Пирова победа за Путин

След кървавата развръзка със заложницете в Москва, руското ръководство изразява задоволството си. "Доказахме, че Русия не може да бъде поставена на колене", обяви тържествено в събота вечерта по телевизията Владимир Путин. Цената на тази демострация на сила изглежда много висока. Почти нечовешка, отбезязват някои коментатори, сред които и Алексей Венедиктов, главен редактор на радио "Эхо Москвы". "Същите тези полицаи, каза вчера той, които пропуснаха 50 въоръжени терости в Москва, сега се престарават брутално със семействата на жертвите" /които търсят информация в болниците на града- бел. прев./

Връщане към въпросите, повдигнати от тази трагедия

Взимането на заложниците било ли е дълго планирано и подготвяно?
Всичко говори за това. В интервю, дадено за руската телевизия НТВ и разпространено след акцията на спецчастите, един от похитителите заявява, че акцията е била подготвяна 2 месеца. "Ние идвахме няколко пъти на предтавлението", за да опознаем мястото, казва той, преди да уточни, че първоначално "искахме да завземем друго нещо, но не стана".

Друг факт в подкрепа - броят на терористите - 50 въоръжени мъже и жени, всички готови да умрат, разполагащи с взрив и с действащи синхронно с превозни средства в центъра на Москва. Тази сложна операция е била обмисляна и подготвяна дълго.

Какви са били мотивите на похителите и кои са поръчителите на операцията?
Целите на предприетата от теростите акция бяха двойни. От една страна политическо искане: да се спре войната в Чечения. От друга - да се засвидетелства вяра. Жените с черни фереджета, желанието да се пожертваш за исляма и да отговориш на "волята на Аллах", строфите от Корана на челото: цялата символика на мъченичеството беше разгърната. Както свидетелства декларацията на един от теростите, двете заявени цели постоянно се смесват: "Нашата група се нарича камиказетата на исляма и нашата цел е да спрем войната, като предизвикаме изтегляне на /федералните/ войски" от Чечения.

Колкото до поръчителя, според шефа на теростите става дума за Шамил Басаев "нашият върховен военен емир". Един английски журналист, който се срещна с водача на теростите Мувсар Бараев, съобщи, че той му казал, че това е "съвместна акция на Шамил Басаев и Аслан масхадов", ръковотелят на чеченските бунтовници.

Говорители на Аслан Масхадов отрекоха всякаква намеса на бунтовническия шеф. Значи остават две възможности. Или Аслан Масхадов, който наскоро се опита да си осигури поддръжката на екстремистите като назначи яростния Шамил Басаев за ръководител на военните операции в един нов съвет за отбрана, е бил задминат от събитията; или пък той наистина е дал зелена светлина за действия.

За Москва второта възможност е вярната и с Масхадов вече няма да се преговаря.

Какви ще се изводите от тази толкова тежка равносметка?
В Русия смъртта на над 100 души не би трябвало да предизвика някаква особенна реакция. По няколко причини. Първо, насилието е неделимо от историята на страната. Смъртта на хиляди войници и на десетки хиляди цивилни в Чечения никога досега не придизвикала и най-малката масова реакция. Освен това посланието на властите беше много ясно: убитите цивилни са герои, те умряха за родината: " Не успяхме да спасим всички, каза Владимир Путин. Простете ни". Двадесети и осми октомври беше обявен за ден на национален траур.

В чужбина обаче руската операция ще бъде разглеждана като касапница. Жестокостта на метода вероятно ще очуди. Безмилостният характер също. Само няколко часа след щурма руските телевизии излъчваха без прекъсване кървавите кадри на убитите терористи, акцентирайки на локвите кръв, на застиналите и обезобразени тела, на захвърлените оръжия. Посланието беше ясно: "Ето какво се случва на тези, които ни застават на пътя". Символика, която беше подсилена и разиграна от Владимир Путин, който по време на тържественната си декларация засегна темата: "Въоръжената измет няма бъдеще. А ние имаме. Доказахме, че Русия не може да бъде поставена на колене."

Може ли да се говори за руски 11 септември?
Това именно внушават имплицитно руските власти. В декларацията си Владимир Путин посочи с пръст "международния тероризъм" и дори не изрече думата Чечения, която все пак е източник на проблема.

Според информациите, които имаме досега, членовете на теростичната група са чеченци и една от мотивациите им е политическа. Освен това, за разлика от Ал Кайда, не става дума за атака, която цели да предизвика мигновена смърт и касапница, като така внуши чувство за абсолютен терор. Ставаше дума /в Москва/ да се прекрати конфликт чрез теростични средства.

Руската преса нарече жените-камикадзе, които участваха във взимането на заложници, "черни вдовици"- те били омъжени за загинали при боевете чеченски бунтовници или били загубили деца и близки роднини. Вероятно такъв е случаят и за другите членове не групата. Втората чеченска война, започнала през 1999 г. е изключително жестока и е превърнала кавказката република в земя на отчаянието.

Ал Кайда се явява в драмата, но само като сянка. Поне така заявява говорител на Държавния департамент във Вашигтон "Няма свидетелства за пряка връзка". Наистина бяха установени връзки между екстремистите сред чеченските бунтовници и Ал Кайда. Но става дума за връзки, а не за ядро. За идеолозите от Ал Кайда Чечения и чеченския народ, който според Вашигтон "имат право на безспокойство", са само земя за акция. Така както беше Афганистан и както ще бъдат друга страни.

Победа за Владимир Путин ли е развръзката на кризата?
В краткосрочен аспект, да. В този момент руският президент излиза от кризата укрепнал. Той не отстъпи и остана напълно неумолим. Беше железен мъж, мъж от мрамор, мъж от ледена стомана, чийто първоначалент анализ се потвърди: "Трябва да ги избиваме и в тоалетните". Путин потвърди както думите, така и репутацията си.

Това ще се хареса на мнозина руснаци: "Поне веднъж и Русия да успее в нещо", възкликна слушател на радио "Эхо Москвы". Но това предизвиква и легитимно безспокойство: липсата на дебат през цялото време на кризата е поразителна, медиите бяха опитомени, информацията беше орязана, семействата на жертвите бяха третирани с безразличие. Какво значение, след като "Русия не беше поставена на колене", както се поздрави Владирим Путин. Той вероятно не би се колебал, да засили още властта и контрола си над страната, мобилизирана и готова за война: "Ние трябва да се научин да живеем в мир и да водим война. Като Израел", уверяваше по радиото близкият до Кремъл социолог Глеб Павловски.

Ще бъдем ли свидетели на втвърдяване на политиката в Русия?
Без никакво съмнение. "Ние ще станем свидетели, заяви по радиото писателят Шендерович, на вълна от патриотична истерия, с демонстрация на сила, докато не се случи друг терористичен акт." За Чечения въобще не става дума. Първите знаци на властта бяха пределно ясни. Москва смята да приключи всякакви разговори по проблема Чечения и няма де се колебае за методите. Към датското правителства вече бяха отправени директни заплахи, за да забрани конгреса на чеченците, които трябва да започне в Копенхаген. Докладчикът за Съвета на Европа по чеченския въпрос беше помолен от Москва да подаде оставка. Париж също е на мушка: френският посланик в Москва беше привикан след чеченска демонстрация тази събота в Париж. Чеченски културен център в Азербайджан беше закрит. Грузия също ще бъде подложена на нов натиск.

Какви са последствията за Чечения?
Вече ужасяваща, ситуацията може само да става по-лоша. Москва обяви "промени" на военните си операции на място. След последните събития "работата на полицаите и войниците ще бъде реорганизирана", съобщи заместник-вътрешният министър без да дава повече подробности.

Ако е възможно руският бутуш ще се забие още по-безмилостно в чеченската кал.

Превод mediapool.bg