Докато парламентът разглежда едни корекции, които според кметове "ще им зачернят живота"

Пише се изцяло нов закон за обществените поръчки

Сегашните промени може да ни вкарат в наказателна процедура на ЕС

Пише се изцяло нов закон за обществените поръчки

Докато в дневния ред на парламента стои разглеждането на второ четене на промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП), ресорната агенция пише изцяло нов закон, заедно със Национална стратегия за обществените поръчки за периода 2014-2020 г. Това съобщи Миглена Павлова, изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки (АОП) по време на заседанието на парламентарната комисия за еврофондовете.

 

Според нея е по-добре да бъде подготвен общ рамков закон, за да се преодолеят трудностите от многократното му променяне. Павлова посочи, че новият ЗОП ще отрази приетите нови евроизисквания от февруари по отношение на обществените поръчки и концесиите. В сегашните корекции това не е предвидено.

 

Отделно има редица спортни текстове в предлаганите промени в ЗОП като in house възлагането и въвеждането на такси при обжалване, което може да донесе на страната ни наказателна процедура от страна на ЕС.

 

Възниква и въпросът дали има смисъл от сегашните изменения, след като новият ЗОП, който ще е съобразен с евродирективите, по думите на Павлова би трябвало да е готов през септември. Според направеното предложение в правната комисия обсъжданите в момента промени в ЗОП трябва да влязат в сила от 1 юли, а някои текстове от 1 октомври 2014 г.

 

В групата на БСП няма единно мнение дали промените в ЗОП да минат през пленарна зала. Според депутата Страхил Ангелов не е необходимо да се бърза и е по-добре да се изчака с приемането на изцяло нов ЗОП. Аргументът му е, че с честите промени само се объркват възложителите по обществени поръчки. Дора Янкова от БСП обаче изрази мнение, че е по-добре промените да бъдат одобрени от парламента, защото не е ясно кога новият закон ще стане факт.

 

Промените в ЗОП бяха подготвени от екип на вицепремиера по икономическо развитие Даниела Бобева през лятото на миналата година с идеята да се даде възможност на малкия и средния бизнес да печели поръчки, както и да се изчисти проблемът с неплащането от изпълнителите на подизпълнителите. Той трябваше да влезе в сила от 1 октомври 2013 г., но разглеждането му в парламента се забави, а някои от текстовете претърпяха радикални промени, като междувременно бяха вкарани и спорни текстове.

 

Националното сдружение на общините призова вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова да не се приемат промените в ЗОП. "Това е нещо, което ще зачерни живота на кметовете", каза Росица Янакиева, кмет на Перник по време на дискусионен форум на сдружението. Тя обясни, че ако промените станат факт, всеки кмет ще трябва да си вземе един ИТ-специалист, който денонощно да стои и да обработва документите. "Вместо да се унифицират и опростяват документацията по обществените поръчки, тя става в пъти по-сложна с предлаганите промени, каза Янакиева.

 

Златанова призна, че има дискусионни текстове, но обяви, че законът е в ръцете на Народното събрание. Последва възглас в залата : "Ама не ви ли е срам, нали правителството го вкара в парламента"

 

Изпълнение на предварителните условия

 

Междувременно през февруари Европарламентът прие евродирективата за обществените поръчки. Така тези регламенти не са включени в законопроекта, а като страна член на ЕК България задължително трябва да ги изпълни и те да присъстват в националното ни законодателство.

 

Отделно страната ни трябва да има Национална стратегия за обществените поръчки до 2020 г., която е част от договора ни за партньорство с ЕС. Това е предварително условие, чието неизпълнение ще бъде санкционирано от Брюксел.

 

В стратегията за обществените поръчки се очертават пет области за въздействие. Те са в сферата на усъвършенстване и опростяване на законодателството, мерките свързани с прилагането му, приемане на стандартизирани образци на документи, мерки за укрепване на административния капацитет, създаване на електронни обществени поръчки и мерки за усъвършенстване на системата за контрол, каза Милена Павлова.

 

Освен това се засилва предварителният контрол върху обществените поръчки през този програмен период, като Агенцията за обществените поръчки ще е органът, който ще го осъществява и занапред, посочи Павлова.

 

In house възлагането – от спиране на корупцията до изкривяване на пазара

 

Най-спорният текст в промените на ЗОП, който се промуши между двете четения, е за директното договаряне т.нар. in house поръчки, които дават право на държавни и общински фирми директно да печелят поръчки за услуги и строителство, обявени от министерства или местни власти. Той беше вкаран от депутата от БСП Борислав Гуцанов.

 

За да защити предложението си, Гуцанов даде "нагледни примери от практиката" в правната комисия. Единият беше свързан с военноморския флот. "Връща се кораб от учение. Има ремонт, който произтича от проведеното учение, нещо се е случило. Корабът не може да влезе за ремонт във военния завод "Терем", който затова е създаден, а трябва да бъде проведена дадена обществена поръчка, за да се осъществи този ремонт. Този военен завод за какво е създаден? 100% държавна собственост е. Има ли друг специализиран и по-добър начин да бъде извършен този ремонт? И за колко време ще бъде извършен този ремонт и този кораб ще бъде ли бойно действие", каза Гузанов.

 

Другият му пример беше за община. "Има дружества, създадени, примерно, за дезинфекция. Не може да бъде възложено пряко на това дружество да извърши дадена дезинфекция на града, а трябва да бъде проведена обществена поръчка, където да участват различни други фирми. Практиката за нарушаване и за корупция в тези случаи - и в първия и във втория, при възлагането, и за изтичане на средства, да не говорим пряко за корупция, и не дотам добросъвестно използване на публични средства, е очевидна и ясна в последните години", каза Гуцанов през януари в правната комисия.

 

Според него с въвеждането на директното договаряне "действително ще бъдат ограничени възможностите за изтичане на средства" от една страна, а от друга много по-пряко министерствата и общините ще могат да контролират своите средства.

 

Според Томислав Дончев от ГЕРБ обаче това ще доведе до "изкривяване на пазара", защото се дават много големи правомощия. Според Дончев in house възлагане трябва да има, но при строго определени дейности. "Текстът в момента дава безконтролната възможност всяка публична институция – община, министерство, агенция и т.н., да си регистрират търговско дружество и да му възложи една огромна част от присъщите ѝ дейности, за които има средства в бюджета, което безспорно ще изкриви пазара", опонира Дончев. Освен това според него "каква е справедливата пазарна цена на дадена услуга, на доставка или на строителство се определя от пазара". "Само в режим на конкуренция, когато имаме повече един-двама кандидати, при който е ясно кой каква цена е предложил - цената на която е сключен договорът, следствие на конкурентна процедура. Това е пазарната цена", заявява Дончев.

 

Срещу текста с официално становище се обяви и Стопанската камара.

 

Риск от наказателна процедура заради отказ от правосъдие

 

Друг спорен текст в ЗОП е въвеждането на такса при обжалването на дадена обществена поръчка. Според направеното предложение от Четин Казак от ДПС за да се обжалва решението на комисията за класирането на кандидатите, то недоволният ще трябва да внесе такса "пропорционална на стойността на поръчката, която се обжалва". Целта на тази промяна е да се спре с обжалването, което по думите на представители на бизнеса и администрацията се е превърнало в рекет за някои фирми и начин за оцеляване.

 

Въвеждането на прекалено висока такса обаче се третира от Еврокомисията като пречка за достъп до правосъдие.

 

"В прав текст, това ще ни върне в 2010 г., когато страната ни беше пред наказателна процедура в тази сфера, заради ограничаване достъпа до правосъдие. Въвеждайки депозит и т.н., няма смисъл да си прожектираме филми, които сме ги гледали. И на мен много ми харесва, но...", напомни Томислав Дончев на депутатите от управляващото мнозинство. текстът обаче беше одобрен.

 

Нерешен въпрос с промените по вече сключени договорите

 

Отворен остава въпросът и при какви обстоятелства ще може да се правят промени по вече сключени договори след проведени обществени поръчки.

 

Причината е, че все още не е транспонира евродирективата за обществените поръчки. В същото време новите правила предвиждат либерализиране на тази материя.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?