Пет партии и осем граждански организации поискаха президентско вето върху съдебните закони

Пет извънпарламентарни парии - ДСБ, "Да, България", БЗНС, "Зелените" и ДЕОС - се обединиха около настояването президентът Румен Радев да наложи вето върху няколко силно оспорвани промени в три закона, приети ударно от парламента преди лятната му ваканция. Става дума за промени в Закона за съдебната власт, в НПК и в Закона за опазване на околната среда, срещу част от които се обявиха и депутати от БСП.

Освен тях за вето се обявиха и осем граждански организаиции, които настояха с писмо до институцията, да бъдат върнати на парламента НПК и ЗСВ.

"В последните дни на лятната си сесия, почти на тъмно и при видимо разредено предваканционно мнозинство, 44-ото Народно събрание прие "ударно", в съкратени срокове и в нарушение на Закона за нормативните актове и Правилника на Народнвото събрание промени в едни от най-важните закони за съдебната власт – а именно устройствения Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс", се казва в писмото на организациите.

Под него са се подписали Граждански инициатива "Правосъдие за всеки", също и гражданските сдружения "БОЕЦ", "Граждански блок", "Обединени реформатори", Атлантическият съвет на Република България, Асоциация на българите в Република Македония "РАДКО", Движение "Обществен натиск", Асоциация на парковете в България.

Аргументите на организациите са сходни с тези на петте партии. Според гражданите членовете на отиващия си Висш съдебен съвет ще могат да се "самоназначат" без конкурс, в който си пожелаят орган на съдебната власт, което дискриминира останалите магистрати, заявяват гражданските организации в обръщението до президента.

Под предлог за ускоряване на наказателния процес се създава специален, извънреден ред за разглеждане на дела пред специализираните съдилища. А това, съчетано с преместването в тях на подсъдността не просто по вид престъпления, но и по длъжностното качество на обвинените лица, ги превръща на практика в извънреден трибунал, смятат още осемте формации.

По-рано през деня пък петте извънпарламентарни партии внесоха мотивите си в деловодството на президентството.

"С измененията на чл. 28, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗСВ се регламентира възможност за магистратите – членове на ВСС и на ИВСС при прекратяване на мандата без конкурс да могат да заемат длъжност, която е различна от заеманата преди избора длъжност – макар и равна по степен на заемната преди избора длъжност в съответните органи на съдебната власт. Въвежда се ярко изключение от общия принцип за конкурсното начало при заемане на длъжностите в органите на съдебната власт, приложим включително и в случаите на преместване в равни по степен органи на съдебната власт. Тази възможност на практика предоставя "кариерен бонус", приложим само за членове на ВСС и ИВСС. Това законодателно решение, което не е мотивирано от обществена необходимост или значим обществен интерес, грубо нарушава принципа на "правова държава", прогласен в Конституцията на Република България", смятат петте формации за промените в Закона за съдебната власт.

Ограничените права на българските магистрати

Партиите изтъкват още, че разширената възможност за отстраняване на магистратите, поставя в силна зависимост съдийското съсловие от дейността на прокуратурата: "Висшият съдебен съвет ще бъде задължен да отстранява всеки съдия, срещу когото е повдигнато обвинение, независимо дали става въпрос за престъпление по служба или за обвинение в друго тежко умишлено престъпление. Подобно отстраняване от длъжност няма да подлежи на преценка от страна на назначаващия орган или на последващ съдебен контрол."

С това се нарушават принципите на правовата държава и на независимост на съдебната власт, както и върховенството на конституцията, смятат формациите.

Те изтъкват, че с приетите закони се ограничават конституционни права на българските магистрати – свободата на сдружаване (със забраната да членуват в други организации на юристи), както и свободата на мнение (с изискването за деклариране на членство в професионални магистратски организации), което ще е основание за репресии към неудобните съдии.

"Тези законови положения противоречат не само на конституцията, но и на редица международни актове и стандарти. Те могат да са причина за осъдителни решения за България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург", напомня още дясната извънпарламентарна опозиция.

Създаване на извънреден трибунал

"Прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта в Специализирания наказателен съд, който не е доказал своята ефективност, създава реална опасност за превръщането му в извънреден трибунал, който раздава политически мотивирано правосъдие – в унисон с исканията и поръчките на властта. Това прикрива основния проблем – липсата на качествено и ефективно разследване и на обвинения, които са достатъчно обосновани, за да издържат пред съда. Отказът от реформи на прокуратурата се прикрива с промяна на подсъдността на делата за политическа корупция", се твърди в искането за вето.

Ситуационно законодателство, обслужващо интереси

Извън съдебните закони, петте партии настояват Румен Радев да върне на парламента и Закона за опазване на околната среда.

С приетите в него промени се заличава касационното обжалване на административни актове, с които се одобрява Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) за обекти с национално значение. С преходните и заключителни разпоредби на нормативния акт се премахва и касационната инстанция за обекти с национално значение в Закона за биологичното разнообразие.

"Управляващите силно ограничават съдебния контрол върху собствените си актове, като премахват касационното производство срещу решения на министъра на околната среда и водите за обекти с национално значение. Бързината с която бяха приети тези толкова спорни промени може да бъде обяснена единствено с желание за намаляване на съдебния контрол над работата на изпълнителната власт", се казва в становището на формациите.

Според тях премахването на касационния контрол на административни актове, с които се одобрява ОВОС за обекти с национално значение е класически пример за приемане на законодателство спрямо ситуацията, което нарушава основополагащи принципи на правото с моментни цели и скрити намерения, които имат за цел да обслужат нечий интерес, и което няма съществено практическо значение за по-бързото изпълнение на определен проект.

Президентът има 15-дневен срок от приемането на даден закон, за да наложи вето или да подпише указ за обнародването му в Държавен вестник. Поправките, чието оспорване искат петте десни партии, са силно критикувани и от неправителствени организации, които също искат от президента налагане на вето. Дори и Румен Радев да върне законите, парламентарното мнозинство най-вероятно ще ги гласува отново в същия вид.