Петър Москов: ГЕРБ ползваше олигархията, а БСП бе използвана от самата олигархия

Д-р Москов, остават още няколко дни до изборите. Напрежението в РБ е очевидно. Как ще повлияе то на изборите?

РБ е единствената политическа сила, и това го казва всяка една от социологическите агенции, която увеличава подкрепата си. Всъщност, и от това до каква степен блокът ще натрупа допълнителна подкрепа до датата на изборите зависи и това ще има ли промяна в България след 5 октомври. А иначе – напрежение има във всяка една коалиция. При нас напрежението е изчистено с ясния меморандум, подписан от всички партии, валидиран от Гражданския ни съвет, затова какви са стъпките на блока в следващия парламент – в какъв тип мнозинство може да участва, какви са изискванията за подкрепа на управление. Важното е, че около това няма напрежение.

Как балансирате между избирателите си – една част от тях подкрепя вашата идея, че коалиция с ГЕРБ е единственият възможен вариант за партньорство, а другите не виждат разлика в популизма на Борисов и този на БСП?

Като говорим за промяна и за това, че блокът е единственият носител на промяна в следващия парламент, това започва и от нуждата да си последователен в позициите си. За разлика от ГЕРБ и останалите партии, които се борят за доверието на гражданите, РБ има ясна позиция, от месеци насам и не я променя. Няма и да я промени след изборите. Единственият ни възможен партньор е ГЕРБ. А това взамодействие може да се осъществи при ясно разписана програма и позициониране на нови лица в изпълнителната власт, които да я реализират.

Важно е около законите, около проектите за реформи във всяка една от сферите да има стабилно мнозинство. Важно е в следващия парламент да има ясен контрол върху изразходването на бюджетните средства. Това са нещата, които блокът ще промени. И ще настоява за тях.

Дали част от симпатизантите на блока приемат докрай тази позиция? Сигурно не. Но блокът е политическа организация, а не клуб, в който говорим за симпатии и антипатии. Целите на блока са реформиране на основните публични сфери и те не могат да бъдат реформирани, ако блокът стои отстрани.

Твърдите, че РБ е единствения субект, който не променя позициите си и няма да подведе избирателите си. Кога, обаче бяхте искрен, когато в началото на протестите твърдяхте, че ГЕРБ е част от мафията, а всички трябва да са срещу мафията. Или сега, когато твърдите, че ГЕРБ е единственият възможен партньор?

Когато казвам, че единственото възможно взаимодействие на блока в следващия парламент е ГЕРБ, това по никакъв начин не означава приемане на практиките на ГЕРБ от преди една година. И затова казвам, че участието на блока в съставяне на мнозинство изисква категорично скъсване с тези практики и с хората, които са били носители на тези практики. Борбата с мафията и задкулисието е свързана с ясни законодателни инициативи и приложението им в изпълнителната власт. За това са нужни 121 народни представители и определено количество министри, които да ги изпълнят. Ако в ГЕРБ са съгласни да приемат реалните законодателни инициативи срещу мафията, защото тя не се бори с полицейски коли, които да вият по улиците, а се бори с промяна в нормативната база, тогава промяна ще има. Ако ГЕРБ не са съгласни с това, то промяна няма да има. И ще си продължат по своя път.

Преди падането на кабинета Орешарски една от най-обсъжданите теми бе предстоящият колапс със здравеопазването, или поне така бе представено искането за актуализация на бюджета на НЗОК. Тогава и ГЕРБ, и БСП твърдяха, че това е една от най-проблемите теми. Защо темата за здравеопазването изчезна от предизборната кампания?

Реформата в здравеопазването е наложителна и то спешно. Колкото до бюджета на кабинета "Орешарски" – той беше със сгрешена приходна част и разбойнически формулирана разходна част. Този бюджет при всички положения подлежи на актуализация. Съвсем отделен въпрос е, че срещу тази актуализация, която може да се изразява в допълнителни средства за някои от сферите, включително здравеопазването, е необходимо наличие на мнозинство в следващия парламент. Участието на блока в такова мнозинство е обвързано с ясни ангажименти. Т.е. ако има актуализация в бюджета за здравеопазване, тя върви с ясна пътна карта на реформите, които трябва да последват. Ако няма такива твърди и спешни ангажименти се връщаме на темата, че наливаме едни пари в каца без дъно, а в последните години и разширяваме диаметъра на кацата.

Какво трябва да има в тази пътна карта за реформи?

Цялата философия на РБ е за реформа в публичните сфери – здравеопазване, образование, държавна администрация. Сферите, които ние финансираме с данъците и осигуровките си. Трябва да променим начина, по който гледаме на тези сфери. Като говорим за бюджет трябва да забравим възгледа, че финансираме услуга, трябва да започнем да финансираме резултат. Резултатът пък трябва да зависи, специално в сектора на здравеопазването, от удовлетворението на пациента от лечението и удовлетворението на лекаря от достойно заплащане и добри условия на труд.

Това означава, че НЗОК трябва да претърпи структурна промяна и промяна във философията ѝ на действие. НЗОК в момента е платец на услуги, който успява да генерира на година между 400 и 500 млн. лв. дефицит, от което няма нито доволни пациенти, нито оставащи в България лекари. Заложеният през 90-те години модел на здравно осигуряване е правилен, но касата в сегашния ѝ вид очевидно не е инструментът, който може да го приложи. НЗОК трябва да премине от пасивен платец на всеки, който поиска някакво финансиране и накрая да декларира колко пари ѝ трябват още, към активен купувач на услуги. Когато това се случи означава, че касата ще консултира резултата на лечението от името на пациентите, то тя отново ще се върне към смисъла си – да представлява пациентите си.

На лекарите в България се плаща на преминала бройка пациенти, нито касата, нито лекарите пък се интересуват от резултата на лечението. Ето това трябва да се промени – обвързване на резултата, а не на бройката, с плащането.

Нищо, обаче не е само по себе си. Секторите са свързани. Когато направите прости неща, извън промените в основни закони, като например вържете информационната система на НОИ с информационната система на НЗОК, ще се разбере какъв е резултатът от плащането на парите за здраве върху това тези хора какво количество болнични са ползвали за годината, колко от тях са получили процент инвалидност и т.н. Това е реален механизъм НЗОК да промени отношението си към определена болнична структура, която дава определени резултати. Затова се бяга от обвързаността на информационните системи. Защото така се краде лесно.

В РБ говорите за "дясна реформа на социалната сфера". Какво се крие зад тази опаковка?

Ще дам пак прост пример, свързан със здравеопазването. Един от големите проблеми на здравноосигурените са т.нар. "направления". Тези направления никога не са налични, винаги трябва да дойдеш в друг ден, независимо от това, че имаш необходимост да го направиш сега. Това и прави хората в активна възраст, които са основните финансиращи касата, недоверчиви изобщо към системата. Те плащат за нещо, което не получават, мотивацията ти да даваш едни пари, постепенно угасва. Търсиш си собствени пътища. От това страдат както ти и собственият ти бюджет, така и цялото общество, защото намалява количеството хора, които плащат здравните си осигуровки. Дясното решение е – през индивидуалната, електронна здравноосигурителна карта, която струва под 10 стотинки на човек, вие получавате собственото си право на достъп до системата. Т.е. получавате определен брой прегледи. Когато вие сте носител на това си право, лекарят ви просто удостоверява медицинската нужда да го ползвате в момента.

Отговаряте за коалиционните отношения в блока от страна на ДСБ. Труден ли е синхроннът между твърде различни партии?

Да. Блокът е различно политическо формирование. Той е средище на партии, граждански структури и неправителствени организации. Всеки един от компонентите му обаче има своята активна и валидираща роля на решенията. Всъщност, аз трябва да ви отговоря на въпрос "трудно ли се намира обществен консенсус", защото РБ е умален вариант на обществения консенсус. Трудно е, да. Но от друга страна това, че го постигаме вече година и половина, означава, че пътят е правилен.

Как се обясняват десните мерки и дори понятия като обществен консенсус на електората на НПСД, например? И чувствате ли се приети от мюсюлманите, към които искате да се разширявате и демонстрирате действия в тази насока?

Подтекстът на въпроса ви съдържа идеята, че сме недостъпни за тези хора. За тази година и половина се освободих от всичките си предразсъдъци спрямо тези хора. Като говорим за разликата между НПСД и ДПС – тя не е просто видима като стил на работа между председателите Корман Исмаилов и Лютви Местан. Хората, които подкрепят НПСД са български турци, мюсюлмани. Те са предимно млади, обаче. Предимно с по-високо ниво на образование и с ясната представа, че така повече не може.

Присъствието на НПСД в блока и разбиването на феодалния модел на ДПС в смесените региони не е партийна мисия. Тя е национална задача. Промяна в цялостната политическа карта на България ще дойде, когато успеем наистина, през формирования като НПСД на Корман Исмаилов, като част от българска политическа коалиция, да унищожим всекидневните, екзистенциални окови на тези хора.

Когато в центъра на София ние с вас си говорим какъв е Доган или какъв е Пеевски – това е безболезнен разказ. За мен, за вас, за голяма част от читателите ви от това не следва пряка промяна в живота ви. Когато обаче живееш в едно турско село, с 500 гласоподаватели, които ДПС има на тетрадка с трите имена и семействата, и гласуваш за НПСД, а не за ДПС – за теб това се превръща в реален битов проблем – спират ти дървата, вземат ти бостана. В този смисъл вярвам, че присъединяването на НПСД към блока е една от най-правилните ни стъпки.

Преди броени дни Меглена Кунева съобщи, че Винету е една героична книга. Намирате ли героизъм в нея?

Не харесвам такъв тип подмятания и такъв тип измъквания. Защото контекстът на въпроса към Кунева беше, че в обществото е наложено мнение, че Бойко Борисов е прочел само една книга и тя е Винету. Първо – това едва ли е така. Второ, обаче да казваш, че е героична книга и да бягаш от същността на въпроса, също не е особено добро поведение. Чел съм Винету като дете, харесвала ми е. След това съм чел доста други книги. Въпросът е не каква книга е любимата на който и да е било от нас, а от тези книги какво познание за света си натрупал и по какъв начин си го употребил докато си бил на власт. Не харесвам начина, по който Бойко Борисов упражняваше властта и то не заради Винету. Смятам обаче, че ужасяващите грешки и лоши практики могат да бъдат поправени и може да се върви по нов път, в правилна посока.

Смятате ли, че БСП може да мине такъв път?

Категорично не. БСП имаха исторически шанс. След управлението на Борисов, което разочарова много хора, те имаха възможността да покажат нов модел на управление. Те не просто, че не го направиха, а развиха до гениалност уродливите практики от управлението на ГЕРБ. С БСП като възможност за обществена алтернатива, за мен, е приключено.

Градацията на недопустимото от ГЕРБ към БСП изглежда по следния начин – ГЕРБ толерираха определен тип олигархични зависимости, непрозрачни практики и това е недопустимо. Като дойдоха БСП и ДПС като контрапункт на ГЕРБ, те не просто не прекъснаха това, а те се превърнаха в публична функция на олигархията. Ако ГЕРБ ползваше олигархията, БСП бе ползвана от олигархията.