Петкова отива в Баку на среща за Южния газов коридор

Енергийният министър Теменужка Петкова отива в Баку за участие в четвъртата среща на Консултативния съвет за изграждане на Южния газов коридор, която ще се проведе на 15 февруари, съобщиха то ресорното ведомство в сряда. В заседанието ще участват представители на домакините от Азербайджан, от Албания, България, Грузия, Гърция, Италия, Турция, Хърватия, Черна гора, Великобритания, САЩ и Европейския съюз.

Те ще обсъдят напредъка по реализацията на проекта, който се подкрепя от Брюксел и Вашингтон. Целта е доставка на газ от находищата в Азербайджан през Грузия и Турция до границите на Гърция и България и оттам до европейските страни.

Южният газов коридор ще се състои от система от три последователни тръбопровода – Южнокавказкия (от Баку в Азербайджан до Ерзурум в Турция), Трансанадолския (ТАНАП), който пресича цяла Турция от изток на запад, и Трансадриатическия (ТАП), който върви през Гърция, Албания и Адриатическо море и стига до Италия. В България газ от каспийското находище "Шах Дениз" трябва да влиза през интерконектора с Гърция. Той трябва да е готов до 2020 г., но към момента обществените поръчки за доставка на тръби за строежа и за избор на инженер-консултант за строежа на газовата връзка са блокирани заради жалби в Комисията за защита на конкуренцията от строителна и имотна фирми, както и от винарна.

По време на посещението си в Баку Теменужка Петкова ще обсъди с министъра на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов възможностите за задълбочаване на енергийното сътрудничество между двете страни. Тя ще се срещне и с министъра на земеделието и съпредседателя на Междуправителствената българо-азербайджанска комисия за икономическо сътрудничество Гейдар Асадов.

Преди месец по време на посещението на българския премиер Бойко Борисов в Баку азерският президент Илхам Алиев обяви интереса на държавната газова компания СОКАР да се включи в газификацията на България за своя сметка.

Тогава Борисов съобщи, че на ресорните министри е разпоредено да проучат възможностите за газифициране. Целта явно е увеличаване на доставките на азерски газ у нас, каквито разговори неведнъж са водени. Още през 2014 г. Баку прояви интерес към разширяването на газовата ни мрежа и хранилището в Чирен, а година по-късно Борисов и Алиев обсъдиха в София възможността страната ни да стане транзитьор на азерски газ до Европа чрез плановете си за хъба "Балкан".

България към момента е изключително слабо газифицирина откъм бита. Едва около 3 процента от общото потребление на синьо гориво у нас се пада на домакинствата. Пет са определените от енергийния регулатор газоразпределителни региона - Дунав, Запад, Тракия, Мизия, Добруджа), отделно има 80 общини. За тях са издадени лицензи на 24 компании и те работят на тези регионални пазари, но има още достатъчно бели петна за газифициране.

Най-големият играч на вътрешния пазар на газови доставки за бита е "Овергаз", следван от "Аресгаз". Другите големи са "Ситигаз България" и "Газтрейд Сливен".

Навлизането на нов играч на газовия пазар ще повиши конкуренцията, която в момента е спъвана от високите разходи за присъединяване на домакинствата към газоснабдителната мрежа. Разширяването на газификацията би трябвало и да намали цените за крайните битови потребители, повечето от които все още са скептични за преминаването към екологичното гориво, което би решило значителна част от проблемите със замърсяването на въздуха в страната.