Петролните компании пренареждат транзита на Евразия

Петролните компании пренареждат транзита на Евразия

За първи път в постсъветската история на Казахстан – главният нефтен партньор на Русия в бившия СССР, страната предупреди за вероятна смяна на приоритета в експортната си политика, пише във вторник руското издание RusEnergy. До сега казахстанските официални лица праволинейно наричаха трансруските маршрути основни за износа на своя нефт. Сега за такъв може да бъде провъзгласен Каспийско-Средиземноморският транспортният коридор през Кавказ.

Това не е комерсиален избор, това е политическата реакция на различни компании и страни срещу действията на Кремъл при доставките на горива за Запада, коментира изданието.  

Good bye, Русия

Най-големият производител на нефт в Казахстан - международното предприятие “Тенгизшевройл” (ТШО)  обещава да промени дългосрочно износната си стратегия. На 23 януари акционерите на ТШО - консорциумът “Аджил ККО” и Националната компания “КазМунайГаз” (КМГ), подписаха Меморандум за  разбирателство по основните принципи на сътрудничество при проектиране на създаването на Казахстанската каспийска система за транспортиране (ККСТ).

ККСТ трябва да поеме износа на нарастващите обеми от находищата Кашаган и Тенгиз през Каспийско море до международните пазари по маршрута Ескене-Курик-Баку-Тбилис-Джейхан”.

Участниците в добива от двете находища – щатските “Шеврон” и “Ексън”, руско-американската ЛУКарко, КМГ, италианската ЕНИ, “Шел”, френската “Тотал”, “КонокоФилипс” и “Импекс”, обещават до 2010-2011 г. да създадат ККСТ. Годишният му капацитет ще е 25 млн. т с опция за увеличаване до 38 млн. т. за година.

Досега находището Тенгиз се възприемаше като  ресурсна база за Северо-Каспийския тръбопровод през Русия, по известен като КТК. В Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) участват някои от компаниите, които сега се обединяват около алтернативния ККСТ. Бизнес инвеститорите така са преплетени, че промените на едното място се отразяват и в другите, което ще е важен фактор в тази част на света още дълго време.

Сега “Шеврон” фактически заплашва “ да обърне лодката” и да ориентира в бъдеще експортната си политика не към Русия, а в друга посока, коментира RusEnergy.

Преместване на инвестициите

Нужните инвестиции за ККТС са около 4,5 млрд. долара. Системата включва нефтопроводът Ексене – Курик, нефтопреливни терминали на казахстанското крайбрежие на Каспийско море, танкери, а също и наливни терминали и съединителни тръби до азербайджанския вход на тръбата Баку–Тбилиси–Джейхан.

Участието на “Шеврон” в Меморандума за ККТС може да се изтълкува като намек към Русия за  готовност да се пренасочи инвестицията на компанията от развитието на КТК към ККСТ.

От 2003 г. американската компания се опитва да вземе от официална Москва разрешение за разширяване на КТК от 28 до 67 млн. т годишно, за което са нужни между 1 млрд. до 1,5 млрд. долара. Русия обаче отказва защото при сегашните условия проектът не ѝ е изгоден, а “Шеврон” не иска да се лиши от преференциите си.

В края на декември 2006 г. Русия и западните акционери за пореден път се скараха заради разширението на КТК и стана ясно, че е през 2007 г. няма да започнат дейностите по увеличаването на капацитета на тръбата. Положението се изостря след  Меморандума за ККТС, отбелязва руското издание.

Чисто политическо решение

ТШО планира през 2010 г. да добива от сегашните 13,2 млн. т на 32-34 млн. т, като по този начин запази водещия статут на Каспийския тръбопровод.

Официалните азербайджански лица, както и чуждестранните собственици на Баку-Тбилиси-Джейхан, като Бритиш Петролеум, многократно предупреждаваха, че в тръбата може да поеме казахстанския нефт само до 2010 г. За да може да транспортира неазербайджанска суровина трябва да се разшири тръбопровода над сегашния капацитет до 50 млн. т на година.

Меморандумът, подписан на 23 януари, не споменава такива мероприятия. А собствениците на Баку-Тбилиси-Джейхан по-рано предупреждаваха, че вероятното разширяване на тръбопровода е отговорност на компаниите, които са заинтересовани от него.

Освен това още през 2007 г. ТШО има намерение да добива 16 млн. т по-малко от планираните 22 млн., но заедно с доставките на другите износители, това е повече от капацитета на неразширения КТК. Догодина обемите на ТШО ще растат до 22-24 млн. т.

Шегата настрана

Политическият характер на сегашния Меморандум не означава, че той е политическа спекулация и е нереалистичен. Ескалиращото влошаване на отношенията между Кремъл и Запада има голямо стратегическо значение.

Руският президент Владимир Путин казва, че страната трябва да диверсифицира маршрутите за износ и да развива доставките към Изтока. В началото на 2006 г. компанията “Газпром” прекрати доставките на газ за Украйна, в началото на тази година “Транснефт” спря нефта през Беларус. Тези действия имаха комерсиални причини, но Европа ги разбра като готовност на Кремъл да не подбира средства за постигане на целите си. Сега ЕС и САЩ по всякакъв начин подкрепят проекти за доставка на горива от бившата СССР на запад, заобикаляйки Русия, пише RusEnergy.

Затова е напълно възможно, стратегическата заинтересованост на западните правителства за осигуряване на независими от официална Москва пътища за доставяне на нефт и газ да ги подтикне към решителни действия. Като например източно-каспийските инвеститори да отделят големи средства за развитието на ККТС, а западно-каспийските да посрещнат по-радушно техния нефт в Баку-Джейхан и да се заемат с разширяването му.

Сега казахстанските нефтени и политически върхушки обсъждат възможността за разширяване на ККТС до 80 млн. т на година в дългосрочна перспектива. При плановете за добив през 2015 г. на 150 млн. т, тази цифра не изглежда вече така екзотична. За сега на 23 януари 2007 г. Астана и западните ѝ партньори изпратиха на Москва сигнал за необходимостта повече да се съобразяват с интересите им. Но ако това не стане и Кремъл продължава да действа толкова непримиримо към партньорите, както до сега, тази дата може да стане начална точка за отброяване на нова епоха на нефтения пазар на Евразия.

Още по темата
Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: