Пиар по време на чума

Ако питате президента Първанов, в Европа имало антибългарска кампания.

Ако питате външния ни министър Калфин( както направи Дарик радио), "онзи” е "изключително неправ” ("онзи” е неназованият от него президент Първанов, който възроди мита за европейската конспирация срещу България).

Ако ли пък питате тукашните националисти, управлението на страната се осъществява всъщност от антибългарска компания - от руско-немски-турския триумвират Сергей Дмитриевич, Симеон Сакскобуготски и Ахмед Доган.

Но ако някой се сети да препита ( социологически, например, стига да е позволено), мълчаливото мнозинство българи, най-вероятно ще чуе, че и в трите твърдения има нещо вярно. 

Общото между тях е, че антибългарска кампания наистина има, но в една специфична част от Европа, известна като България.

България се управлява от президент, самопровъзгласил се в аванс за социален и от правителство, начело със социалистическа партия. Както навсякъде в Европа, така и у нас доктрината на социалистите се противопоставя на либералния светоглед по един централен въпрос: десните настояват за по-малко държавна намеса в основните сфери на икономиката и обществените отношения, а левите им опонират с обратната теза. Социалистите по дефиниция искат повече държава.

Да вземем най-болезнената тема, децата на България. Толкова е болезнена, че стана обект на специално внимание от чужбина чрез прословутия филм на ББС за дома в Могилино, сервиран на европейските депутати в Брюксел въпреки протестите на техни български колеги по пленарна зала.

И какъв е отговорът на българската държава, ръководена от социалистическо парламентарно мнозинство, излъчено от неговата преобладаваща квота правителство и от също толкова социален президент? Той е еднозначен: държавата някак си не е виновна за никой от ужасите, които се случват на български деца.

За премиера Станишев филмът бил тенденциозен, за президента Първанов той е направо антибългарски, а министър Масларова, в чиито задължения са самите социални грижи за най-беззащитните подрастващи, си позволява цинизма да се репчи с констатацията, че тя не била бутала деца от прозорците на съответните домове.

Някой от гореспоменатите, който има деца, пък и който и да било нормален родител, би ли довел децата си дотам, че да падат от третия етаж в опит да избягат от "семейния уют”? Явно манталитетът на днешните управляващи е рецидив от времето на довчерашната диктатура, която беше впрегнала цялата мощ на държавата да спира и наказва хилядите (милионите, в рамките на лагера на социализма) желаещи да избягат от социалистическия рай.

Очевидно говорим за твърде устойчивия във времето подход на мащехата, която се изживява като господар над живота и смъртта на презираните от нея сополиви рожби в границите на нещото, което наричаме държава.

Има ли идиот (без извинение), който би сложил гранули с отрова за мишки под шкафовете у дома, при положение, че наоколо щъкат децата му? Кой баща и коя майка със здрав разсъдък биха гледали равнодушно, как години наред децата им са обект на системно сексуално издевателство, след което известен на всички изверг ги отстрелва като заразен с бяс дивеч посред бял ден със законното си оръжие?

Намират се и циници да говорят и пишат за тази трагедия като за „любовна драма”, вместо да прозрат, че драмата е в насилственото лишаване от любов на едни същества, които по неписаните закони на човечността имат изконно право на родителска грижа и ласка.

Държавният ни глава сметна за най-подходящо да реагира на изплувалите на повърхността на медийния поток детски нещастия с дълбокомислената констатация, че ние сме си знаели за проблемите и без да ни ги казват чужденците. Сякаш това е някакво оправдание, а не утежняващо вината на „знаещите” обстоятелство.

В град Трън, където рецидивист от години безнаказано тормозил наказани от съдбата (и държавата ни) деца, също всички са знаели какво става. Точно така. У нас всичко се знае и нищо не се прави. МВР час по час твърди, че е наясно кои са най-големите престъпници. Педофилът от Трън, един „дребен” престъпник, в сравнение с големите шефове от подземния свят, също им бил известен, но нямали право да го посетят на местопрестъплението-поне веднъж да се бяха престрашили, щяха да спасят детски живот.

Но от натрупаните знания нищо не следва. Защото управляващите, държавата, с поведението си непрекъснато доказват на давещите се, че спасяването им си е тяхна работа( въпреки че в България, по подобие на уникалния руски модел, съществува и генерира разходи цяло министерство за борба с неизвестностите при непредсказуеми бедствия).

Независимо дали става дума за снежна стихия, наводнение, пожар, масово натравяне или още по- масово малтретиране на деца - държавата България по презумпция играе ролята на невинния. За виновни някъде по веригата могат да бъдат обявени някои шофьори, местни дерибеи и дори шеф на предприятие, като БДЖ. Но самата държава, в лицето на посочените между нас да я стопанисват, излъчва безпардонна невинност.

Трябва ли да ни изненадва, че външният министър Калфин, бивш съветник на Първанов, "коригира” твърдението на своя неотдавнашен началник за някаква антибългарска кампания в Европа? На първо четене, да, странно е. Защото сме получили многобройни доказателства за властовата солидарност и по най-незащитими казуси - например за върховното по своята арогантност самохвалство, за собствения обръч от фирми (т.е за мафиотското срастване на икономиката с политиката по нерегламентиран от закона начин), Ахмед Доган дори получи поздравления колко бил смел и откровен в посочването на фактите такива, какви са.

По-вероятно е обаче друго. Нищо особено не се случва. Осъществява се поредният кризисен пиар за замазване гафовете на бащицата. В страха си да не спука високия си рейтинг, срещу който стреля с ловджийска пушка по време на национална трагедия, държавният ни ръководител панически заложи на изпитаната стръв, на която всеки рейтинг кълве в балканското блато, на национализма. Сигурно си е спомнил доброто ( за него) не толкова старо време, когато зовеше за сталинградска битка на българи срещу турци в Кърджали.

Помни се. В Европа, също. Затова и Калфин проговори с европейски глас, колкото фактът да бъде регистриран служебно в съответните доклади. Иначе истинската индикация за същността на причудливата случка е реакцията на казаното с недомлъвки от Калфин. И по-точно, липсата на реакция.

Първанов бащински ще премълчи критиката, но не защото си е взел поука от факта, че много му личи , когато лъже на публично място, а просто защото не му се налага. Има кой да бди за неговия комфорт. Не очаквайте полемика по върховете на властта. В пристъп на рядка благосклонност да коментира критични нотки по негов адрес, Първанов каза след скандала с хайката му за вълци, че на опозицията това ѝ е работата, да критикува-кучетата да си лаят, докато неговият катун си върви . Сега обаче, за пръв път, близък до него министър, който дължи поста си лично на своя патрон, го опровергава и то по много болезнена тема, заредена с вътрешно и външнополитически избухливи последици.

Това би трябвало да е медийна сензация, но такава услужливо не бе забелязана от обръча от медии на същата тази власт, за която все повече граждани вярват, че води антибългарска кампания. Резултатите от нея, ако се описва демографският срив с езика на загрижените от него сънародници, е като от чума по българите - едни бягат далеч от огнището на епидемията, други берат душа, а трети пируват.

И пиарът е такъв - пиар по време на чума.

Споделяне

Още от България

Защо се стигна до хаоса с ваксинирането срещу Covid?