Пионери в клонирането и изследването на стволови клетки с Нобел за медицина

Британецът Джон Гърдън и японецът Шиния Яманака получиха в понеделник първата награда от Нобеловата седмица. Двама бяха отличени с приза за медицина за изследванията им върху стволовите клетки. Тяхното откритие е, че стволовите клетки могат да се превръщат във всеки друг вид клетка в човешкото тяло.

Професор Гърдън е използвал проби от червото на жаба, за да я клонира, а проф. Яманака е променил гени, за да препограмира клетки. Според Нобеловия комитет двамата са "революционализирали" науката.

Науката е установила, че когато яйцето бъде оплодено, в него се съдържа само един тип клетка, която се мултиплицира. Резултатът от този процес е създаване на множество специализирани клетки, които отговарят за изграждането на различните видове системи в живия организъм. Процесът е еднопосочен – след специализацията на клетките нищо не може да промени тяхната съдба.

През 1962 година Джон Гърдън показва, че генетичната информация, съдържаща се в клетка от червото на жаба, съдържа в себе си всички необходими гени за създаването на цяла една жаба. Той е успял да вземе тази информация и след имплантирането ѝ в яйце е успял да създаде нормална попова лъжичка.

Този подход е провокирал експеримента по създаването на овцата Доли – първият клониран бозайник.

През 1966 г. Яманака използва различен подход. Вместо да вкарва генетичен материал в яйце, той успява да го промени. Японецът използва четири кожни клетки и успява да ги превърне в стволови.

"Откритията на Гърдън и Яманака показаха, че при определени обстоятелства еволюционният часовник на клетките може да бъде върнат назад. Техните открития позволиха на другите учени да направят забележителен напредък в много области на медицината", се казва в изявлението на Нобеловия комитет.

След тези открития учените вече работят по технологии за превръщането на клетки на възрастни хора в стволови клетки. Това би помогнало за възстановяване на хора, страдащи от сърдечни заболявания, както и да се обърне развитието на болестта Алцхаймер.

111-та Нобелова седмица ще завърши на 15 октомври с връчването на приза за икономика.

По желание на Алфред Нобел (1833 -1896) наградите, носещи неговото име, са за най-важните открития в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения, за дейност в интерес на световния мир.

Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките - за физика и химия; от Каролинския медицинско-хирургически институт в Стокхолм - за физиология или медицина; от Шведската академия по литература - за литература, а петчленен комитет, избран от норвежкия парламент, присъжда наградата за укрепване на мира. През 1968 г. е учредена Нобелова награда и за икономически науки, финансирана от шведската национална банка.