Петър Стоянов е най-изгодният ход за Симеон II

- Вече казах, че става въпрос не за това кой ще управлява България, а за оцеляването на СДС. За тях беше смъртоносно влизането в коалицията и новото старо ръководство или старото ново ръководство - все едно как ще го наречем, успя да удържи тази очевидна позиция да останат отвън.

- Дали става дума само за оцеляване на СДС или за възможност да се защити специфичен параметър на граждански интереси?

- Несъмнено. Не казвам, че ходът на СДС е само с това съдържание, но е главният мотив. Въобще не обсъждам сега дали е хубаво за страната или е лошо. На мене ми се струва, че едва ли беше възможно да се поиска управление без опозиция, какъвто беше замисълът на новото мнозинство.

- Въпросът е за какво му беше нужно на НДСВ да кани ОДС и ДПС и да се опитва да прави трипартийна коалиция?

- Просто си изпълняваше нещата, които говореше от самото начало - максимално широко управление. И към тази трипартийна сигурно щеше да включи и някакви леви експерти, за да каже - ето, максимално широка подкрепа.

- Защо на Симеон му беше нужна тази максимално широка подкрепа?

- Всеки, който управлява България, особено в тежки моменти, има нужда от тишина в залата. Всеки се мъчи да си осигури тишина в залата, всеки го прави различно. Иван Костов например в началото я осигуряваше чрез формулирането на максимално широки мнозинства - като министър-председател първият му акт беше да приобщи даже БСП към една декларация. Знаете, че всичко е насочено към едно - да се създаде положителна атмосфера на едно начало.

- Какво може да се разчете на втори план в опитите да се направи една широка коалиция?

- Струва ми се, че първият план си е достатъчен. Колкото по-широка е коалицията, толкова по-стабилно управляваш. Друг въпрос е, че тя е много по-трудно удържима. Явно Симеон смята за водещи дипломатическите си способности, но не успя. Главно защото това ръководство на СДС не би могло да участва в това нещо, защото просто към резултата 5 на 0 щяха да прибавят и сливане на двата отбора.

- Има ли нещо позитивното в отказа на СДС да влезе в коалиция?

- Българският политически живот се обогатява с много интересна фигура - дясна опозиция на дясното. Не само видяхме сблъсък в политическия живот на две десни партии - една дясноцентристка и една дясна, а сега ще видим и опозиция дясно-дясно. В което няма лошо.

- Дали става дума за класическа опозиция на дясна партия по отношение на дясноцентристка или можем вече да говорим за обособяваща се ценностна опозиция?

- Преди да говорим за каквото и да било, трябва да видим дали тези приказки, които битуват в пространството - за съдебни обвинения към управляващите, ще се окажат само ръмжене или някаква друг вид реалност. Ако отшумят и СДС като опозиция бъде оставена на мира, така да се каже, е едно. Ако започнат едни истории... - това е съвсем друго и може да настъпи друг вид бъдеще за СДС като опозиция.

- Какво би означавало едно активно инструментализиране на съдебната власт срещу опозицията?

- По принцип инструментализирането на съдебната власт срещу опозицията е лошо нещо. Но доколкото знам, те говорят не толкова за тази формула, колкото за активизация срещу бившите управляващи.Това е малко по-различно. По принцип тези неща никога не носят нещо особено хубаво, но има случаи, когато се прилагат.

- Какво означава излизането на ОДС в опозиция от гледна точка на намерението, заявено от Симеон II още в първото му априлско обръщение - да бъде алтернатива на сегашната политическа система? Дали, че има повече ресурси за защита на съществуването на многопартийна система или обратното, че тези ресурси отслабват?

- По този начин Симеон Сакскобургготски не успява да формулира алтернатива на системата, защото отдясно му остава един сериозен критик - опонент и доста активен играч. Но аз не мисля, че многопартийната система в момента е застрашена. Сериозно застрашена е една от десните партии. Да си кажа искреното мнение, по принцип смятам, че СДС като консолидирана десница е едно от положителните неща в тази държава. Това е една сравнително уникална особеност в България спрямо другите бивши соцстрани. В този смисъл запазването на СДС като дясна консолидирана силна партия не е лошо. Друг въпрос е, че след това поражение, както след всяко поражение, там ще настъпят процеси, чак след края на които можем да кажем какво ще е бъдещето на СДС .

- Как си обяснявате поведението на президента като институция с неговите призиви за коалиране и на трите партии - НДСВ, СДС и ДПС?

- Това несъмнено произтича от политическия календар на президента, на когото след броени месеци му предстоят избори. За него това поведение е повече от естествено в момента, необходима му е повече емоционална подкрепа на тези избори.

- На каква обществена подкрепа може да разчита коалиция НДСВ - ДПС?

- Дали ДПС ще влезе в коалиция или не, няма да повлияе на общественото мнение, а ще повлияе на самата политика. Общественото мнение ще се изкаже малко по-късно - като види Министерския съвет, като види първите резултати, като види първите неизбежни скандали и реакцията им.

- Може ли да се търсят по-задълбочени признаци за по-задълбочено пропукване в отношенията на президента и СДС тъкмо в навечерието на президентските избори?

- Изключително сложен въпрос. Това зависи от СДС. А като гледам СДС, днешната му линия е непоследователна. Първоначално имаше някакви индикатори, че оттеглят подкрепата си, сега пък обратно я заявиха, текат някакви разговори, които не стават достояние на публиката. Но съвсем скоро от календара ще надникне въпросът - Стоянов или не Стоянов като кандидат на СДС и съответно на НДСВ. Това ще възникне в началото на август.

- Една много предварителна прогноза - какъв вариант е по-изгоден за Симеон II - да даде мълчалива или дори открита подкрепа за сегашния президент, на когото предстои втори последен мандат, или да издигне собствена кандидатура?

- Много трудно е да се каже. Но след като казваш - много предварителна прогноза, по-скоро той ще е склонен да подкрепи сегашния.

- С каква цел?

- Поява на още една фигура едва ли с нещо ще му подобри положението, съществен елемент е и това, че за Стоянов това е последен мандат. Симеон Сакскобургготски играе политика на много отворени врати. Поставянето на нов човек би затворило някои от вратите. А оставането на Стоянов с оглед предстоящите 800 дни, които са най -важната задача на Симеон, най-вероятно ще му е най-изгодният ход. Още повече, че Стоянов намери диалог с него, доколкото разбирам, даже за сметка на някои свои бивши съюзи.