Мартин Димитров смята още, че днес няма никакъв смисъл от приемането на такъв законопроект, но все още има смисъл от провеждането на международно разследване по случая "КТБ".
"Подкрепям законопроекта, защото той ще даде възможност за възстановяване на по-сериозни средства в масата на несъстоятелността на КТБ", каза пък бившият министър на финансите в кабинета "Орешарски" Петър Чобанов, който беше на поста по време на квестурата в КТБ. По думите му е некоректно да се твърди, че правителството тогава е могло да вземе мерки срещу цесиите и прихващанията, защото то не е имало никаква власт върху квесторите, за които трябва да отговаря БНБ. "Освен това в онзи момент нямаше действащ парламент и нямаше как да бъдат приети законодателни промени. Нямаше воля дори за приемането на законопроекта на ДПС за разделянето на КТБ на добра и лоша банка", каза още Чобанов.

Още по темата
Още от Бизнес