Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Писмо на парламентаристи от страни членки на НАТО до лидера на демократическото мнозинство в Сената на САЩ

0 коментара

Двайсет парламентаристи, основно социалисти и социалдемократи от централноевропейски страни членки на НАТО, поискаха поканата към България и Румъния за членство в НАТО да се отложи за 2005 година.

Това свое виждане те защитиха в пространно писмо, адресирано до лидера на демократическото мнозинство в американския Сенат Том Дашъл.

Авторът на текста е Маркус Мекел - член на управляващата Германска социалдемократическа партия и заместник-председател на Парламентарната асамблея на НАТО.

В писмото се казва:
"Ужасяващите терористични атаки от 11 септември 2001 г. поразиха не само Ню Йорк и Вашингтон, но разтърсиха целия свободен свят. Елементи на съвременното всекидневие като гражданските самолети, фондовите борси и Интернет бяха превърнати в смъртоносни оръжия и използвани срещу нас. Въпреки, че все още се опитваме да осъзнаем напълно последиците, всички ние знаем, че тези нападения ще променят из основи нашите възгледи за сигурността.

НАТО ще играе ключова роля в овладяването на новите заплахи срещу общата ни сигурност, но организацията ще трябва да се приспособява. През последното десетилетие НАТО започна процеса на адаптация, като отвори врати за нови членове и нови мисии по умиротворяване и опазване на мира. В дневния ред на Северноатлантическия съюз за догодина, освен отговора на терористичната заплаха, е и следващата вълна на разширяване.

Нежните революции, които пометоха Източна Европа през 1989-1990 г., откриха пътя към изграждане на "единна и свободна Европа" чрез присъединяване на реформиращите се страни към Европейския съюз и НАТО. След падането на Берлинската стена парламентаристите дадоха тон на събитията, като поканиха колегите си от новите демокрации да участват в Северноатлантическата асамблея и бяха в първите редици при отварянето на Алианса.

Когато Полша, Унгария и Чехия станаха членове на НАТО през март 1999 г., организацията разшири зоната на мир и стабилност. Севернотлантическият съюз укрепна с приемането на новите членове. Държавните и правителствените ръководители на страните членки на НАТО ще преценят дали деветте страни, които имат официален статут на кандидатки за членство - Албания, България, Естония, Латвия, Литва, Македония, Румъния, Словакия и Словения, както и Хърватия, която иска да бъде призната за кандидатка за членство, са подготвени да влязат в НАТО. Те ще установят, че всички тези страни са постигнали напредък в изпълнение на целите, определени в Плана за действие за членство от 1999 г., макар в различна степен.

Приветстваме твърдото решение на държавните и правителствените ръководители, взето на срещата им в Брюксел през юни тази година, да поканят догодина нови членове. Отстояваме позицията най-напредналите кандидатки да бъдат поканени да започнат преговори за членство на срещата на върха на НАТО през 2002 г. Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония ще са изпълнили изискванията за членство до тази дата. Тези пет страни успешно се реформираха и изградиха общества със стабилна демокрация и пазарна икономика. Те установиха граждански контрол върху въоръжените сили и направиха значителни инвестиции, за да увеличат бюджета за отбрана и да модернизират армиите си. Те също участваха в международни мироопазващи операции и демонстрираха своите способности да работят заедно със съюзнически сили по стандартите на НАТО.Решението идната година не трябва да доведе до откъсване на България и Румъния от процеса на интеграция. Те са постигнали значителен напредък и изиграха ключова роля за поддържане на процеса на стабилизиране в Югоизточна Европа. Те трябва да имат сигурна перспектива за присъединяване към НАТО, когато изпълнят критериите на организацията.

Съзнаваме, че мнозина се питат дали идеята за членство в НАТО на балтийските страни не трябва да бъде отложена или изоставена заради възраженията на Русия. Ние обаче сме убедени, че интеграцията на балтийските републики в ЕС и НАТО ще осигури дългосрочна стабилност на Русия по западната ѝ граница. Насърчителен знак е, че руският президент Владимир Путин смекчи критичния тон към разширяването на НАТО през последните месеци и заяви, че желае да постави отношенията НАТО - Русия на нова основа. В съответствие с принципите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ и Парижката харта Путин призна, че балтийските държави са свободни да изберат към кой съюз искат да принадлежат.

Няма да има нови разделителни линии в Европа. НАТО остава отворена за всяка европейска демокрация, която желае да се присъедини и изпълнява критериите за членство. Необходимо е да демонстрираме, че имаме интерес от заздравяване на отношенията с Русия, като увеличим подкрепата за икономическите ѝ реформи и задълбочим конкретните форми на сътрудничество. Общите инициативи трябва да се съсредоточат върху въпросите на разоръжаването, контрола над разпространението на оръжията за масово унищожение, борбата с международния тероризъм и решаването на регионални конфликти. Трябва да се опитаме да постигнем единодушие по въпроса как да подходим към заплахата от балистични ракети. Русия е ключов партньор за поддържане на сигурността и стабилността в Европа и отвъд нея. Недвусмислената руска подкрепа за международната антитерористична коалиция показва възможностите за още по- задълбочено сътрудничество. При неотдавнашното си посещение в централата на НАТО и на срещата с американския президент Джордж Буш, Путин даде сигнал, че е готов рязко да подобри отношенията НАТО - Русия. Затова трябва да обмислим споразумения за по-обвързващо и дълготрайно сътрудничество, включително взимане на решения при общи операции, както е предвидено в Основополагащия акт НАТО - Русия, отделно за всеки конкретен случай.

Прозрачността и предвидимостта са двете основни черти на сигурността. Следователно НАТО трябва да определи дата за нов кръг на разширяване не по-късно от 2005 г. Това ще даде на кандидатките, които нямат да бъдат поканени догодина, ясна перспектива за бъдещи реформи и ще информира останалите за нашите намерения. Процесът на интеграция укрепва атлантическата общност, която се основава на общите ценности - свобода, човешки права, върховенство на закона, демокрация и процъфтяване за всички. Лидерите на НАТО са призвани да вземат смело решение, за да разширят нашата общност и да отговорят на новата терористична заплаха през 2002 година. Ние се ангажираме да превърнем в успех срещата на високо равнище на НАТО през 2002 г."

Писмото е подписано от: Михай Бала, д-р Чеслав Белецки, Клаус Франке, Бронислав Геремек, Флориан Герстер, Михаел Зантовски, Мартин Зийлстра, Петер Зумкли, Улрих Ирмер, Карл Ламерс, Йон Лилетун, Юзеф Олекси, Томаш Инги Олрич, Манфред Опел, проф. Лонгин Пастусяк, Фридберт Пфлюгер, Алфред Рьокур, Ян Хукема, Кристиан Шмид и Фолкмар Шулц.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.