Пет идеи за подобряване на здравеопазването у нас

Пет идеи за подобряване на здравеопазването у нас

Увеличаване на инвестициите в здравеопазването до 10% от БВП, така че да догоним средноевропейските показатели, фокусиране върху превенция, скрининг и иновативна медицина, дигитализация и реформа във финансирането на сектора. Тези предложения са част от "рецептата" за подобряване на здравния сектор у нас в доклада "Здравеопазването като инвестиция", изготвен от експерти в здравния комитет на Американска търговска камара в България (AmCham) и представен в сряда.

Докладът анализира основните проблеми и диспропорции в сектора и предлага идеи за подобряване на системата, систематизирани в 5 ключови направления: Превенция, скрининг и иновативна медицина; Инициативи за дигитализация; Преход от ИТ-здравеопазване към истинско дигитално здравеопазване; Реформа в модела на финансиране на системата; Ефективно използване на европейските фондове.

Докладът има над-корпоративен подход и дава много ясни насоки и алтернативи за реформи и ускорено развитие на българското здравеопазване и подобряване на достъпа до медицински грижи, коментира Руслана Тончева, съпредседател на здравния комитет на камарата и управляващ директор за България, Северна Македония и Албания на Johnson & Johnson (Janssen България). Тя посочи, че докладът е само първа стъпка и изрази надежда нещо да се приложи от предложените решения.

Превенция, скрининг и иновативна медицина

Превенцията и ваксинацията са един от трите стълба, в които според доклада има полза да се инвестират повече средства, тъй като ще доведат до здравни ползи за хората и обществото като цяло.

"Най-ефективният и най-добрият начин е пациентите да не се разболяват", коментира при представянето Лука Чичов, съпредседател на здравния комитет в камарата и генерален мениджър на анализаторската компания IQVIA у нас. Изчисления, базирани на практиката от други европейски държави например показват, че ваксинацията срещу HPV вируса, отговорен за рака на маточната шийка и други локализации, може да доведе до увеличение от поне 110 милиона лева на БВП. В момента средните годишни разходи за превенция на глава от населението у нас са 34 евро или 2.6% от общите разходи спрямо 89 евро и 3.9% от общите разходи за ЕС.

Скрининговите програми са друго поле, в което са необходими повече инвестиции. "Целта е да се идентифицират пациентите във възможно най-ранна фаза, когато успеваемостта на лечението е най-голяма и разходите за терапия са по-ниски", посочи Чичов. Национална кампания за скрининг на дебелото черво, например, би могла да доведе до намаляване на 16% от случаите на рак и до 26% намаление на смъртността от това заболяване.

Програмите за скрининг и профилактика обаче трябва да са съпроводени с качествена информационна кампания, за да нямат злополучния опит на ваксинационната кампания срещу Covid-19.

Инвестициите в иновативни медикаменти и профилактиката на диабет пък могат да допринесат до 250 милиона лева потенциални спестявания.

Откъде обаче да дойдат средствата за повече инвестиции?

Реформа в модела на финансиране

Чичов посочи, че българското здравеопазване бележи напредък за последните 20 години. "Продължителността на живота например се увеличава с 3 години от 2000 до 2018 от 72 на 75 години. Има още какво да се желае обаче, за да достигнем средноевропейските нива. Разходите на глава от население също имат много осезаем ръст – повече от три пъти", каза Чичов. Има обаче показатели, по които чувствително изоставаме от средвоевропейските нива като предотвратимата смъртност. Демографската картина също се влошава прогресивно.

"Ако продължим с тенденциите за ръст на разходите в здравеопазването плюс демографското влошаване, ще стигнем до момент, когато разходите за здравеопзване ще станат диспропорционално голяма част от общите разходи на населението и това поставя въпроса за устойчивостта на модела и необходимостта от конкретни промени", посочи Чичов.

За да се стопят разликите с европейските показатели, експертите на AmCham препоръчват инвестициите в здравеопазване да достигнат 10% от БВП, но това да стане с публични средства, а не за сметка на лични разходи на пациентите, които в момента доплащат много – между 40 и 50% по различни оценки. В доклада се казва, че доплащането на пациентите трябва да падне под 20%.

Докладът очертава четири основни начина, през които да се реформира моделът на финансиране на здравната система у нас. Първият е промяна на самата система (например демонополизиране на НЗОК, промени в модела на финансиране, взаимствайки от опита на други държави). Второто предложение е създаване на иновативни фондове, които да поемат разходите за скъпоструващи модерни терапии и да се финансират от държавния бюджет. Третата препоръка е преразпределение на средства от данъци и акцизи към здравни политики. Четвъртият подход, който е изведен и като отделна препоръка за подобряване на здравеопазването, е по-активното и ефективно ползване на финансирането от европейските фондове и механизми.

Дигитализация

Една от ключовите препоръки в доклада е преминаването от конкретни технологични решения в сектора към истинско дигитално здравеопазване, като за целта е необходимо да се проектира цялостна дигитална здравна карта и стратегия до 2030 г. "Технологиите се променят изключително бързо и нещата, които планираме в момента ,трябва да могат да работят в следващите 10 години", коментира Чичов. В момента в сектора има добри индивидуални услуги, но те трябва да бъдат интегрирани.

Дигитализацията ще помогне за подобряване на прозрачността в сектора, проследяването на разходите и тяхната ефективност.

Във фокуса на доклада са включени ползите от навлизането на телемедицината, електронен здравен картон на пациента, електронно направление, електронна рецепта и възможността за цялостен анализ за здравното състояние на населението.

Намаляване на диспропорциите

Специален акцент докладът поставя върху необходимостта от по-ефективно разпределяне на средствата и изместване на тежестта от болничния сегмент към извънболничната помощ. Според експертите има необходимост от цялостна стратегия за развитие на извънболничната помощ. Диспопорциите в разпределението на медицинските кадри пък могат да бъдат преодолени чрез стимулиране на млади лекари и публично-частни партньорства в медицинското образование.

Промяна в рамката, цялостни решения, активно управление

Зам.-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) проф. д-р Николай Габровски коментира, че повечето от най-болните места в системата са диагностицирани в този доклад и предложените решения са разумни. Той посочи, че на БЛС може да се разчита за подкрепа и че организацията е наясно с диспропорциите като броят болнични легла, които са три пъти повече от средното за Европа, и които генерират разходи и задълбочават проблема между доболничната и болнична помощ. "Има много работа, но тя е свързана с рамките, в които работим и тези резултати ще стават все по-лоши ако не направим нещо", посочи той.

Председателят на Фармацевтичния съюз проф. Асена Сербезова коментира, че приветства холистичния подход на доклада. По думите ѝ сме свикнали да си поставяме краткосрочни цели и да действаме на парче, но докладът изтъква именно необходимостта от предвидимост, цялостни и дългосрочни решения. Тя посочи, че дигитализацията също не трябва да се случва на части, като даде пример със скорошното решение електронните рецепти да са само за лекарствата по линия на НЗОК и по този начин останалите приемани от пациентите медикаменти остават скрити и без възможност да се анализират. "42 млн. лв. отиват за заплащане на лекарства със стойност под 3 лева. Така или иначе тези продукти са по джоба на почти всеки. Т.е. тези 42 млн. лева могат да се пренасочат към лечението на други заболявания", каза още тя.

Докато политиците разсъждават, че дават все повече пари за здравеопазване, а нищо не се случва, секторът ще продължи да се управлява пасивно, а не активно чрез преследването и постигането на конкретни цели, коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). "Днес големият бизнес застава до сектора и казва: Ако искате ние да останем да инвестираме тук, трябва да погледнете на здравеопазването като инвестиция. Всяка компания, която планира да е в България в рамките на следващите 10-20 години, трябва да отчете демографския проблем. Без той да бъде адресиран през здравната система, много трудно ще е за която и да е компания да се развива тук", заяви той.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Нужно ли е писмено споразумение за новото правителство?