Петков пак настоя за разграничаване на “добрите” и “лошите” от ДС

Трябва да има диференцирано отношение към различните групи служители и сътрудници на бившата Държавна сигурност (ДС), повтори вътрешният министър Румен Петков. По време на международна конференция в София, посветена на отварянето на архивите, Петков заяви, че такъв подход се проявява към работилите по “терора” в ДС и по думите му са  рискували живота си за сигурността на страната.

Ако с отварянето на архивите се злоупотреби, ще бъде блокирано набирането на секретни сътрудници в системата на МВР в момента, предупреди министърът.

“Ще извадим имената на хора, работили по терора и в България, и в чужбина, но без чуждите граждани, работили за България, тъй като трябва да се съобразяваме с някои неща”, каза Петков.

Според него при разсекретяването на досиетата трябва да се изхожда от интересите на държавата и на жертвите на политическата полиция (бившият Шести отдел на Шесто управление на ДС).

Бившият председател на комисията за разсекретяване на досиетата на ЩАЗИ Йоахим Гаук коментира казаното от Петков за чуждите сътрудници като труден казус.

Според него е естествено българската държава да не преследва наказателното своите секретни сътрудници в чужбина, но добави, че ако те бъдат оповестени, ще бъдат съдени в своите държави, защото са били шпиони.

“Въпросът е дали българската държава ще каже – ние не искаме нищо да ни свързва с комунизма”, каза още Гаук.

Защита на жертвите или на агентите от ДС

При изработването на специалния закон за досиетата трябва да се спазва принципът за защита на жертвите на ДС, а не на агентите от секретните комунистически служби, заяви Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация”.

МВР предава от понеделник фондовете на ДС От понеделник се създава организация в Архива на МВР за предаване на фондовете на бившата Държавна сигурност (ДС) на Централния държавен  архив, съобщи министърът на вътрешните работи Румен Петков. още

За спазването на този принцип се обяви и Йоахим Гаук, който заяви, че при отварянето на архивите на ЩАЗИ се е търсило именно това решение.

Шефът на бившата комисия по досиетата Методи Андреев атакува идеята за диференцирания подход при разкриването на досиетата като заяви, че българските агенти “не са работили за националната, а за интернационалната сигурност”. В подкрепа на думите си Андреев цитира официално решение на ЦК на БКП от 1980 г., според което хората, които ще работят за външното разузнаване, трябва да минат през задължителна специализация в руските служби.

След като новият закон е даден да се прави от депутата от БСП Младен Червеняков, можете да сте сигурни, че в него ще има много тънки пречки за отварянето на архивите, каза още той.

Независим орган да отваря архивите

Държавата трябва да създаде независима от останалите три власти институция, която да ръководи процеса на отваряне на досиетата, заяви адвокат Кашъмов от “Достъп до информация”.

Според него и в момента съществува законодателство, което, ако се спазва, може да се достигне до разсекретяване на архивите. Той се позова на Закона за защита на класифицираната информация, по силата на който архивите не са държавна тайна, както и действащата инструкция “Петканов” в МВР, която урежда процедура по достъп до фондовете на ведомството.

“В инструкцията обаче липсва най-важното – не е определено кой ще осъществява контрол върху отказа на достъп”, каза Кашъмов. Допълни, че съдебният контрол върху отказа на информация е твърде муден и не може да гарантира бързина и прозрачност на процеса.

“Държава никога не е искала истински отварянето на досиетата”

Държавата никога не е искала истински досиетата да бъдат отворени, заяви председателят на закритата комисия за разсекретяване на досиетата на бившата ДС Методи Андреев.

Според него Народното събрание трябва да приеме с консенсус закона за разсекретяване на архивите, за да бъде показана общата политическа воля този процес веднъж завинаги да бъде завършен.

“Проблемът е, че хората от БСП, на първо място, както и НДСВ и ДПС нямат идеологическото разбиране, че досиетата трябва да бъдат отворени. Те имат разбирането, че чекистите от ДС са по-големи патриоти от останалите българи, които не са били сътрудници”, заяви Андреев.

Пред евродепутата Елс де Хроен, която присъства на дискусията, Андреев припомни как Румен Петков даде като пример за работа в полза на Родината Юнал Лютви, за когото единствените данни в архивите са, че се е подписвал за суми до 4 пъти по-високи от средната заплата в България в началото на 80-те години.

Култура на лъжата

В България се поддържа една култура на лъжата, която бавно разяжда нашето общество, заяви Мимоза Димитрова, директор на Центъра за подкрепа на лица, преживели изтезание.

Замислете се – всички хора от академичните среди, които са направили кариера по време на комунизма, хората от БАН, трябва да си дадем сметка как това е правено и че на всички им е пределно ясно, че те са били маргинализирани чрез сътрудничеството си с комунистическия режим, каза тя.

Единствената възможна реабилитация за тях е пълното отваряне на архивите, заяви Димитрова.

Тя също застъпи тезата, че при създаването на закон за досиетата предимство трябва да бъде дадено на жертвите, а не на секретните сътрудници.

Унищожаването на архивите не е причина те да не бъдат отворени

Ръководителите на комисиите по отваряне на досиетата от Централна Европа бяха категорични, че унищожаването на част от архивите на тоталитарните служби не е причина останалото в тях да не бъде отворено за обществото. Тази теза бе застъпена от Йоахим Гаук още в началото на конференцията.

Зам.-председателят на Отдела за архиви на историческите архиви на бившите унгарски тайни служби Гергьо Чех заяви, че институцията разполага около 40 процента останали архивни единици. По думите му досиетата в Унгария са били прочиствани основно на два пъти – първия път през 1956 г., когато са заличени документите от Сталиниския период и в средата на 90-те години.

В останалото от тези документи има информация за близо 600 000 души, които са били следени по време на тоталитарния режим в страната.

“След 2003 г. в Унгария се прие промяна на закона за досиетата и хората получиха право да научат кой стои зад агентурните имена в архивите. Списъците имаха шокиращо въздействие върху общественото мнение и това допълнително събуди интерес сред хората”, обясни Чех.

За подобно разчистване на досиета съобщиха румънският, полският и словашкият представител на конференцията.

Членът на Националния съвет за изследване на Архивите на Секуритате Ладислау Чандес заяви, че в Румъния в момента действа законодателство, чрез което се дава реален достъп до архивите не само за румънския граждани, но и на тези от ЕС. В същото време съветът задължително проверява държавните служители за връзки с тайната полиция на Чаушеску и ако се открие, че съответно лице е било сътрудник, името и неговият агентурен профил се публикуват в Държавен вестник.

“Ние обаче не правим това заради Европа. Започнахме процеса още през 2000 г., когато бяхме далеч от това членство, правим това заради нас самите”, каза той пред Mediapool.

По думите му Румъния е още в началото на процеса по пълно разсекретяване на архивите, защото службата разполага с малък капацитет в сравнение с огромния обем документация.