Европейският съюз се променя, но това не е задължително лошо. Нещо повече, вероятно ако не се промени, Съюзът няма да издържи дълго. Затова България – страна, която неотдавна е преживяла голяма промяна, трябва да покаже гъвкавост и да играе в полза на своя интерес. Сегашният момент е безспорно риск за Европа – но и възможност, от която сме длъжни да се възползваме.
През последната седмица видяхме необикновен медиен интерес към тема, свързана с Европейския съюз и неговото функциониране, предизвикан от публикуването на т.нар. Бяла книга на Юнкер. Сведущите експерти се оказаха много, политическите партии пък решиха да избягват темата в предизборните си кампании.
И наистина, ако основният мотив е "нас ни изтласкват, по принцип ни презират и всичко това е съдба", то действително няма печеливш начин темата за бъдещето на ЕС да стане част от разговора на политиците с обществото.
Всъщност този разговор се води в голяма част от страните членки отдавна, в Германия например още от 1994 г. Докладът Шойбле-Ламерс описва преди 22 години рисковете пред Съюза: различни интереси на все по-голям и по-разнообразен кръг от страни; икономически и социални проблеми; засилване на "регресивен национализъм"; рисковете на външната сигурност. Днешният прочит на този не твърде дълъг документ е изумителен: ами че то всичко си е там, дори проблемите с ценностите на Централна и Източна Европа, която тогава предстои да се присъедини (единствената грешна прогноза е за демократизиралата се Русия, която ще е фактор за стабилността на континента).
Междувременно след 1994 г. промените в Договора за ЕС в посока на повече гъвкавост са факт: вече много по-малко решения се взимат с единодушие, а междуправителствените споразумения, които избягват всеобхватността на институциите на ЕС, са възможни и практикувани форми (например началото на прилагането на Шенгенското споразумение през 1995 г.). Според Лисабонския договор ако не се постигне консенсус по даден въпрос, коалиция от 9 страни може да продължи със засилено сътрудничество.
Всъщност именно Шенген е прецедентът, от който федералистите в Европа се боят: по негов пример и еврозоната може да е на хартия отворена за всички, но на практика да е клуб на едни страни, който да е затворен за други.
Е добре, ще кажат някои, дори и да сме изпуснали цялото това развитие и да се присъединяваме в последния момент към разговора за бъдещето на ЕС, какво от това? Как той засяга българските граждани?
Най-късно от пика на бежанската криза насам, или от вота за Брекзит, или след осъзнаването, че вероятно сме отговорни сами за европейската сигурност – в последната година разбрахме, че се нуждаем повече от ЕС – или от повече ЕС. Не само ние: много от другите европейци също, по-критични и по-заплашени от националисти и популисти. В момента все още модусът е обсъждане, защото преди президентските и парламентарните избори във Франция нищо сериозно не може за се предприеме. Впрочем, днес никой не иска и да си помисли за промени в Договора за ЕС – отварянето му ще е твърде опасно, може да се окаже кутия на Пандора. Затова задачата пред България е ясна: през идните 6-8 месеца да изработи и предложи идеи и да демонстрира инициатива за включване в следващите стъпки.
Не трябва да си представяме "Европа на няколко скорости" йерархично, като няколко кръга един под друг, а по-скоро паралелно – като гъвкави коалиции по различни политики, в които онези, които имат желание и ресурси, могат да участват.
Да видим кои са те в нашия случай, защото ако само стоим със затворени очи, светът няма да спре да се движи.
1. Еврозона. За разлика от Вишеградската група, която (с изключение на Словакия) изтъква идеологически основания, за да страни от еврозоната и с излизането на Великобритания изгуби стратегически съюзник, България просто се страхува да кандидатства за членство. Бюджетната позиция на страната ни е достатъчно добра, за да гледаме без притеснение на Маастрихтските критерии. А членство в ЕРМ2 ще отнеме част от прерогативите на системата на банковия надзор в България, заради което и тази идея среща известна съпротива. И все пак, добре изработен политически и дипломатически, този ход ще направи невъзможно повторението на казуса КТБ, ще постави нова цел за реформи и ще приближи България към сърцето на интеграцията. Кандидатурата ни за ЕРМ2 трябва да бъде подадена възможно най-скоро.
2. Шенген плюс. Споразумението в момента на практика е замразено от няколко страни – Австрия, Германия и Франция, които върнаха граничния контрол. Но в близка перспектива ще се избистри съгласие между група от сегашните страни-членки на Шенген за засилено сътрудничество, в което България може да се включи с изявената си позиция за защита на външните граници. Ако страни като Чехия продължават да ни блокират безпричинно за пълен достъп до шенгенската информационна система, членството на България в новия Шенген плюс може да се окаже по-важно от деструктивното поведение на централноевропейците.
3. Европейска прокуратура. Тя е част от Договорите от 2009 г. насам, но както показаха последните шест години и половина, създаването ѝ на ниво ЕС не е възможно. Тук ще се премине на засилено сътрудничество между желаещи страни-членки и понеже ползата за България е ясна и дългосрочна, ние трябва да заявим желание за участие в "коалиция на приятелите" на Европейската прокуратура. Няма причина да не започнем час по-скоро активни действия в тази посока.
4. Обща европейска отбрана. Ще има инициатива за интеграция в отбраната, която вероятно няма да включва всички държави в ЕС, а само група от тях. България може да участва в нея, като по този начин ще спести ресурси и ще увеличи сигурността си.
5. Енергиен съюз. Регионът на Югоизточна Европа е далеч от степента на енергийна независимост, която би била в негов интерес. България беше набрала скорост в някои аспекти на Енергийния съюз, сега трябва да продължи с още идеи и реални действия – в този смисъл интерконекторът с Гърция не може да се бави повече.
Това са само няколко посоки, в които България може да напредне, за да не се чувства изолирана и изоставена. Би помогнало, ако веднага след съставяне на ново мнозинство България успее да излъчи добър еврокомисар, който да участва в разговорите "отвътре".
Но най-съществената работа ще бъде в София, в администрацията, както и в столиците на евентуалните ни коалиционни партньори по различните политики. Сегашният момент е безспорно риск за Европа – но и възможност, от която сме длъжни да се възползваме.
*Анализът е изготвен за Меdiapool.
подкрепете ни
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
12 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ето една добра:
Румънският министър на енергетиката Тома Петку е издал разрешение за строежа на газопровод, който ще свързва България, Румъния, Унгария и Австрия (BRUA – тази абреватура е използвана от изданието) Romania-Insider.
„Газопроводът BRUA трябва да свързва Източна и Централна Европа с газовите находища в Каспийско и Черно море. Работата по проекта ще започне до края на годината и газопроводът ще влезе в употреба през 2020 г., когато ExxonMobil и OMV Petrom започнат дейност по добив на природен …
газ от Черно море“ цитира изданието думите на енергийния министър Тома Петку пред обществените радио и телевизия на страната.
Проектът ще получи финансова подкрепа от ЕС чрез т.нар. „Механизъм за проекти от общи интерес“ на сумата от близо 180 млн. евро. Румънските власти ще добавят допълнителни 220 млн. евро за проекта.
Новият газопровод ще има обща дължина от 550 км. и максимален капацитет от 1,5 млрд. кубически метра годишно за България.
Много точен анализ!Браво на Медиапул!За да се случат обае всички тези и още много добри неща има едно задължително условие, да не се допуска БСП до управлението на държавата ни!!!
"*Анализът е изготвен за Меdiapool" - ми, щом се задоволявате с такива бездарни "анализи", които и децата в гимназиите биха напрвили по-методично, явно показва, че няма у нас кой да разбере проблемиге на ЕС. Затова Г.Е.Р.Б. ще яха еврохейската теза и ще съсипе мнението на българите за Европа. Ако вече не е съсипано, за съжаление. Ще се види на изборите, че такива инфантилни писания като представеното, само карат избирателите да си мислят, че подръжниците на ЕС са некомпетентни писачи в соц-стил 80-те.
Петте гореописани възможности предлагат наистина едно бързо и успешно развитие на българското общество като цяло. Но поне четири от тях врътват кранчето на корупция, привилеии и посткомунистически произвок, именно 1,3,4 и 5. В първата точка, Еврозона, има едно изречение: "този ход ще направи невъзможно повторението на казуса КТБ". Е, някой мисли ли сериозно, че КОЙ желае такова нещо? После, Европейска прокуратура. Някой смята ли, че тукашната цацаратура има сметка от такова развитие на нещата? Отбраната: …
ама ние, начело с вожда генерал-летец, си искаме МИГ-овете. И тука не става. За енергийния съюз оставям на вас да познаете защо не е възможно да се случи. И така, в резюме, прекрасни идеи, но не за андрешковци.
Прогнилият кораб наречен "ЕС" отдавна се е продънил, пълни се отвсякъде, бавно и безвъзвратно потъва. Просто някои не искаха да го признаят. По тлъстите и хитри плъхове в паника на "две или повече скорости" вече го напущат. Дори в БГ един хитър, едър и охранен банкянски мишок го предвиди и отново своевременно си "би камшика" от властта.
А пък шестата възможност е да изритат Булгаристан поради липса на реформи, корупция, роля на руски троянски кон и флагранти нарушения на човешките права като например случая със сирийското семейство в Белене, полицейско насилие,изостанала по отношение свободата на медии И ПРОЧИЕ И МНОГОЧИЕ.Да върнат Булгаристан на етапа отваряне и затваряне на глави та белким по този начин предизвикат някакво подобрение.С преждевременното и НЕЗАСЛУЖЕНО приемане в ЕС загубиха всякакви лостове да влияят върху Булгаристан.
В крайна сметка излиза, че пръкналите се в България политолози ( наследници на бивши висши комунистически функционери ) не са в състояние да намерят точната позиция която да отстояват . Техните планове поне досега са с единия крак в ЕС, а с другия в Азия.
Може да се каже по-просто: 4 държави Бенелюкс са за сближаване, по-тясно интегриране, казано по друг начин - подготвят се за федерализиране. Източноевропейските елити са леко притеснени - в една нова федерация няма да има място за всичките от сегашния политически елит, а и със сигурност някои партии ще отпаднат, и толкова по-зле за сегашните супер партийни ООД-та. Затова те ще са против. Познайте на колко от досегашните партии ще може да се разчита в новите времена!
Защо не поръчате анализ от независим анализатор? За такива от групата на Костов и спонсорирани от американски НПО не може да се каже, че са безпристрастни. Какъв енергиен съюз, когато заради интересите на Франция покрай атомната централа на Румъния при Черна вода ни принудиха да затворим малките блокове в Козлодуй, а заради американските спряха Белене и Южен поток, каква обща отбрана като не можем да си купим една ескадрила. Шенген плюс отиде в миналото - докато има терористични атаки няма да премахнат граничният контрол. Чака ни ново кандидатстване за новия ЕС който се замисля, и този път няма да ни приемат с протекции, както предния.