Петролът може да не е достатъчен за въстановяване на иракската икономика

Саддам Хюсеин наследи богата, процъфтяваща страна и я смаза. Възстановяванета на иракската икономика ще отнеме години, въпреки че страната е на второ място в света по доказани петролни залежи, смятат анализатори.

Пречките са ужасяващи: разрушени от бомби пътища, мостове, сгради; офиси, оплячкосани от грабители; остарели и корозирали инсталации в замърсените петролни полета; незасети ниви, заблатени и пълни със силно солена почва. Прибавете към това изгледите за политическа и социална нестабилност наред с външния дълг и с исковете за компенсации за стотици миларди долари.

"Имаше три войни и 12 години санкции," заяви Уалид Кадури, главен редактор на излизащото в Кипър Мидъл Ийст Икономик Сърви. "Това си има цена." Багдад има знаменита история като търговски център още от времето на ислямската династия на Абасидите, която издигат столицата си на бреговете на р. Тигър през 762 г. сл. Хр.

Градът процъфтява през VIII и IX век като център на търговските пътища, свързващи Изтока и Запада. Славата му на търговски център е толкова голяма, че акредитив, издаден в Багдад, се признава от Централна Азия до Северна Африка. Занаятчиите се организират в сдружения, които им осигуряват изгоди, дълго преди на Запад да се развият занаятчийските гилдии.

После монголите ограбват Багдад през 1258 г. и градът потъва в летаргия до петролния бум през 70-те години на миналия век. Потънал в пари, Саддам предприе амбициозни социални реформи, благодарение на които грамотността в страната се увеличи два пъти и Ирак се превърна лидер в здравеопазването, образованието и културата в арабския свят. Бързо изникнаха квартали за средната класа, прокарани бяха водопроводи и канализация, построени бяха магистрали и летище.

СЛАБА ПРОМИШЛЕНА БАЗА

Напредъкът свърши след като Саддам започна разрушителна война срещу съседен Иран, която продължи през по-голямата част от 80-те години. После, обременен с дългове и изправен пред социални безредици, Саддам обвини Кувейт, че краде иракски петрол, и нахлу там през 1990 г .

Предвождана от САЩ коалиция прогони иракската армия от Кувейт през 1991 г. и оттогава развитието на Ирак бе спъвано от икономическите санкции на ООН, чиято цел бе да бъде принуден Багдад да се разоръжи и да плаща репарации. "Стана така, че инвестициите бяха съвсем занемарени през последните двайсетина години," каза Питър Слъглет, специалист по Ирак в Оксфордския университет. "Всичко бе умъртвено."

Според него Ирак все пак има някои предимства. Страната има сравнително добре образовани и предприемчиви хора и 24-милионното ѝ население нито е твърде малко /както в държавите около Персийския залив/, нито е твърде голямо /както в Египет/. Но за разлика от Германия и Япония след Втората световна война, Ирак няма голяма индустриална база, на която да се опре.

Приходите за петрола, които осигуряват 95 процента от националния доход, вече бяха застрашени. Експерти на ООН, които посетиха Ирак през 2000 г., установиха силна корозия, течове и замърсяване в петролните полета, и стигнаха до извода, че някои кладенци вече са непоправимо повредени.

Дневният добив намаляваше с по 100 000 барела всяка година след достигнатия през 1990 г. максимум от 3,5 млн. барела дневно. Дори земеделието не е наред. Според оценка на Обединените нации, направена преди войната, по-малко от половината обработваема земя в Ирак се засява, главно поради прекалено голяма соленост на почвата и поради заблатяване, предизвикано от лошо напояване.

ЗАЩО ПЕТРОЛЪТ НЯМА ДА Е ДОСТАТЪЧЕН

Мнозина разчитат, че парите от петрола ще помогнат да бъде възстановена страната. Кадури обаче посочва, че Ирак произвежда петрол за най-много 22 млрд. долара годишно. Предварителните оценки за стойността на възстановяването на Ирак варират от 20 млрд. долара годишно през първите няколко години до 600 млрд. долара за период от десет години.

Освен това, с петрола трябва да се плаща за храна, образование, медицински услуги и други жизненонеобходими неща, плюс 200 или повече милиарда долара дълг към страни като Русия, Франция и Китай и компенсации за Кувейт и други страни. "Хората раздуват, надценяват значението на петрола, като че той е манна небесна," каза Кадури. "Благополучието, за което говорят някои, аз не го виждам, не и в обозримото бъдеще."

Иракски изгнаници признават, че възстановяването ще отнеме години и ще изисква милиарди под формата помощ. "Но като се абстрахираме от това, съществуват огромни шансове за частната инициатива да се намеси и да накара пустинята да разцъфне отново," заяви Барт Фишър, търговски специалист и секретар на Американско-иракския бизнес съвет, който тази седмица ще представи план за възстановяване на Ирак на американските власти.

Сред рецептите на съвета фигурира създаването на независима, квазиправителствена Иракска банка за възстановяване и развитие с персонал от иракчани и от жители на други страни, която да помогне за приватизиране на държавните концерни и за развитие на пазарна икономика.

"В дългосрочна перспектива трябва да привлечем частния сектор," отбеляза Фишър. Но той уточни, че това трябва да се прави постепенно, за да се избегне мафиотската система, която се роди от бързия метод, използван на някои места в бившия съветски блок.

Съветът, който се стреми да поощрява американските инвестиции в Ирак, смята, че компании от много страни няма да имат търпение да се включат във възстановяването на Ирак. Някои обаче се съмняват. "Опитвам се да бъда реалист," заяви Кадури.

"Международните компании няма да инвестират няколко милиарда долара в страна, където липсва политическа или социална стабилност. Те искат там да има закони и правила, преди да влязат. Ирак трябва да се въведе в ред."

По БТА

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?