Петкова оспори правото на Радев да говори с Путин за газа

Енергийните проекти били правителствени, ако президентът имал други, да ги кажел

Петкова по време на инспекция на доставените тръби за газовата връзка с Гърция, сн. МЕ

Енергийният министър Теменужка Петкова за втори път в последните два дни обяви, че енергийните проекти са в правомощията на правителството. От думите ѝ става ясно, че не е работа на президента да ги обсъжда. Реакцията ѝ дойде след съобщение от "Дондуков" 1 в началото на седмицата, че държавният глава Румен Радев е поискал и е провел разговор с руския си колега Владимир Путин, с когото са обсъдили хода на преговорите за намаляване цената на руския природен газ за България.

В четвъртък Петкова коментира пред журналисти в парламента, че преговорите за цената на газа се водят от българското правителство, макар всъщност това да правят "Булгаргаз" и "Газпром Експорт" на корпоративно ниво. Енергийният министър каза още, че българското правителство е компетентно да вземе съответните решения по енергийните проекти.

Темата бе продължена на следващия ден, когато пред бТВ тя каза, че "ако има енергийни проекти, по които президентската институция работи и развива, ще бъдем благодарни да научим за тях". Поводът отново бе телефонният разговор, за който Кремъл съобщи, че е акцентирал върху развитието на съвместните енергийни проекти.

С уговорката, че в провеждането на разговора "няма нищо лошо", Петкова обясни, че реакцията ѝ била свързана с упоменаването на общото понятие енергийни проекти, "тъй като енергийните проекти, по които българското правителство работи са много ясно дефинирани".

"Всички тези проекти се развиват на територията на България, те трябва да се обсъждат с българското правителство, решенията, които се вземат по тези проекти са от компетентността на българското правителство. Отговорността, която се носи за реализацията на тези проекти е също на българското правителство. Всички тези проекти, за които ние работим и работим от няколко години са много ясно посочени и много ясно артикулирани в българското общество", заяви Петкова.

Тя обясни, че само два от енергийните ни проекти са съвместни с Русия. "И проектът "Балкански поток", и проектът "АЕЦ Белене" са български проекти, които се развиват на територията на България, инфраструктурата е наша, парите за тяхната реализация са наши, правилата, които спазваме, са европейски. По този повод за мен лично не беше ясно за кои точно проекти става дума. Ако има проекти, по които президентската институция работи е добре все пак да знае изпълнителната власт", допълни Петкова.

По думите и президентската институция няма правомощия да работи по енергийни проекти.

"Изпълнителната власт е тази, която реализира политиките в отделните сектори. Темата свързана с цената на природния газ също много е важна и деликатна. Тук трябва много ясно да обясним, че правилата по тези преговори са дефинирани в рамките на споразумението, което Европейската комисия постиган с "Газпром" по антимонополното дело. На тази база ние подписахме допълнително споразумение, в което е упоменато как се водят преговорите, кога се водят такива преговори и какви са правилата и задълженията на всяка една от страните", обясни Петкова.

Тези преговори се водят от октомври 2018 г. и трябваше да бъдат приключени в началото на декември 2019 г., но все още "Газпром" се опитва да намали исканото от "Булгаргаз" намаляване на цената на природния газ със задна дата от август 2019 г. с над 30 процента. Последно от българския газов доставчик обявиха, че се очаква до края на февруари подписване на споразумение за привеждане на руските цени частично по борсовите в Европа

"Не ме подразни, по скоро ме изненада от това, че се водят разговори за енергийни проекти, които се развиват на територията на България и са български проекти, които развиваме по европейски правила. Тази тема не е обсъждана с нас", обясни още енергийният министър.

"Никой не печели от това институциите да не си говорят. Правителството, премиерът и министрите имат ясна воля за партньорство. Президентът свали доверието от правителството", допълни тя.

Енергийната тематика обаче бе неизменна част от дневния ред на предишния президент от ГЕРБ Росен Плевнелиев, а също и на предшественикът му от БСП Георги Първанов.

И към двамата не са били отправяне критики, че не им е работа да обсъждат енергийните теми. Напротив дори често е имало съвместни посещения, в които е участвала и министър Петкова.

През януари 2015 г. на среща с бизнеса Плевнелиев призова за пореден път правителството да работи за енергийна диверсификация. Тогава той заяви, че не се впечатлява от плановете на правителството за газов хъб и енергиен център в България.

Малко по-късно през март Плевнелиев се срещна с азерския си колега Илхам Алиев и обяви желанието на България да разшири договорените вече 1 млрд. куб. доставки. . 

Почти година по-късно и Плевнелиев, и Петкова обсъдиха възможността на катарски газови доставки. Тя дискутира с колегата си Йоргос Лакотрипис това, а Плевнелиев разговаря по темата с президента Никос Анастасиадес, които бяха на посещение у нас.

Пред април 2016 г. на форум в Братислава Плевнелиев също коментира енергийни теми, без обаче това да впечатли представителите на правителството. "Бъдещето на енергетиката не е в изразходването на огромни суми за изграждането на газопроводи, а в създаването на мрежи и постигането на по-тясна свързаност", каза тогавашният държавен глава и думите му бяха в дисонанс с действията на правителството на ГЕРБ.

Особено активен по енергийните теми беше и президентът Георги Първанов, който също се засече с управлението на ГЕРБ, но не е бил критикуван за позициите си и активността си по енергийни форуми.

Дори в края на мандата си, през ноември 2011 г., Първанов каза по време на поредна визите в Азербайджан: "Никак не бих ревнувал, ако Росен Плевнелиев е дори по-активен  и от мен в отношенията с президента Алиев, бих приветствал това".

През юни 2010 г. Първанов обяви, че ще инициира референдум "за" и "против" строежа на АЕЦ "Белене", който в онзи момент беше замразен, за да реши правителството на ГЕРБ какво да прави. Той обвини правителството на Бойко Борисов, че е "прогонило" стратегическия инвеститор в ядрения проект RWE и настоя да бъде намерен нов инвеститор. През февруари 2012 г. обаче кабинетът на ГЕРБ реши да прекрати проекта, за да промени мнението си и през 2018 г. и момента де се търси стратегическия инвеститор за АЕЦ "Белене".

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес