Пеканов: Не е реалистично да предоговорим Плана за възстановяване до края на март

"Не е реалистично да предоговорим Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до края на март 2023 г.", каза пред Mediapool вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов в петък, ден след като парламентът задължи служебното правителство да започне преговори с Европейската комисия за предоговаряне на плана в частта му енергетика.

Решението бе взето единодушно от всички парламентарно представени партии – само двама депутати бяха "против" (от ПП) и 9 "въздържал се" (от ПП и ДБ). Народните избраници дори излязоха пред парламента, където по същото време се провеждаше синдикален протест на работещите в ТЕЦ-овете и ги увериха, е мислят за тях, в навечерието на задаващите се поредни парламентарни избори - петите от април 2021 г.

До вчера нарочени да отиват в историята, към днешна дата въглищните централи в Европа са "реабилитирани" след енергийните проблеми, възникнали заради войната на Путин в Украйна. Тази "реабилитация" вероятно няма да трае дълго и затова повечето страни от ЕС се възползваха навреме от стотиците милиони евро, предоставени от ЕС за преход към по-чиста енергия и алтернативна заетост на регионите след края на въглищата.

България обаче е готова да зачеркне над 12 милиарда лева безвъзмездно финансиране от ПВУ, заедно с още над 3 милиарда лева от Фонда за справедлив преход (1.2 млрд. евро) и новия инструмент RePowerEU (480 млн. евро).

Затова Атанас Пеканов каза, че "решението на Народното събрание е на ръба на бръснача на популизма". Той напомни, че българският план беше един от последно одобрените от Европейската комисия (ЕК) - на 4 май 2022 г.

"Осем месеца по-късно ние искаме да го предоговаряме. Това е прецедент. Досега няма страна, която да е поискала предоговаряне на плана си. Ние сме първите", каза Пеканов, признавайки, че страната ни не е в силна позиция.

"Разбира се, ако бяха приети законите по ПВУ, особено тези, свързани с върховенството на правото, това щеше да е важен сигнал и да ни постави в по-силна позиция при предстоящите преговори. Най-важни са законите за отчетността на главния прокурор и за антикорупционната комисия. Те бяха внесени от министъра на правосъдието Крум Зарков в парламента", каза Пеканов. Но засега това не се случва. Тази седмица ГЕРБ отложи гласуване за механизма за разследване на главния прокурор, а антикорупционните реформи отлежават.

Вицепремиерът по еврофондовете каза, че "служебното правителство ще се съобрази с решението на Народното събрание".

"Разбира се, ние ще направим всичко, каквото зависи от наша страна, но не можем да предпоставим, че това ще бъде успешно завършено до 31 март, защото времето е прекалено кратко. Тези преговори са дълги. Миналата година знаете колко месеца ги водихме и не може да кажем, кога те ще бъдат завършени. Ние ще направим нашите усилия, но ние не можем да кажем на ЕК и останалите 27 страни-членки да се съгласят с нашите условия. Това е процес на преговори между две страни. Ние не можем да предполагаме колко време ще отнемат едни такива преговори, защото това е прецедент. Досега нито една друга държава не е поискала предоговаряне на своя План", коментира Пеканов.

Той припомни, че още през есента имаше призиви за предоговаряне на ПВУ. Това беше поискано от партия "Възраждане" на Костадин Костадинов.

"Но служебният кабинет не ги послуша. Направихме точно обратното, продължихме работата по Плана, за да получим над 2.7 милиарда лева в края на 2022 г. и за да стартират всички проекти. Например по технологична модернизация на фирмите вече предстои да се подпишат първите договори. В следващите седмици Министерството на иновациите и растежа отваря схеми за още 800 млн. лв. за кандидатстване за иновации, за кръгова икономика, за ВЕИ за малки и средни предприятия и за домакинствата. Движат се и проектите в сферата на образователната и социалната инфраструктура", каза Пеканов.

Той отбеляза, че до момента само 11 страни са поискали и получили първо плащане по Плановете за възстановяване и устойчивост и България е една от тях.

По думите на Пеканов добрата новина е, че решението на Народното събрание блокира единствено парите за енергетика, а изпълнението на останалите проекти по ПВУ продължава.

Предоговарянето на парите за енергетика идва в момента, когато се очаква България да получи "един допълнителен ресурс от 480 мириона евро по новия инструмент RePowerEU".

В Плана беше записано България да поиска второто плащане по ПВУ в размер на 724 милиона евро през първото тримесечие на 2023 г. За да бъде направено това обаче, трябваше да бъдат изпълнени 66 ключови етапи и цели. От тях 40 са свързани с реформи и 26 - с инвестиционни мерки.

"От тях с днешна дата са изпълнени напълно 21 мерки. По други 14 Министерският съвет е входирал законите в парламента. От тях са одобрени едва два. Останалите 31 мерки са реформи в изпълнителната власт, различни становища, които трябва да се публикуват и различни цели по инвестиционни проекти, които ще се случат, защото по тях няма спор", каза Пеканов.

Докато не бъдат изпълнени всичките 66 мерки и не бъде предоговорен планът, България едва ли ще може да поиска второ плащане.

"Второто плащане зависи от изхода на преговорите. Няма как да го поискаме до края на март, защото с днешна дата са приети само 2 от общо 14 законопроекта. Това зависи от Народното събрание и докато не се свърши, няма как да го поискаме", коментира Пеканов.

Според Плана за възстановяване и устойчивост България трябваше да поиска тази година две плащания. Пеканов допълни че правителството вече работи и по третото плащане, което ЕК е обвързала с наличие на законодателство за разследването на главния прокурор.