Писателят Йордан Радичков ще бъде предложен за Нобелова награда за литература за 2001 г.

Кандидатурата на Йордан Радичков ще бъде изпратена в Стокхолм на 3 декември, съобщи днес проф. Биолчев при връчването на Голямата награда за литература на СУ "Свети Климент Охридски" на Йордан Радичков.

Като част от традиционната процедура на Нобеловата награда за литература, ректорът на Софийския университет Боян Биолчев е получил покана от Нобеловия комитет с подписите на петимата му членове да изпрати кандидатура на български автор.

След като проф. Биолчев връчи наградата на СУ - почетен знак на университета със синя лента и икона на Св. Климент Охридски, писателят благодари за вниманието и за високата чест, която му се оказва с тази награда.

"Разкази ме обгръщаха постоянно и отвсякъде, вълнуваха ме, вселиха се някак си в мен, завладяха ме целия", сподели Радичков. Така се раждат разкази, повести, новели, пиеси, сред които "Свирепо настроение", "Спомени за коне", "Ние, врабчетата", "Суматоха", "Януари", "Опит за летене", "Всички и никой". Или това, което наричаме "радичковско".

Радичков ще бъде предложен за Нобелова награда за литература за втори път. Досега няма български Нобелови лауреати. Сред кандидатите са били още Елисавета Багряна, Емилиян Станев и Любомир Левчев.

Йордан Димитров Радичков е роден през 1929 г. в с. Калиманица. След като завършва гимназията в Берковица през 50-те работи като журналист и редактор в различни издания - "Народна младеж", вестник "Вечерни новини", вестник "Литературен фронт".

Радичков започва литературната си дейност с импресии и очерци, които публикува в пресата. През 1959 г. излиза първият му сборник с разкази "Сърцето бие за хората".

Още в този период се усеща едно ново светоусещане и нехарактерна до тогава поетика на прозата, противопоставени на конвенционалното в българската литература. В този смисъл "Свирепо настроение" създава прецедент в българската литература с отказа от вписване в традиционния хомогенен наратив.

В разказите му от 60-те и 70-те г. присъстват българското село и модерният живот, човекът и природата, "разказани" чрез гротеската, иронията, фантастичното и пародията. Радичков не спира да допълва и населява с нови смисли темите за конфронтацията и съжителството на традиционното и новото в съвременния живот и за непрестанното движение на човека към познание за себе си или за света.

Както в прозата, така и в драматургията му доминира неочакваното съжителство между трагично и комично. Сред пиесите му са "Нова библия", "Суматоха", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", и "Образ и подобие". Автор е и на сценариите за игралните филми "Горещо пладне" (1966), "Привързаният балон" (1967) и "Последно лято" (1978).

Белетристични творби на Радичков са преведени на английски, белоруски, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, литовски, македонски, молдавски, немски, норвежки, полски, португалски, румънски, руски, словашки, сърбохърватски, тюркменски, украински, унгарски, финландски, фламандски, френски, чешки и шведски езици.