Пенсиите се вдигат благодарение на връщането на осигуровките на държавните служители

Неочаквана добра новина за пенсионерите произлиза от мярката на управляващите да задължат отново държавните служители да плащат личните си осигурителни вноски. Това стана ясно по време на дебата за първо четене на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) в пленарна зала в петък. Решението практически ще доведе до допълнително повишаване на пенсиите. То не само няма да спести пари на бюджета, а реално ще увеличи разходите му с натрупване през следващите години, алармира Владислав Горанов от ГЕРБ, поради което той нарече решението "макроикономическа безсмислица".

Бюджетът на ДОО бе приет на първо четене със 131 гласа "за", 70 "против" и без "въздържал се". Подкрепиха го "Прогресивна България" и ДПС, против гласуваха от ГЕРБ-СДС, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и "Възраждане".

Предвижда се от 1 август 2026 г. осигурителните вноски на държавните служители да се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е за останалите работещи.

Още по темата

Осигуровките на държавните служители разделиха тристранката

23 юни 2026 14:30

Идеята на управляващите е заплащането на личните вноски от държавните служители да стане паралелно с повишаване на брутната им заплата, така че те да не бъдат ощетени чрез нетно намаляване на дохода им. Това автоматично ще повиши средния осигурителен доход (СОД) за страната, а той е част както от пенсионната формула, така и от швейцарското правило за ежегодното индексиране на пенсиите. Това значи, че мярката ще доведе както до по-високи новоотпуснати пенсии, така и до по-висока индексация на вече отпуснатите - от 1 юли 2027 г. нататък. Мярката реално ще се усети от пенсионерите догодина и ще повиши с натрупване разходите на НОИ, но до момента институтът не е обявил конкретни разчети.

Самите държавни служители пък ще получат по-високи осигурителни права, включително обезщетения за майчинство, безработица и др., които допълнително ще увеличат разхода на консолидирания бюджет.

Идеята държавните служители да поемат личната част от вноските си бе внесена в законопроект на Мартин Димитров и група народни представители от "Демократична България". Тя обаче не предвиждаше автоматична компенсация в заплащането, а разсрочено във времето поемане на тежестта, така че намалението на нетния доход да се усети по-леко от работещите в държавните структури.

Управляващите от "Прогресивна България" обаче предложиха автоматична компенсация, за да не ощетят държавните служители, които и без това имат ограничения – например нямат право да работят на втори трудов договор, да имат фирма, нямат право на колективно договаряне и т. н.

Според проекта на бюджет на ДОО през 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13.5 млрд. евро, като това е със 1.18 млрд. евро спрямо 2025 г.

Средният брой на пенсионерите за тази година се очаква да нарасне до около 2 070 700 души.

Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15.27 млрд. евро, което значи, че централният бюджет ще доплати на НОИ 6.745 млрд. евро за покриване на недостига.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 август 2026 г. става 620.20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 г. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени се повишава на 2300 евро.

Повишаването на осигурителните доходи бе сред основните критики на опозицията, въпреки че минималните осигурителни прагове не бяха вдигани близо десетилетие. Деница Сачева от ГЕРБ цитира сметки в пленарната зала, според които на човек осигуровките ще се повишат със суми от 6-7 евро за неквалифицираните до над 50 евро за по-високите позиции месечно.

За едно предприятие с 50 души допълнителният разход ще е 14 000 евро годишно. За фирма със 100 души нараства на 29 000 евро, а за фирма с 200 души – на 57 000 евро. Според нея това са непосилни суми и мярката не е битка със сивата икономика, а знак, че "честните ще плащат повече, а нечестните няма да бъдат наказани".

Според социалния министър Наталия Ефремова обаче "никакво тежко затруднение за работещите и за бизнеса няма да има с това движение (вдигането на минималните прагове, б. р.)".

Критики имаше и към увеличаването на максималния осигурителен доход от 2111.64 евро на 2300 евро от 1 август.

Недоволство от страна на опозицията предизвика и замразяването на обезщетенията за майчинство и за безработица. Даниела Георгиева от "Прогресивна България" раздразни залата с изказването, че грижата за децата е конституционно задължение на родителите им, а не на държавата – теза, която бе развита напоследък и от социалния министър Наталия Ефремова.

"Имате време за промени в законите, но само там, където ощетявате уязвимите, пенсионерите, младите семейства", коментира Николай Денков от "Продължаваме промяната".

Депутатите намалиха срока за предложения по проектобюджета между първо и второ четене на пет дни.