Пет формации призоваха ЕК да реагира на скандалите в съдебната система

Пет формации призоваха ЕК да реагира на скандалите в съдебната система

Четири партии и гражданска организация призоваха с писмо Европейската комисия да реагира на последните скандали в съдебната ни система, както и да окаже натиск за реформи върху властите в София и да разшири обхвата на мониторинга. Те настояват Брюксел да обмисли стартиране на процедура срещу България за нарушаване на фундаменталните принципи на ЕС, в този случай – върховенството на правото.

Писмото е адресирано до първия вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс и посланиците на страните членки на ЕС в България. То е подписано от "Да, България", Български земеделски народен съюз, ДЕОС, "Зелените" и "За да остане природа в България".

Организациите разказват подробно за ЦУМ-гейт, съмненията за възможно манипулиране на електронното гласуване за Висш съдебен съвет, натиска върху Лозан Панов, агнешките главички пред ВСС и др.

"Практиката от последните десетилетия недвусмислено показва, че властите в София предприемат реални действия единствено когато бъдат подложени на непосредствен публичен натиск за това. Извършването на реална проверка на действията на главния прокурор изисква недвусмислена, конкретна и неотложна публична реакция от ЕК и правителствата на страните членки. Същевременно ръководството на ЕК трябва да спре да позволява да бъде въвличано в публични изявления, които се използват за пропаганда, че България скоро ще бъде освободена от наблюдение, независимо че няма никакви изгледи да изпълни поставените ѝ цели", се казва в писмото.

С него се настоява за "сериозно разширяване" на мониторинговия механизъм върху България с аргумента, че сегашният вече е "изчерпил своята политическа полезност, без да доведе до постигане на дори минимално трайни резултати".

"Възможността докладите по него да служат за ефективна политическа мотивация за конкретни действия на управляващите и висшата магистратура в България е ерозирала в огромна степен. Същевременно, ние считаме, че са налице достатъчно признаци и данни, включително в рамките на изложените събития и процеси от последните месеци, които показват че принципите на върховенството на правото и независимостта на съдебната власт са системно нарушавани от българските институции, което може да води и до увреждане на интересите на ЕС като единно пространство на свобода, сигурност и правосъдие", се казва в писмото.

Организациите напомнят, че чл. 7 от договора на ЕС дава възможност за налагане на санкции на страна членка, която уврежда фундаментални принципи на съюза. Според тях България вече е дала достатъчно основания за започване на процедура по чл. 7, която би могла да послужи за "укрепване на правото". Въпросната процедура може да приключи с отнемане на правото на глас на държавата при вземане на решение от ЕС по конкретни въпроси.

"В последните седмици ред негативни тенденции, които бяха оставяни твърде дълго без адекватна реформа, силно ескалират и пораждат сериозен риск от ново ниво на криза на българската демокрация и конституционен ред", се казва в писмото. В него се допълва, че моментът за реакция на ЕК е ключов, тъй като предстои изборът за нов състав на ВСС и нов председател на Върховния административен съд (ВАС).

Anchor"В зависимост от това какви хора поемат лидерството в тези две ключови за съдебната власт и конституционния ред институции, ще се определи дали в следващите пет, съответно седем, години ще има реална реформа или, напротив, ще наблюдаваме още по-силно и вероятно необратимо свличане към захват на държавността от организираните корупционни лобита. Събитията от последните месеци не оставят никакво съмнение, че се върви към негативния сценарий", се твърди в писмото до ЕК и посланиците.

Организациите напомнят, че през последните седмици председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, членове на ВСС и Съюзът на съдиите в България многократно са искали реакция за ЦУМ-гейт от отговорните институции. Въпреки това ВСС е отказал да извърши проверка, президентът също отказа да състави комисия за проучване на случая. Единствено съдебният инспекторат извършва нещо "неуточнено" по този случай, се казва в писмото.

В края на април Mediapool поиска реакция от ЕК по ЦУМ-гейт, но от комисията отговориха, че "не коментират индивидуални случаи".

"Не по-малка загриженост поражда и ескалацията на агресия и тормоз срещу онези малцинствени членове на ВСС, които поставят тези проблеми и търсят адекватна институционална реакция за тях. Вече станалите обичайни пропагандни атаки в медиите, контролирани от Делян Пеевски, ескалират до нови нива на агресия. Освен самият председател на ВКС, на изключително агресивна клеветническа атака е подложена и съпругата му. Всичко това кулминира в зловещ флаш-моб преди заседанието на пленума на ВСС, на което малцинството искаше проверка на главния прокурор: пред входа на Съвета шестимата предложители на проверката бяха причакани от млади мъже с палячовски маски, които държаха в ръце шест одрани и окървавени агнешки глави, които после разхвърляха по тротоара пред сградата. Агресивната кампания в медиите, контролирани от г-н Пеевски се провежда при пълен синхрон с главния прокурор и неговите поддръжници в Съвета: има пълно припокриване на използваните опорни точки, синхронизиране и пр.", пишат петте организации.

Те напомнят, че мнозинството във ВСС вече открито призовава за оставката на Лозан Панов, а наскоро той самият в телевизионно интервю не изключи и наличието на заплаха за физическата му сигурност.

"Ако позволим членовете на малцинството във ВСС и председателя на ВКС да бъдат сплашени, пречупени или обезвредени, няма да има как да очакваме на тяхно място да се появят нови застъпници на реформата и да се постигне очистване на съдебната власт в обозримо бъдеще. Особено печална ирония има в това, че управляващите смятат да използват предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС като допълнителен фактор, осигуряващ им безнаказаност в отказа от реформи и влошаване на положението в съдебната власт и медиите", се казва в писмото.

Към него са приложени призивът на Лозан Панов до президента Румен Радев за проверка на ЦУМ-гейт, както и писмото на Калин Калпакчиев, с което той поиска реакция по скандала от ВСС, правосъдния министър и ЕК. В писмото е приложена и позицията на Съюза на съдиите в България.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?