Петролната сянка на Путин

Петролната сянка на Путин

"Днес човек не може дори да се докосне до руския петрол, без да има много, много добри връзки". Така специализираният в петролни продукти търговец Франсоа Банше обобщава смута, обхванал женевската общност на петролните търговци. Женева се превърна в световна столица за търгуване с руски суров петрол и петролни продукти - там се обработват 75 процента от износа на

Москва - но някои фирми, ръководени задкулисно от близки хора на президента Путин, вече потискат конкуренцията. Тръгнали от нулата или почти от нулата, те търгуват с огромни обеми "черно злато", а за другите оставят само трохите, пише в. "Монд", цитиран от БТА в сряда.

Настанената на три етажа в сърцето на банковия квартал фирма "Гънвор интернешънъл лимитид" - филиал на офшорно дружество, регистрирано в Тортола, британски Вирджински острови - привлича вниманието. Преди три месеца тя предизвика скандал, като привлече търговски посредници от фирмата "Адакс" и им даде годишни заплати, стигащи до 4 млн. долара (3 млн. евро), което е пет пъти повече от обичайното заплащане.

"Всички знаят, че те са свързани с Кремъл и че късметът им може да се обърне. Затова и плащат толкова, за да привлекат търговците", обяснява Жан-Пиер Карл, заместник-директор на "Адакс". Миналата година в "Гънвор" отидоха четирима специалисти от Тотал. Апетитът за персонал на тази фирма е огромен, подобно на развитието ѝ.

Според брошура, която е предназначена само за клиенти, групировката "Гънвор", която включва и дружество в Естония, фирма за корабоплаване и обикновено представителство в Москва, продава една трета от износа на руския петрол, или 60 млн. т годишно, и обявява годишен оборот от 30 млрд. долара.

"Повечето търговски посредници трябва ден след ден да се борят да извоюват договори, но тази фирма изглежда свързана с Москва чрез кранче, което отваря по свое желание", отбелязва специалист.

В Москва, както и в Женева, за никого не е тайна, че тези огромни финансови средства се дължат на особените връзки, които поддържа Генадий Тимченко - основателят на "Гънвор" - с Владимир Путин. 55-годишният Тимченко, който отказва всякакви контакти с медиите, е считан за един от най-влиятелните "олигарси".

Според легендата и той произлиза от КГБ. Във всеки случай през 90-те години се засича с Владимир Путин, който тогава ръководи комисията по външноикономически отношения на Санкт Петербург. Двамата мъже си допадат, посещават един и същ клуб по джудо и притежават съседни дачи. Тимченко е средна ръка бизнесмен. Фирмата му "Кинекс" изкупува на добри цени петролните продукти на "Сургутнефтгаз", които после се продават в чужбина на печалба чрез две офшорни дружества, едно от които е прословутата фирма "Гънвор", основана през 1997 г. Постепенно Генадий Тимченко  започва да ръководи делата си от Финландия. Според няколко източника той е останал в контакт с Владимир Путин, който редовно се допитва до него за петролната стратегия.

Но когато през септември 2001 г. русо-финландецът се настанява с жена си и децата си в Колони, най-шикозното предградие на Женева и регистрира филиал на "Интернешънъл петролиъм продъктс" (ИПП) - една от двете офшорки, основани от времето на Санкт Петербург - никой не го познава. Тъй като официално се води без никаква дейност в Швейцария, той се ползва от "данъчно намаление". Две години по-късно, "Гънвор" се настанява в Женева като обикновена фирма за извършване на услуги, а след това през април 2004 г. тя отваря филиал. В устава не се споменава името на Генадий Тимченко.

Тогава Владимир Путин е започнал втория си президентски мандат. По време на предизборната кампания само Иван Рибкин, кандидатът-марионетка на опозиционера Борис Березовски, е посмял на няколко пъти да изрече името на Тимченко, определен като "черния касиер на Кремъл". Тъкмо е започнало разпарчетосването на петролната компания "Юкос" и му предсказват блестящо бъдеще в петролната област. Но темата заглъхва, тъй като малко медии желаят да се захващат с нея.

Междувременно Гънвор разбива всички прогнози. Още в края на 2004 г. бизнесът ѝ тръгва рязко нагоре, докато дейността на "Петровал" - официалният търговец на "Юкос", също настанен в Женева - запада. Залежите на "Юганскнефтегаз" - една от "перлите в короната" "Юкос" - биват изкупени на търг от държавния гигант "Роснефт", след като са минали през тайнствената финансова групировка "Байкал", в която според някои сведения един от акционерите е бил Тимченко.

Според изследване на базираното в Женева посредническо дружество в областта на морския транспорт "Ривърлейк" само на пристанищата в Балтийско море "Гънвор" от 2004 до 2006 г. е преминала от 5,9 млн. тона изтъргуван петрол на повече от 20 милиона , с което излиза начело на "топ лифтърите" (водещи търговци).

"Роснефт" става първият руски производител и официално продава барелите си чрез набиране на оферти. Обикновено обаче изборът се спира на "Гънвор". Тази фирма е и партньор на "Газпром експорт", а търгува и с основната част от суровия петрол на "Газпромнефт" – купената от "Газпром" бивша "Сибнефт", която беше на олигарха Роман Абрамович. Така "Гънвор" се явява неофициален търговец на големите руски компании, което ѝ спечелва в Женева прякора "Кремъл ойл".

Директорът на "Гънвор" в Женева - шведският гражданин Торбьорн Торнквист, отхвърля тези твърдения и обяснява, че "Генадий Тимченко не се е виждал с президента Путин от 15 години". Той обаче отказва да даде имената на акционерите в холдинга, който е регистриран на британските Вирджински острови. "Напредъкът ни няма нищо общо с политиката, а се дължи на нашето ноу-хау и на опита ни", обяснява той. Той все пак признава, че фирмата е в

много добри отношения с големите руски компании, които "предпочитат да работят с малък брой партньори".

А в сянката на "Гънвор" освен ИПП - другата фирма на Тимченко - се очертава още едно дружество – "Хайлендър интернешънъл трейдинг" със седалище в Амстердам. През май 2000 г. това дружество, което тогава се е казвало Енергоимпекс, се настанява в Женева.

Единственият му администратор е Алексей Богданчиков, син на сегашния шеф на "Роснефт" Сергей Богданчиков. Пет месеца по-късно името му изчезва от устава. През 2006 г. фирмата бива преименувана на Хайлендър и сред собствениците ѝ се нарежда инвестиционния фонд "Флеминг Фамили & партнърс". Хайлендър напредва с гигантски крачки и днес изнася 2,5 милиона тона руски суров петрол и петролни продукти месечно.

"Делата на Хайлендър вървят все по-добре. Това е горе-долу същата банда като "Гънвор". Те работят с "Роснефт", потвърждава адвокат от петролния сектор. Той обаче предрича вероятно обръщане на късмета в деня, когато Владимир Путин напусне президентския пост в Русия.

Засега обаче малцина издържат под натиска на тези булдозери. Женевската търговска фирма на Лукойл – "Литаско" се задържа, но по едно време е обмисляла да напусне Женева. Независимите търговци пък все по-малко се надяват, че ще получат достъп до пазара.

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?