Пенсионният модел не трябва да се сменя, а да се надгражда

Животът ще покаже какво ще е политическото ми бъдеще, каза бившият социален министър Ивайло Калфин

Снимка: БГНЕС

Дебатът за реформата във връзка с втория стълб на пенсионното осигуряване тепърва предстои, а социалните услуги трябва да станат по-индивидуализирани, коментира бившият вицепремиер и социален министър Ивайло Калфин в интервю за Mediapool. Според него оттеглените предложения на финансовия министър Владислав Горанов за пенсионна реформа са били добри, но не са срещнали разбиране, а твърденията за национализация на средствата по индивидуалните партиди на хората са несериозни. Той смята също така, че пенсионните фондове трябва да са тези, които да инициират предложенията за изплащане на вторите пенсии.

Калфин каза още, че животът ще покаже какво ще е политическото му бъдеще и че АБВ няма излъчена номинация за кандидат-президент.

Г-н Калфин, след Вашата оставка и след оттеглянето на пенсионните промени от страна на финансовия министър Владислав Горанов дебатът за т. нар. "втора пенсия" остана като че ли недовършен. Защо се провали този дебат според Вас?

Този дебат тепърва предстои. Още когато променяхме Кодекса за социално осигуряване (КСО) в частта му за параметрите на пенсионната система, стана ясно, че неизбежно трябва да се направят промени и по отношение на втория стълб. Още тогава се знаеше, че предстои по-голяма промяна и затова сегашното предложение бе очаквано от всички. Не съм чул някой да каже, че няма нужда от него. Комисията за финансов надзор (КФН) работи доста време и предложи едно доста обемно предложение, което е в основата на предложението на министър Горанов.

Според мен реакцията към това предложение беше свръхемоционална в началото вместо да бъде експертна. Министър Горанов оттегли част от предложенията си, но трябва да видим каква ще бъде позицията на частните пенсионни фондове. Но така или иначе законопроектът ще бъде внесен, така че очаквам обществената дискусия.

Има ли разминаване между предложенията на КФН, на финансовия министър и на другите институции?

Министър Горанов взе за основа на своето предложение експертната работа на КФН и той като вносител, разбира се, има правото да предложи някои изменения. Това, върху което се акцентира в публичното пространство, беше дали партидите от втория стълб да бъдат събирани в общ пул или не. От гледна точка на човек, който се осигурява, ситуацията е сравнително проста – малко над една четвърт от осигуровките се внасят в частно пенсионно дружество и затова се предполага, че една четвърт от пенсията си човек трябва да очаква от частното дружество. Тоест когато човек навърши годините за пенсия, НОИ ще плаща 3/4 от неговата пенсия, а частното дружество – оставащата четвърт. Тук въпросът е дали дружеството ще успее да постигне пенсия в размер на четвърт, дали тя ще бъде по-малко или повече и колко време ще се получава – доживотно или не. Тук дебатите са задълбочени. Но това, което се приказваше за национализация на средствата, са пълни глупости.

Отива ли на лидера на опозиционната партия БСП да твърди, че става дума за национализация?

Това твърдение е несериозно и не е компетентно. Няма национализация, защото никой не взима парите на хората. Аз, честно казано, се учудвам на министър Горанов - защо той повдигна тази тема. Трябваше да я повдигнат самите частни фондове, защото те са отговорни да плащат пенсиите на хората. И в момента в закона пише, че частните фондове трябва да плащат пенсия доживотно от личната партида на съответния човек, като има право на наследяване на средствата. Ако вие живеете дълго, средствата по сметката могат да бъдат изчерпани и отнякъде трябва да ви се доплаща. Ако човек почине по-рано, преди да е изчерпана сумата, наследниците получават остатъка от натрупаната сума.

Така че със закона в момента от пенсионните фондове се иска да решат една невъзможна задача. Затова е тяхна работа да предложат решението. Министърът на финансите реши да се намеси в този въпрос. И аз се изненадах от реакцията на пенсионните фондове към предложенията на Горанов, защото именно те трябваше да повдигнат темата. Иначе "национализация" е абсурдна дума в случая, защото никой не взима средствата. Когато въведохме правото за избор между НОИ и частен пенсионен фонд, пак говореха за национализация, което също бе абсолютно невярно, защото средствата си остават на съответния човек.

Този случай – с правото на избор, бе прехвърлен към Конституционния съд, след като ВАС излезе с критични мотиви, според които това решение е посегателство срещу тристълбовата пенсионна система. Как Ви се виждат тези мотиви?

В това право на избор не може да има елемент на противоконституционност, защото в крайна сметка с него се дава допълнително право човек да прецени кой да управлява средствата му. Това не отнема, а напротив – предоставя допълнителни права на гражданите.

Тоест според Вас това не е посегателство срещу тристълбовата система, така ли?

По никакъв начин и практиката го показва. След приемането на поправките в КСО само тези, които реално и веднага имаха увеличение на пенсиите си, си прехвърлиха партидите в НОИ. Няма масов процес на прехвърляне на пенсии от частните фондове в НОИ.

А защо като социален министър не излязохте със становище по новите промени на Горанов?

Защото в случая водещо по промените в кодекса беше Министерството на финансите. То е вносител на проекта, то го пуска за съгласуване и носи отговорност да получи становищата на различните институции.

И все пак каква е Вашата позиция по промените?

Това, което предложи министър Горанов, по принцип е добро. То не се изчерпва и не се съсредоточава с въпроса как ще се изплащат пенсиите. Така или иначе, тези текстове бяха оттеглени. Но нека да изчакаме и позицията на частните фондове. Като цяло проектът е добър, защото предлага прилагането на различни европейски директиви, които изискват ограничаване на инвестициите в свързани лица. Аз лично съм привърженик на по-свободни възможности за инвестиции и въвеждането на мултифондовете, т. е. на портфейли с различен риск.

Но въвеждането на мултифондовете не е част от предложението.

Така е, но аз съм сигурен, че ще се появят предложения в тази посока, докато проектът влезе в парламента. Въпросът според мен е друг – кога да бъде приет проектозаконът. В средата на годината започва провеждането на стрес тестове на пенсионните фондове, след които е възможно да се наложат нови промени в законодателството. Поглеждайки към календара, дори проектът да влезе през юни в Народното събрание, и при най-ускорени темпове едва ли ще бъде приет преди октомври-ноември. Затова според мен е добре проектът да влезе в парламента, но да изчака още няколко месеца преди приемането си, за да се види дали няма да бъдат необходими допълнителни промени след стрес тестовете.

Все пак какво трябва да се направи с втория стълб? Има ли някакви сериозни проблеми в него?

Аз съм противник на това пенсионната система да се променя непрекъснато. Създадена е тристълбовата система, трябва да правим подобрения, но да гледаме да я запазим. Вторият стълб тепърва трябва да докаже ролята си. Защото все още не е започнало масовото изплащате на пенсии от него. Евентуално през следващата година сред част от жените, които се пенсионират по-рано, могат да се появят единични случаи на изплащане на пенсии. Но едва когато започне масовото изплащане на пенсии, ще се види доколко вторият стълб е адекватен.

Няма ли да е късно да се действа тогава?

Не, няма да е късно. В крайна сметка през 2000 г. е определен сегашният модел на пенсионна система. Колкото и критики да имам към един модел, не мисля, че е добре на всеки 10 години той да се сменя. Това са дългосрочни и тромави системи, така че е по-добре да се правят промени, без да се сменя моделът. Трябва да се даде време. Не е редно да се правят резки завои.

Но през 2021 г., когато започне масовото плащане на пенсии, може да се окаже, че вторият стълб ще се саморазруши, ако хората изчислят, че ще взимат по-малка пенсия, отколкото ако се преместят в НОИ. Има ли такава опасност?

Възможността за избор е начинът пенсионните фондове да докажат смисъла си. Те би трябвало да имат конкуренция. А и освен размерът на пенсията във втория стълб има и други важни неща като например елемента на наследственост и т. н. Но има и нещо друго. Чувам, че пенсионните фондове предлагат да се даде пълен избор на хората да могат да си теглят веднага цялата натрупана сума при пенсиониране или да я получават срочно. Тези предложения, разбира се, трябва да се разгледат, но с тях се отдалечаваме от принципа на пенсионното плащане. А то е плащане, което следва от осигуровки за труд и което е доживотно. Всичко друго е различен вид инвестиция.

Ако има възможност при пенсиониране да се изтегли цялата сума, пенсионното дружество трябва да обясни каква е разликата между него и един депозит в банка. Според мен по този въпрос трябва да се запази характерът на пенсионно осигуряване, а не на вид спестяване.

Какво ще стане с хората, когато им изтече срочната пенсия или ако си изтеглят цялата сума?

Ще възникнат социални проблеми, някой ще им каже – това си е бил ваш избор, да не сте го правили. Но все пак не можем да очакваме от хората, че ще бъдат перфектно финансово грамотни, макар че е добре тази грамотност да се повишава. Затова с правото на избор се надявам да се стимулират фондовете да обясняват на хората какъв е смисълът да си държат парите при тях.

Вие като социален министър изтъквахте, че един от недостатъците на сегашната социална система е, че истински нуждаещите се – например хората с увреждания, не получават адекватна подкрепа. Какво имахте предвид?

Социалните системи са продукт на обществения договор в една държава. Това са парите на данъкоплатците, които гражданите са решили, че ще отделят за социални услуги. Първият въпрос е колко са тези пари. У нас социалната система не е щедра и няма как да искаме едновременно ниски данъци и щедра социална система. За мен в перспектива трябва да се увеличават данъците и осигуровките, ако искаме да имаме по-адекватни плащания в социалната система. А вторият въпрос е как събраните средства да се разпределят ефективно и справедливо.

Ако вземем системата за инвалидизация – тя е тромава, бавна, пречи на хората, не е индивидуална и ефективността ѝ е под въпрос. Така че има смисъл тези средства не да се намаляват, но да се пренасочат, така че хората да получат такова плащане или обществена услуга, което ще им помогне да бъдат максимално интегрирани в обществото, което за мен означава максимално работоспособни.

Практиката показва, че най-ефективните социални услуги са тези на терен. Ще се съгласите ли, че неправителствените организации (НПО) с проекти на терен успяха да постигнат най-добрите резултати и при интеграцията на местни ромски общности, и при отпадащите от училище деца и т. н.? Не трябва ли държавата да се преотстъпи извършването на социалните услуги на неправителствения сектор и да насърчава социалните иновации?

Това е абсолютна необходимост. НПО са изключително активни в сферата на социалните услуги, включително по отношение на децата, на грижата за възрастните хора. В момента системата до голяма степен се финансира от държавата през общините. А общината преценява дали сама да извършва дадена социална услуга или да я възложи на неправителствена организация. Опитът с възлагане на НПО на много места е силно положителен, защото често тези организации привличат и допълнителни средства.

В момента се подготвя нов закон за социалните услуги, който по план трябва да бъде готов до средата на 2016 г. С него трябва да се направи карта на социалните услуги, така че те да станат много по-индивидуализирани и да има възможност за подобно аутсорсване на услугите към НПО, за което говорите. Въпросът, който трябва да се реши, е свързан с ангажимента и продължителността на тези услуги. Отварянето директно към фирми и НПО, без да се преминава през общините, според мен трябва да се допусне, но без да се губи контрол върху това тези средства да се разходват максимално ефективно.

Да разбирам ли, че корупцията при социалните услуги не е толкова голяма, колкото при обществените поръчки?

Аз не мисля, че има възможност за корупция в социалната сфера. Каква корупция може да има, при положение че бюджетните средства за социалните услуги, т. нар. стандарти, са абсолютно недостатъчни?

Какво ще представлява социалната карта, за която говорите?

Замисълът е цялата социална система да се преподреди, за да бъде по-индивидуализирана. Така всеки ще получава индивидуален набор от услуги. Освен това на мен много ми се иска да се даде възможност със закона за повече публично-частни партньорства, например по отношение на домовете за възрастни хора. В момента те са или само общински, или само частни, няма нищо по средата. А по средата има един голям контингент от хора, които биха могли да си платят повече от общинската такса, но по-малко от частната. Така с по-малка субсидия от бюджета ще се осигурят услуги за повече възрастни хора.

Според статистиката България най-слабо интегрира имигрантите и бежанците на пазара на труда. Икономисти препоръчаха да привличаме повече имигранти при нашата демографска ситуация. Каква е Вашата позиция?

Трябва да се прави разлика между трудовите имигранти и бежанците. Бежанците засега нямат интерес да останат в България и търсят държави с много по-щедри социални системи. Някои от тях нямат и готовност да работят. Затова сред тях интересът към търсене на работа е малък и не мисля, че това е проблем на българската държава. У нас са добре дошли тези, които биха искали да работят. Такива икономически имигранти ние бихме могли да привличаме и то доста по-активно.

След оставката как виждате бъдещето си в политиката?

Политиката е най-непостоянното нещо и трудно човек прави планове в нея. Това, в което съм убеден, е, че в България трябва да се отстоява една модерна европейска лява идея, която да не е популизъм, да не е свързана с носталгия, да е достатъчно съвременна и да дава повече увереност и солидарност на хората. В каква роля ще се занимавам с това нещо, животът ще покаже.

Трябваше ли АБВ да е опозиция или трябваше да остане във властта?

АБВ е в опозиция и това е решение, което вече е взето. Действително имаше оживени дебати в АБВ по тази тема. Те се концентрираха около това, че в цялостната работа на правителството имаше доста неща, които бяха залегнали в политическата декларация за създаване на правителството, но по които няма движение. Въпреки настояванията ни те не се случваха и затова надделя мнението, че АБВ трябва да излезе в опозиция. Но това не значи, че АБВ ще е против всичко.

Добрата опозиция не е тази, която е против всичко, а тази, която защитава принципни позиции. Някой път те могат да са в подкрепа на управляващите. Една от нашите важни задачи е да търсим съгласие по ключови и дългосрочни теми. В други случаи гласуваме против, но това не е сляпо, безмозъчно гласуване против всичко.

Трябва ли да има обща кандидатура на АБВ и БСП за президентските избори?

Ако АБВ, БСП и други по-малки политически сили имат амбиция да спечелят тези избори, това е задължително. Ако нямат амбиции, то тогава може и без него и всеки ще доказва себе си. Нашата цел е да има общ кандидат, който да се противопостави на кандидата на ГЕРБ и на десните сили.

Блъф ли е, че Вие и Георги Първанов сте възможни леви кандидатури?

Това е част от нормалния медиен предизборен ажиотаж и е вина на политическите партии, че още не са си показали кандидатите. Когато медиите непрекъснато питат "Г-н Първанов, вие ли сте кандидат-президентът и можете ли да се кандидатирате" и когато той каже, че според него няма пречки, веднага се предава, че той почти се е кандидатирал.

АБВ не е обсъждала имена, ние нямаме имена и нямаме кандидати за президент. Искаме да минем етапа, който очевидно се забавя заради решението на БСП да организира вътрешни избори, в който да положим усилия за обща кандидатура. Ако това не се получи, ще бъдем принудени да излезем със собствен кандидат или с коалиция, с която сме единомишленици.

Още по темата
Още от Интервюта

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?