Пет търга за газовата връзка с Гърция тръгват до началото на 2018 г.

Пет отделни търга за изграждането на междусистемната газова връзка България-Гърция ще бъдат обявени до началото на 2018 г.. Въпрос на дни е получаването на строително разрешително за българското трасе на проекта, чака се одобрение на правния статут на тръбата от Еврокомисията и енергийните регулатори на двете страни, а междувременно се урежда и финансирането.

Това съобщи пред Мediapool Теодора Георгиева, изпълнителен директор от българска страна в движещото интерконектора дружеството "Ай Си Джи Би", акционери в което с равни дялове са "Българският енергиен холдинг" и гръцко-италианското дружество "Посейдон".

На интерконектора с Гърция се разчита да разнообрази газовите доставки у нас и в Европа. Той е и важна част от плановете на българското правителство за изграждане на газов хъб край Варна.

На 1 септември в регионалното министерство е подадено искане за строително разрешително на българската част от трасето, като засега очакванията са, че то ще бъде получено в регламентирания срок от 14 дни, каза Георгиева. В процес на изготвяне са правилата и условията на петте обществени поръчки за построяването на 183-километровия газопровод от Стара Загора през Хасково до Комотини с първоначален капацитет за пренос на 3 млрд. куб. м газ годишно. Българският маршрут е дълъг около 151 км, гръцкият – около 31 км, като общата индикативна стойност на цялото трасе се оценява на 240 млн. евро.

През октомври се очаква да бъдат обявени поръчките за избор на инженер-консултант на строежа и за доставчик на тръби. През ноември ще се пусне търгът за избор на фирмата, която ще проектира, ще достави останалото оборудване за газопровода и ще го изгради и предаде за експлоатация. Той ще е най-скъпият. Идеята е до края на 2017 г. да могат да приключат процедурите по тези три поръчки, което ще са за цялото трасе на тръбата, и дори и да има забавяне заради обжалването им, което е практика, да може реално строежът на тръбата да започне в началото на 2018 г., обясни Георгиева.

За тогава е оставено обявяване и на последните две поръчки по проекта – за избор на строителен надзорник и за фирма, която да отговаря за археологическите проучвания по българското трасе. Причината тези търгове да се оставят за накрая е, че те са сравнително леки и с по-ниски стойности, а работата на тези дружества идва едва при започването на реалния строеж, обясни българският шеф на дружеството, което ще финансира и ще експлоатира газопровода.

Паралелно с подготовката на обществените поръчки "Ай Си Джи Би" очаква решение от енергийните регулатори на България и Гърция, като и от Европейската комисия за определяне на правния статут на газопровода. Акционерите настояват да получат право да изключат целия капацитет на газопровода от регулирания пазар. Това означава, че за резервираните от оператора мощности тарифите за пренос няма да се определят от българския и гръцкия регулатор. Мотивът на компанията за това искане е, че така проектът ще стане по-привлекателен с тарифите си и тогава лесно може да се намерят търговци, които да запълнят оставащия свободен капацитет на тръбата от 1.43 млрд. куб. метра. Към момента "Ай Си Джи Би" има подписани предварителни споразумения с пет компании за резервиране на общо 1.57 млрд. куб. м от общата годишна мощност на интерконектора.

Проектната компания е получила уверение, че до края на октомври двата регулатора ще се произнесат по правния статут на газопровода, а до края на януари 2018 г. това ще стори и Брюксел.  Надеждите са поне половината капацитет да бъде изключен от регулациите. Чак след това, при избрани изпълнители на поръчката и старт на строежа, дружеството смята да обяви пазарен тест за набиране на желаещи да ползват остатъчния свободен засега капацитет на тръбата, обясни Георгиева.

Паралелно се работи и по осигуряване на финансирането на проекта, който получи още през 2010 г. 45 млн. евро от Европейската комисия за предпроектното проучване и подготовката на строежа. В момента плановете са дружеството да усвои изцяло предоставената му от българската държава гаранция за 110 млн. евро за получаване на заеми от Европейската инвестиционна банка или Европейската банка за възстановяване и развитие, вместо българският акционер да вкарва собствен капитал в проекта. Целта е да се получат изгодни лихви от 1-1.5 процента по кредита, вместо по-високи, което на свой ред ще отрази се върху тарифите за пренос на суровина и съответно привличането на транзитьори.

За да се ползва обаче държавната гаранция, е нужна нотификация от Брюксел, тъй като по същество това е държавна помощ. Нотификацията се очаква да бъде получена също в близките месеци, както и най-сетне да приключи прехвърлянето на 35 млн. евро финансиране от българската оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) към проекта, както и на други 10-12 млн. евро от гръцките еврофондове.

За гарантирано напредване на проекта, чиято реализация се бави от години, се предвижда акционерите да подпишат синхронизиран с ЕК план за действие по изграждането на интерконектора, съобщи още Теодора Георгиева пред Mediapool.

Газовата връзка България-Гърция е сред приоритетните за Еврокомисията енергийни проекти и се радва на подкрепата и на САЩ. Интерконекторът ще е част от Южния газов коридор, по който от 2020 година в Европа ще бъде доставян азерски газ.