Пенсионните фондове поставиха условия, за да свалят таксите си

Пенсионните дружества са съгласни таксите, които събират, да бъдат намалени, но промените да не се правят на парче, а да засягат цялостната регламентация на сектора. Включително и начина, по който се изчисляват и плащат вторите пенсии от 2022 г. Това обявиха компаниите в сряда при изслушване в социалната комисия в парламента.

В момента дружествата събират административна такса до 5% от всяка вноска на осигуряващите се в универсален пенсионен фонд, както и годишна инвестиционна такса до 1% от активите на фонда. Почти всички компании са избрали максималния размер на вземанията.

Намаление на административната такса от години предлага Комисията за финансов надзор (КФН), а наскоро за редуцирането ѝ се обявиха и депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС. Последното предложение на регулатора беше административната такса да е до 2.5 на сто. Депутатите от ГЕРБ обмислят стойност между 1% и 3%.

Повече яснота

"Дружествата отдавна са готови да намалят таксите, но не можем да си позволим да ги фалираме. Дейността ни е комплекс от свързани фактори и таксите са само един от тях. Въпросът за размера им не може да се разглежда отделно от останалите. Крайно време е въпросът с това как ще се изплащат пенсиите да се реши, защото моментът наближава", обясни пред депутатите главният изпълнителен директор на "Доверие" Даниела Петкова.

Тя добави, че при липсата на яснота за условията за плащане, компаниите не могат да планират добре финансите си. За да избегнат риска от фалит, те поддържат максималните възможни такси, за да натрупат резерви. Таксите са основният приход на пенсионните дружества, управляващи различните видове фондове. От януари до края на септември 2014 г. постъпленията на всички работещи на пазара 9 компании са били 111 млн. лв., от които 92 млн. лв. са от такси, показва статистиката на КФН. Пенсионните компании управляват активи за почти 8 млрд. лв.

Според дружествата, при бъдещото разглеждане на въпроса за таксите трябва да е ясно и какви допълнителни гаранции за средствата на осигурените смята да въведе държавата. От ГЕРБ вече анонсираха, че подготвят промени, с които компаниите да бъдат задължени да поддържат гаранционен фонд, подобен на този за влоговете в банките. "Знаем, че ще има допълнителни изисквания, на не е ясно дали те ще включват гарантиране на вноската или на пожизнената пенсия. Вероятно ще се повишат и изискванията за капиталова адекватност", каза Петкова. Тя добави, че компаниите трябва да използват собствения си финансов ресурс, за да изпълнят евентуалните нови критерии. "Заделеното от високите такси ще се използва за това", каза шефът на "Доверие".

Депутатите от социалната комисия поискаха от пенсионните дружества да им предоставят и справка за средните заплати, които дават на служителите си, както и за възнагражденията на управителните органи. "В тези справки няма да видите нищо по-различно от средните възнаграждения във финансовия сектор в България", отговори директорът на "Алианц" София Христова. Даниела Петкова добави, че възнагражденията в сектора далеч не са най-високите във финансовия сектор. Повече средства се вземали дори в държавни институции. "Нямаме заплати по 200 000 лв. на месец. Акционерите не са ни дали такива, но ще се борим да ги получим", каза Петкова.

Наказанията за инвестиции в свързани компании се увеличили

Другият повдигнат от народните представители въпрос беше свързан с непозволените от закона инвестиции на пенсионните дружества в свързани фирми. За 3 години до края на 2014 г. КФН е издала 44 наказателни постановления за такива нарушения, обяви зам.-председателят на институцията Ангел Джалъзов. Според него е нужно разширяване на определението за свързани лица, тъй като в последните години имало ръст на такива вложения. Такова беше предложено от КФН преди години, но така и не беше прието от парламента.

По-късно пред репортери Джалъзов отказа да каже кои компании са най-често глобявани. Той не успя да уточни и каква е общата сума на наложените санкции, както и колко от тях са потвърдени от съда. По думите му всички глоби се обжалват от дружествата, а статистиката била, че в над 50% от случаите те се потвърждават от съда.

Според Милен Марков от пенсионното дружество "Съгласие" в някои случаи е трудно да се проследи дали някоя фирма е свързана или не. Това важело най-вече за компаниите, които се търгуват на борсата и акционерите му се сменят често. За това според него в някои случаи КФН глобявала за "дребни нарушения".

Реалната доходност е положителна

Комисията за финансов надзор така и не представи свои данни за реалната доходност на пенсионните фондове. Такава информация изнесоха компаниите. Според изчисленията, представени от тях, реалната доходност т.е. като се извади процентът на инфлацията, е 0.46% на година за периода 2002-2014 г. Номиналната е около 5.6 на сто. "Може би това ще се окажат най-добре управляваните пари в България", коментира Даниела Петкова, след като преди това обясни, че проверка на компаниите показала, че няма други инвеститори в страната, които да се похвалят с положителна реална доходност.

По време на изслушването на пенсионните компании беше повдигнат и въпросът за това, че Националната агенция за приходите (НАП) забавя сумите за втора пенсия, които трябва да преведе на пенсионните компании. "Става въпрос за стотици милиони", обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Според него има много случаи, в които работодателите плащат на НАП средствата за втора пенсия, но приходната агенция така и не ги превежда на фондовете.

Това се случвало, когато има разминаване между общата сума на осигуровките на работниците и парите за всеки отделен човек. "Дори и разликата да е 1 стотинка, парите не се превеждат, докато проблемът не се отстрани", обясни Велев. Според него обаче НАП няма интерес да уведоми бързо работодателя за допуснатите евентуални грешки и така бави изясняването на случая.