Петков обеща над 600 млн. лв. на пътните фирми, те излизат на протест

Ден преди националния протест на пътните фирми премиерът Кирил Петков обеща да се платят веднага над 600 млн. лв. след одобрение на парламента в четвъртък. Останалите 50% ще бъдат платени, след като има доклад от експерти, че ремонтите са направени реално.

Дали ще се стигне до взимането на решение от Народното събрание в четвъртък е трудно да се каже сега. Проверка на Mediapool показа, че "Демократична България" (ДБ) все още не са взели решение как да гласуват. От БСП обявиха, че принципно го подкрепят, но зависи как е разписано решението. От "Има такъв народ" (ИТН) смятат, че плащането за ремонт на пътищата е заложник на избора на новия шеф на БНБ, чието гласуването е в дневния ред на парламента за петък, ден след решението за пътищата.

"Предлагаме над 600 млн. лв., което е около 50% от парите, да се платят веднага на пътностроителните фирми след санкция на парламента. Останалите 50% да минават през парламентарни комисии, след като има доклад на експерти, че тези дейности са реално извършени. Последното нещо, което искаме да направим, е да платим пари за дейности, които не са извършени напълно", каза Кирил Петков пред журналисти на разклона за гара Яна. Там той се срещна с превозвачи и се качи на тир, за да усети дупките на Витиня.

Проблемът с неразплатените от държавата над 1.1 млрд. лв. на фирмите за пътни ремонти се точи от около година. Група депутати от "Продължаваме промяната" (ПП), БСП и ИТН начело с председателя на парламентарната комисия по регионална политика Настимир Ананиев внесоха предложение половината от парите, около 520 млн. лв. по думите на регионалния министър Гроздан Караджов (ИТН) да се платят веднага, а остатъкът след като приключи ревизията по извършената работа. Решението мина през регионалната комисия, но бе блокирано от ПП, БСП и ДБ в икономическата комисия, а след това и в парламента миналата седмица.

В понеделник регионалният министър Гроздан Караджов обяви, че очаква назначената от премиера комисия по ревизия на пътните договори да приключи работа до 10 май, така че след тази дата фирмите ще си получат дължимото.

Развоят на събитията доведе до ескалация на напрежението в управляващата коалиция и строителния сектор. Браншова камара "Пътища" насрочи национален протест за сряда. Готвят се блокади на пътища в цялата страна, а в 9 часа недоволните се събират и пред парламента.

Днес премиерът лично се запозна с проблемите на транспортните фирми, след като шофьор на тежкотоварен камион го "разходи" по стария път през прохода Витиня, който е в лошо състояние повече от пет години.

"Говорихме с премиера, направихме една среща. Обеща ми, че ще се качи на камион да види за какво става въпрос - оттук през стария път на Витиня... трагедия, трагедия е просто пътя", каза превозвач, в чийто камион се качи Петков.

Тежкотоварният трафик се отбива да минава през прохода "Витиня", след като вече близо 10 години тече ремонт на виадуктите и тунелите на магистрала "Хемус". Пътят през Витиня е осеян с дупки, а колоната от тирове е километрична.

Петков се ангажира, че въпреки тежкото наследство, което кабинетът му е заварил, ще направи всичко за разрешаване на проблема, но трябва да се гарантира, че парите на българския данъкоплатец този път няма да бъдат откраднати.

Срещата му с малките превозвачи предизвика "ревност" у браншова камара "Пътища", които няколко пъти каниха официално премиера на среща с тях, но той така и не успя да намери време. Сега го канят отново на среща на площад "Народно събрание" в сряда.

Пред журналисти Кирил Петков обясни, че за него е "много важно да говори точно с малките превозвачи", защото това са хората, които си изкарват хляба всеки ден с най-голяма трудност.
"Искам да чуя от първо лице кои са основите им проблеми", каза премиерът без да отговори защо не желае да се срещне с пътните фирми.

В декларация от браншова камара "Пътища" и от асоциация "Пътна безопасност", която обединява фирмите за маркировка и мантинели, настоявят веднага да им бъде платено за всичко свършено, за което има издадени сертификати от агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

"Назначаването на допълнителни комисии за проверка на договорите и изпълнените дейности показва неуважението на държавата към експертите работещи в пътната администрация. Обезсмисля се труда им и се вменяват неправомерни деяния, чрез твърденията за незаконосъобразност на претендираните плащания", се казва в декларацията на двете нестопански организации.

Парите не се плащат на пътните фирми, защото притесненията на управляващите са, че ремонтите не са направени качествено, сметката е надписана и има съмнения, че част от средствата се насочват към партийни каси.

"Трябва да е сигурно, че МРРБ ще се разплати най-прозрачно, без никакви съмнения за насочване на пари към партийни каси", каза Андрей Гюров, депутат от ИТН във вторник.