Писателят дисидент Георги Марков е имал много дълбока връзка с България и толкова много искал да се върне в родината си, че дори обмислял тайно посещение на страната само за 24 часа, без тогавашният режим да разбере. Това разказа съпругата му Анабел Марков при откриването на паметника на писателя във вторник на площад "Журналист" в София.
На официалната церемония присъстваха президентите Росен Плевнелиев, Петър Стоянов и Жельо Желев, министри и интелектуалци. Откриването на паметника е част от кампанията "25 години свободна България".
“Закъснението (с което бе открит паметника - бел.ред.) говори за една много печална истина – българинът винаги е страдал от недостиг на чувство за историчност. Истината за нас самите винаги е идвала от чужбина – било от "Свободна Европа", било от чужди медии, било от български писатели, творили в чужбина”, каза писателят Димитър Бочев.
Президентът Росен Плевнелиев каза по време на церемонията, че словото на Георги Марков е освобождавало духовно българите още преди рухването на комунистическия режим.
"Надявам се този паметник да служи като мост за следващите поколения, които да преоткриват делото на Георги Марков, за да не се превръща България никога повече в заложник на каквато и да е тоталитарна власт. Нека да си дадем сметка, че комунистическият режим, колкото и да беше силен и нечовешки, не успя да отнеме най-важното на човека – неговата свобода”, каза президентът.
Анабел Марков разказа за дълбока връзка на писателя с България. По думите ѝ той искал да се върне, но не е могъл, защото режимът не го е позволявал. Марков все пак е обмислял как да се върне в роднината само за 24 часа без тогавашните власти да разберат. "Той искал да посети родителите си и клуба на писателя. Дори бил сигурен какво ще си поръча - зелеви сарми", разказа Анабел Маркова.
До емигрирането си в чужбина през 1969 година Георги Марков работи като писател и сценарист в България. Причината за заминаването е премиерата на пиесата му "Аз бях той". Без предупреждение обаче представлението е спряно. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната. Той се установява в Лондон, където сътрудничи на радиостанциите "Дойче веле" и радио "Свободна Европа".
От 1975 до 1978 година Марков работи над своите "Задочни репортажи", които разкриват живота в социалистическа България в пълните му краски. Те се излъчват всяка седмица по Радио "Свободна Европа". Критиките са отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков. Това става причина и за убийството му. На 7 септември, рождения ден на Тодор Живков, Георги Марков е прострелян с метално топче, пълно отрова. Той умира три дни по-късно.
На откриването на неговия паметник в София присъстваха още проф. Михаил Неделчев, бившият премиер Филип Димитров, бившият външен министър Надежда Нейнински, кметът на София Йорданка Фандъкова.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
37 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Това на какво ви прилича “...До емигрирането си в чужбина през 1969 година Георги Марков РАБОТИ КАТО ПИСАТЕЛ И СЦЕНАРИСТ в България. Причината за заминаването е премиерата на пиесата му "Аз бях той". Без предупреждение обаче представлението е спряно. По-късно НА СЪЩИЯ ДЕН Георги Марков напуска страната...“ - я да видим тези, които разбират много от “комунизъм, комунисти, комунета и ДеСари“, кои по онова време РАБОТЕХА като ПИСАТЕЛИ И СЦЕНАРИСТИ, на кои беше ПОЗВОЛЕНО да ползват ИДЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ПЛАТФОРМИ …
(театър, кино, телевизия, радио) за промиване на мозъци и как така му прекъснаха пиесата на този оттрениран предварително “ДИСИДЕНТ“ и същият ден следобед вече имаше ЧЕРВЕН ПАСПОРТ с ВИЗА ЗА ЛОНДОН, че даже и САМОЛЕТЕН БИЛЕТ в джоба ( те тогава ги купувахме на женския пазар по сергиите на килограм :) )... !!! Остава да добавят , че е бил изпратен и с духова музика на Аерогара София като “ОФИЦИАЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ЕМИГРАНТ“, за сметка на истинските емигранти, които прескачаха телената мрежа по южните и западната граници и при, които от 5 души само един оцеляваше.
Повръща ми се като зачета такива статии за ФАЛШИВИ ПАТРИОТИ ЕМИГРАНТИ ДИСИДЕНТИ, които още по онова време работеха вече за настоящите задкулисни диригенти на новите –бивши управляващи и техните отрочета... !!!
Какво да се прави, тогавашното управление беше далновидно и мислеше за съществуването на сегашното ни управление…
Дисиденти много, но ако Марков беше жив и беше станал Президент сигурно сега щяха да турят паметник на Желю Желев -дисидент от същото котИло ... !!!
За по-новата генерация дисиденти, която подготвяха на времето нека разказват тези “бивши президенти“, които поне отдадоха нужната почит на колегата си … :)
Тяхната работа е малко от рода на “… Научил се поп боб да яде, ама не си дава сметка, че като пърди, много смърди и оставя следи, та лесно може да се открие, независимо колко и как ще се крие…“ !!!
...благодарение на комунягите!!!
Е, истината боли, нали затова ликвидираха Марков.....
До бобенцето1945 Такива екземпляри като тебе не позволиха на страната да отлепи от дъното и я дърпаха както дяволи в катрана за да могат един ден след 25 години "преход" да разправят "колко било хубаво тогава". Чиба на всички ДС кучета дръзнали да засипват форумите с помия и лъжи. Георги Марков разкри пред света кирливите ви душички и мръснишката ви природа. Затова го и убихте мерзавци. Поклон пред паметта му. Най после да има паметник на този българолюбив патриот
Георги Марков, 1972: Ето какво пресушава корените на 13-вековното българско дърво. Въпреки пълното ни разбиране за размера на злото, аз искам да вярвам, че обикновените граждани ще съумеят да надвият безплодната атмосфера, в която живеят, и може би с някаква нова петвековна надежда ще съхранят живото тяло на народа и чудния български език. ГЕОРГИ МАРКОВ, „Ще изчезне ли българският народ?”, Дойче веле, 1972
Георги Марков, 1972: При това аз не искам да засягам общественото устройство, откъдето произтичат множество други фактори, които отравят душите и сърцата на българските граждани. Това е общото обяснение. Затова мнозина стигнаха до крайно неприсъщото на националния ни характер живеене ден за ден, затова не една млада жена повтаря: “За какво да раждам! Да създавам един нещастник, за да се мъчи на този свят! Не, това е престъпление!”