Петков недоволен от “избирателния” мониторинг на ЕС за корупцията

България недоволства от продължаващия мониторинг на Европейската комисия (ЕК) за нивото на корупцията в страната. София предложи да се създадат общоевропейски стандарти за измерването на корупцията, за да покаже, че голяма част от лошия ѝ образ е въпрос на "възприятие", съобщава електронното издание EUobserver.

Само месец и половина след като България и Румъния влязоха в ЕС, български официални лица изразиха в Брюксел дълбокото си недоволство от факта, че ЕК проверява за корупция само двете най-нови страни от съюза, но не и останалите.

Миналата година София и Букурещ получиха зелена светлина за членство в ЕС само при условие, че отговорят на определени изисквания в борбата с престъпността и корупцията и при режим на следприсъединителен мониторинг, който не е прилаган спрямо никоя друга страна от предишните разширявания, припомня изданието.

Мониторингът бе наложен, защото останалите 25 страни членки прецениха, че София и Букурещ са недостатъчно подготвени към момента на присъединяването. България обаче смята, че мярката е несправедлива, тъй като никой не следи силно корумпирани области в други страни.

"Двойните стандарти не трябва да бъдат толерирани. Не може да става дума за такива стандарти", заяви българският министър на вътрешните работи Румен Петков по време на кръгла маса в Брюксел.

"Затова трябва да разработим сравнително измерване на корупцията", заяви Петков като предложи "общи стандарти", които да въведат "обективно оценка на всяка страна член".

Макар Петков да заяви, че общите стандарти са “много добра мярка за целия ЕС”, български дипломати заявиха пред EUobserver, че инициативата е насочена главно за изчистване имиджа на България, смятана за особено корумпирана.

"Наблюдават само нас", заяви български представител. "Ако направите сравнение обаче, ще видите, че някои страни членки се представят по-зле от нас", добави той, визирайки южна Италия като възможен пример.

Факти и възприятие

Според българската неправителствена организация Център за изследване на демокрацията (ЦИД) европейските критерии за корупция трябва да се основават не само на "възприятие", но и на факти, като например броят на хората, които реално са станали жертва на корупция

Ако ЕС иска да разполага с достоверна информация, трябва да разработи по-добри стандарти. Измерването на напредъка по отношение на корупцията сега остава основно избирателно”, казва Бойко Тодоров от ЦИД пред EUobserver.

Но представителите на ЕК, участващи на дискусията, не дадоха вид да са приели сериозно българските идеи, като казаха само, че експертна група скоро ще започне да проверява "сравнителни статистики по престъпността", включително и за корупцията.

Но представителите на ЕК, участващи на дискусията, не дадоха вид да са харесали българските идеи, като казаха само, че експертна група скоро ще започне да проверява "сравнителни статистики по престъпността", включително и за корупцията.

“Ние сме в началото,” заяви представител на ЕС. “Трудно е, защото различните страни членки измерват престъпността по различен начин,” обясни той.

Източник от ЕК заяви, че България е приела механизма за наблюдение и няма избор освен да изпълни задълженията си, дори и да го смята за несправедлив.

“Те, както и всички останали, приеха този механизъм...който също така бе начин да се избегне от отлагане на членството,” коментира още източникът, имайки предвид най-лошия сценарий, според който приемането на София и Букурещ можеше да се отложи с една година.

Политически и корпоративни подкупи
 
ЦИД отбелязва, че влизането на България в ЕС през януари е било съпроводено с “значително намаляване на корупцията” на ниските управленски нива, като например издаването на разрешения за строителство.

“Дори ако това е временен ефект от членството, това все пак е една възможност,” казва Тодоров.

По-рано този месец София получи одобрението на ЕК заради приемането на поправка в конституцията, която освен всичко друго предвижда независим инспекторат към съдебната система, благодарение на който по думите на Петков вече е бил арестуван един съмнителен прокурор.

Но според шефа на ЦИД Огнян Шентов, “много още трябва да се направи по отношение на политическата корупция”.

”Ние чуваме редица истории за много, много конфликти на интереси,” уточни той.

Междувременно в сряда България влезе в светлината на прожекторите със случай за корпоративна измама. Това стана след като българските, германските и швейцарските власти разкриха международна престъпна схема за източване на 7, 5 млн. евро от предприсъединителните фондове чрез покупка на машини за преработка на месо втора ръка, които са били декларирани като нови и разликата била прибирана.

EUobserver отбелязва, че в момента повечето от притесненията на ЕС са фокусирани върху Румъния заради сериозната политическа криза около конфликта между премиера Калин Попеску Търичану и президента Траян Бъсеску.

Европа е загрижена заради политическата нестабилност, която не само възпрепятства реформите след приемането на страната, но и защото може скоро да засегне министъра на правосъдието Моника Маковей, която започна борбата с корупцията.

Във вторник румънският Сенат поиска оставката ѝ. Маковей се ползва с одобрението на ЕК заради мерките срещу недосегаемите политици, отбелязва EUobserver.