Пиянството сред военните - вечен проблем на Русия

Всички знаят за любовта на Петър Първи към гуляите, придружени с поемането на огромно количество алкохол. Но колкото снизходителен бил царят-реформатор към пияните "пилци от гнездото Петрово" - участниците в царските пирове- толкова безпощадно се борел той с прекомерното пиене сред обикновените хора, включително сред нисшите чинове в армията и флота. За тях изобретателният самодържец измислил медала "За пиянство". Той се отливал от чугун, тежал 6,8 кг и се окачвал на шията на провинилия се преди наказание: бой с пръчки или камшик, дълго седене в яма, парична глоба.

Алкохолната политика на царя-реформатор в армията била двойствена: от една страна, се полагали известни усилия за пресичане на пиянството, а от друга, на водката и бирата се приписвали лечебни свойства. Поради това било регламентирано на болните в болниците ежедневно да се дава чаша водка и стакан вино.

В края на 19 и началото на 20 век между руските военни лекари и военното министерство избухва спор за ролята на алкохола в живота на военните. На конгрес лекарите настояват да бъде отменена полагащата се чаша вино и строго да бъде забранена водката във въоръжените сили. Те твърдят, че след въвеждането на задължителната военна служба (от 1875 година) армията е станала школа за добиване на алкохолни навици сред младежите. До 1908 година във военно време на строевите нисши чинове се отпускало 3 пъти седмично по една чаша вино (160 грама), на нестроевите - 2 пъти седмично; в мирно време - за празници. Дажбата се давала пред строя, изпивала се на един дъх, без мезе и най-често - на гладно.

През 1900 година Генералният щаб посрещнал на нож предложението на лекарите да бъде отменена винната дажба с аргумента, че тя е "незначителна, не може да се разглежда като злоупотреба с алкохол и напълно отговаря на бита на войските". Прозрението настъпило в края на загубената Руско-японска война. През 1905 година в официалния вестник на руската армия в Манчжурия пише: "Главната причина за повечето ни поражения в Далечния Изток беше пиянството на войниците и офицерите." Същият извод е направен и във военното министерство и през 1908 година то отменя даването на винна дажба и забранява продажбата на твърд алкохол във войнишките бюфети и лавки.

Със започването на Първата световна война през 1914 година император Николай Втори забранява продажбата на водка в страната по време на войната. Но с въвеждането на сухия закон в провинцията, от където се мобилизират около половин милион души, в знак на недоволство започват пиянски погроми, при които загиват стотици хора.

Пиянските погроми се повтарят и при мобилизациите през следващите 1915 и 1916 година. Резултатът от ограничителните мерки е широкото разпространение на варенето на самогон. Революционната анархия през 1917 година изважда на повърхността събудените най-ниски инстинкти.

Стотици хиляди хора си представят свободата като възможност на воля да пият, гуляят и да грабят чуждото. За въоръжените сили това става катастрофа. Последвалите политически кризи са придружени с погроми, в които главните действащи лица са войници. Например през юли 1917 година вълна от пиянски погроми с участието на безчинстващи войници разтърсва десетина руски градове.

Свалянето на Временното правителство в Петроград е отпразнувано бурно от революционния гарнизон под лозунга "Да допием остатъците на Романови!" Обезумелите победители щурмуват за втори път Зимния дворец: слухът за богатите винарски изби на царското семейство събира при него многохилядна тълпа, която не се разпръсква няколко дни. Караулът, който охранявал избите, също започнал "да дегустира" тяхното съдържание. Според свидетелства на съвременник, който се намирал през тези дни в Смолни заедно с Ленин, той бил изключително разтревожен от ставащото: "Тези мерзавци ще удавят във вино цялата революция! Вече наредих да се разстрелват грабителите на място!"

Накрая Троцки заповядал да бъдат унищожени всички запаси от алкохол в града. Той се изливал в Нева и както разказва очевидец, "пияниците лазеха на четири крака и лочеха от локвите".

Вълната от пиянски погроми залива Съветска Русия няколко месеца, а вцепенената нова власт не се решава нито да потвърди, нито да отмени царския сух закон. Едва на 19 декември 1919 година излиза решение на Съвета на народните комисари, което забранява производството и продажбата на напитки по-силни от 12 градуса; но бирата и виното са повсеместно легализирани.

Впоследствие макар официално силният алкохол да е забранен, бойците и командирите от Работническо-селската червена армия с удоволствие "унищожават" реквизирания от селяните самогон.

Сухият закон е окончателно ликвидиран през 1925 година. А през януари 1940 година народният комисар по отбраната Климент Ворошилов нарежда да се отпуска дневно по 100 грама водка на бойците и командирите на войските, участващи в бойните действия срещу Финландия. Според един доклад за два месеца и половина за войските, които щурмували линията Манерхайм, били доставени 10 057 500 литра водка и 88 800 литра коняк (за пилотите).

След хитлеристкото нападение срещу СССР от 1 септември 1941 година на военнослужещите от действащата армия отново започва да се отпуска по 100 грама водка дневно. Как ставало това? На позициите се доставял спирт в бурета или бидони и старшините на място го разреждали с вода до 40 градуса. Най-често дажбата се раздалава след бой. Тъй като след сражението подразделенията силно оредявали, останалите живи обикновено изпивали и дажбата на другарите си.

След войната въпреки редовно издаваните от министъра на отбраната страховити заповеди за борба с пиянството, офицерската среда се отнася снизходително към него. Антиалкохолната кампания, подета от Михаил Горбачов през 1985 година, обхваща и армията и флота. В окръзите и гарнизоните се започват гонения срещу пияниците. Съставят се списъци на алкохолиците и на просто пиещите, които стават първите кандидати за уволнение.

Категорично се забранявало да се поддържа старата офицерска традиция да се поливат повишаването в чин, наградите, излизането в отпуск и т.н. Уличените в нарушаване на забраната били включвани в черните списъци и постепенно във войската отново става популярен самогонът. Антиалкохолната кампания не води до намаляване на престъпленията и произшествията, затова пък се увеличават отравянията от всевъзможни алкохолни ментета.

Днес във всяка военна база високите чинове от Москва и държавниците се посрещат както подобава. В очакване на съдбоносната среща в хладилника на командира винаги има изстудена руска водка, арменски или френски коняк, уиски и шампанско, бира и боржоми. По места този асортимент често се допълва с местна екзотика - усурийски балсам, настойка от женшен, сибирска кедрова водка...