Петрол, газ и влияние - районът на богатствата или "стратегическата елипса""

Когато търсим подбудителите на атентатите срещу Ню Йорк, погледите ни все повече се насочват към район, който отдавна привлича вниманието на геополитици и военни стратези. Наричат го"стратегическата елипса".

Този най-богат на суровини район в света се простира от Каспийско море на Север до Персийския залив на юг. В него са съсредоточени 70% от петролните резерви и около 40% от запасите на природен газ в света.

Откакто все по-големи количества петрол и природен газ, които се добиват в емирствата в Персийския залив, се изнасят за азиатския район, находищата около и под Каспийско море се превръщат в централен въпрос за енергийното снабдяване на Западна Европа. Въпросът ще придобие особено значение, когато един ден се изчерпят перолните и газовите запаси в Северно море.

Освен с енергийни носители, районът разполага с големи източници на питейна вода, които снабдяват важна част от азиатския район. Ето защо съвсем не изненадва фактът, че интересът на всички политици се насочва именно към тази част на света.

Според наблюдателите съвсем не е случаен фактът, че много от най-експлозивните конфликти в наши дни са съсредоточени в "стратегическата елипса" или я засягат в някаква степен.

Конфликтът между Русия и Чечения се води североизточно от Каспийско море, конфликтът между Турция и кюрдите е в западната част на района. Афганистан, където се предполага, че се укрива терористът Осама бин Ладен, представлява важна връзка между района и Индия и Китай.

В началото на 80-те години Белият дом ангажира бин Ладен с координирането на подкрепата на афганистанските муджахидини в борбата срещу съветските окупатори. Осигуряват му най-вече екипировка за партизанска война и диверсионни акции. Радикалното крило на муджахидините - това са хора от племето пущуни от афгански и пакистански произход - представлява днес ядрото на талибанските въоръжени сили. Отговорността за тяхното сформиране си поделят Пакистан и САЩ.

През 1995 г. американски концерни планират прокарването на петролопровод, който трябва да транзитира туркменски газ до Южна Азия.

Връзката към Индия и Китай е от значение, тъй като, за разлика от Персийския залив, Каспийско море няма излаз на световния океан. Така че преди да се натоварят петролът и природният газ на огромните танкери, които ще ги транспортират до най-различни точки в света, суровините трябва да минат по стоманени тръбопроводи по протежение на стотици километри.

Междувременно са готови проектите за прокарването на петролопроводи от Каспийско море в различни посоки, които трябва да осигурят енергийните доставки за Запада, както и за Индия и Китай. Ето защо онзи, който владее звездообразно разположените петролни трасета, ще притежава власт и богатство.

Разглеждани от този аспект, националните и религиозните конфликти ни се представят в съвсем нова светлина. За промишлено развитите страни, които са бедни на енергийни носители, стабилността в района и влиянието върху него са от жизненоважно значение. Техният интерес е насочен също към Балканите, където ще минават бъдещите петролни трасета по посока към Адриатика. Така например междувременно е изготвен проектът за прокарването на петролопровод от България на Черно море през Македония и Албания.

Не е трудно да прогнозираме, че в бъдеще "стратегическата елипса" ще попада все повече в полезрението на световната политика. Петте страни край Каспийско море взаимно си оспорват границите, спори се и върху правата за добив на петрол и природен газ. Всичко това е изключително взривоопасно.