Петролни гиганти от САЩ не бързат да инвестират в Русия

Когато компанията Коноко разработваше Ардалинското петролно находище в Северна Русия, за нея бе по-лесно да се справи с арктическите метеорологични условия и с пълната липса на пътища за снабдяване. Навигацията през политическите сътресения, които последваха разпадането на Съветския съюз, се оказа много по-трудна.

През последните години руски чиновници от време на време настояват да се предоговорят ключови условия от споразумението за създаване на смесено дружество, сключено от Коноко, сега КонокоФилипс, през 1992 г., когато законите и чиновниците бяха други.

Възникналите оттогава насам промени намалиха печалбите на смесеното предприятие, което сега едва успява да излезе на нула, въпреки че изпомпва 30 хиляди барела дневно изпод тундрата на 1700 км. североизточно от Москва. За КонокоФилипс, чието централа е в Хюстън, и за други големи енергийни компании от САЩ Русия представлява огромна, но неизползвана възможност.

Руските петролни залежи, които са седми по големина в света, са привлекателен източник на суров петрол за американските вносители, които се боят да разчитат прекалено много на доставките от Близкия изток. Правителството продава предприятията от руската петролна промишленост и средните производствени разходи в Русия по-малки, отколкото в Индонезия, Мексико или Канада.

Някои големи европейски компании като Бритиш Петролиъм и френската ТоталФинаЕлф вече инвестират масирано в големи проекти. Но затрудненията при износа и недостатъчната правна защита плашат големите американски петролни компании. За разлика от тях десетина по-малки и предприемчиви фирми от САЩ, известни като независими дружества, завземат печеливши ниши.

Ръководената от трима служители фирма Тетон Петролиъм с централа в Стимбоут Спрингс, щат Колорадо, добива петрол в Северен Сибир. Дневният добив от находището се увеличи от 500 барела преди 15 месеца до 7000 барела в момента и Тетон се надява да излезе на нула до края на идната година.

"Независими фирми проявяват все по-голям интерес. Вероятно те не могат да участват в огромни разработки, но са далеч по-гъвкави и сигурно могат да намерят правилното съчетание между риск и доходност," казва Ник Михайлов, специалист по енергийни въпроси към Министерството на търговията на САЩ в Москва.

КонокоФилипс образува компанията Полар Лайтс /смесеното дружество, което разработва Ардалинското находище/ скоро след падането на комунизма в Русия, когато изглеждаше, че потенциалната печалба за една проправяща пътя петролна компания далеч надхвърля рисковете. Ардалин се намира над Северния полярен кръг в богатия на петрол Тиманско-Печорски басейн.

"За проект като нашия нямаше абсолютно никаква инфраструктрура в Тиманско-Печорския район, а по онова време Русия беше в хаос," каза генералният директор на Полар Лайтс Ранди Уит. Полар Лайтс трябваше да внася материали през океана и да ги транспортира на север с влак и с камион до края на тундрата.

Оттам стоките пътуваха към Ардалин само зиме по пътища, проправени върху леда. Политиката се превърна в проблем в средата и в края на 90-те години, когато правителството поиска да бъдат направени промени в договора с Полар Лайтс с аргумента, че руските чиновници, които са преговаряли за сделката, не са имали право да го правят. голямо объркване предизвикаха излизащите нови закони, регулиращи подземните ресурси като петрола.

"Това беше много деликатно положение, но стигнахме до приемлив за всички компромис," каза Уит. Полар Лайтс още зависи от управляваната от държавната компания Транснефт мрежа от петролопроводи, за да доставя добития петрол до пазара.

В Русия петролът се продава за две трети от цената на международния пазар, затова производителите се опитват да изнасят колкото се може повече. Но Транснефт няма необходимите за такъв износ петролопроводи и пристанищни съоръжения и ограничава клиентите си да изнасят не повече от 35 процента от добития петрол.

"Транснефт действа като монопол в Русия и е изключително трудно да бъде избегнат," отбеляза Михайлов. Големите чуждестранни петролни компании често изразходват милиарди долари за разработване на нови петролни находища и са им необходими няколко години да си възвърнат инвестициите.

Корпорацията ЕксонМобил например реши да инвестира в продължение на осем години в проект в морския шелф до о-в Сахалин в Далечния изток, чиято стойност по оценки на компанията ще възлезе на 12 млрд. долара. КонокоФилипс и руските ѝ партньори Лукойл и Архангелскгеолдобыча искат да изразходват минимум два милиарда долара за разработване на петролни залежи в прилежащ на Ардалинското находище район.

Но този проект, наречен Северни територии, е замрял от години, защото Русия няма закон за подялба на добива. Това е вид договор, възприет в много държави, където чуждестранни фирми търсят петрол. За разлика от смесените предприятия, договорите за подялба на добива осигуряват на инвеститорите данъчни облекчения и защита от неблагоприятни за тях промени в законите.

Двадесет и два проекта за търсене на петрол и природен газ за много милиарди долари чакат да бъде приет такъв закон. От тях, само в три участват компании от САЩ. "Ако бях руснак, щеше да ми е много неприятно, че тези проекти не се придвижват напред. Това засяга икономическия растеж и бюджета на Русия," каза Сайърс Кайл, заместник-председател на операциите на КонокоФилипс в Русия.

Някои руснаци, които се страхуват от чуждестранна конкуренция, са против, но правителството се очаква да одобри съответния закон до пролетта. Това е особено важно, ако Русия иска да привлече чуждестранни инвеститори във високорискови отдалечени райони, каза заместник председателят на корпорацията ШевронТексако Питър Робъртсън на конференция по енергийни въпроси през октомври м.г.

Малките петролни фирми от САЩ изглежда не споделят това мнение. "Като независима компания ние играем съвсем различна игра," заяви главният изпълнителен директор на Тетон Петролиъм Хауърд Купър. В Русия сме, защото няма риск при сондирането".

Тетон купи лиценз за търсене на петрол в райони, където по съветско време сондажите вече са установили наличие на петрол. Съветските власти бяха запечатали някои от перспективните кладенци, планирайки да ги разработят по-късно, затова Тетон знаеше точно къде да търси.

Освен това компанията избягва наложените от Транснефт ограничения върху износа. Руският партньор на Тетон е доволен, че продава дела си от добития от находището петрол на вътрешния пазар, така че Тетон изнася цялото количество, което иска. "Похарчихме общо 10 млн. долара за собствеността,4 каза Купър.

Голяма петролна компания може да похарчи 10 млн. долара за оценка на собствеността още преди евентуално да реши да инвестира". Работниците от руския петролодобив изглежда приветстват всички такива инвестиции.

Западните компании не само плащат по-добре от местните фирми, но и обучават работниците да използват по-модерна техника и ги излагат на различна култура на труда, в която се набляга на личната инициатива. "Не ми е приятно да го кажа, но е много по-добре да работиш за западна компания, отколкото за руска," казва преводачът на Полар Лайтс Сергей Винокуров.

По БТА

Споделяне

Още от Бизнес