План "А" или план "Б"? Борисов държи ключа към двата

Евентуалното бъдещо правителство вече си има законодателна програма, но няма мнозинство, което да го избере. Така изглежда ситуацията след постигнатата договорка между ГЕРБ и "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) по общи приоритетни теми при непоклатима (засега) позиция на новата коалиция да не подкрепя кабинет с мандата или участието на ГЕРБ.

Започналите миналия четвъртък разговори между първата и втората политическа сила предизвикаха всеобща изненада на фона на антагонизма помежду им. Наличието на сделка за избор на парламентарен председател от ГЕРБ срещу "джентълменско" обещание правната комисия да бъде оглавена от ПП-ДБ обаче показа готовност за компромиси в името на това да има парламент и той най-после да заработи.

В същото време лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов повтаря всеки ден една и съща мантра – че правителство между неговата партия и ПП-ДБ е най-добрият и стабилен път за страната. Това сякаш се потвърждава от хода на преговорите по общия законодателен пакет и съгласието на ГЕРБ да подкрепят съдебната реформа, предложена от ПП-ДБ.

Както е известно, коруционният модел при управлението на Борисов е причината, поради която ПП-ДБ се въздържа да приеме правителство с мандат на ГЕРБ.

Междувременно Борисов говори за възможността си да договори поне две мнозинства, които биха подкрепили правителство с мандата на партията му. Първото, за което говори с охота, е с ПП-ДБ. Второто нарича "план Б" и не дава детайли около него, но срещите, които проведе през последните дни с всички останали партии в парламента, ясно показват какво е – кабинет на ГЕРБ с подкрепата на БСП, ДПС и ИТН.

Неофициално някои депутати казват, че първата опция е почти "опечена", а други – че преговорите по законодателните приоритети и бюджета между ГЕРБ и ПП-ДБ са само прах в очите и се върви към сложна конструкция с първия мандат, която да бъде подкрепяна от БСП, ДПС и ИТН.

"План А" на Борисов

От изборите насам Борисов повтаря, че иска да управлява с ПП-ДБ и е склонен на компромиси, за да стане това.

Постигнатата обща законодателна програма с ГЕРБ пък поставя ПП и ДБ в сложна ситуация. От една страна вече са обявили, че не биха подкрепили управление с мандат на ГЕРБ, но пък са наясно, че законодателството и парламентът пропадат, ако няма редовно правителство.

Какво искат ПП-ДБ

По неофициална информация предпочитаната от ПП-ДБ възможност е правителство между първата и втората политическа сила да бъде направено с втория мандат.

За да стане това обаче, Бойко Борисов ще трябва не само да преглътне, но и да обясни на избирателите си защо подкрепя мандат на политическа сила, която не е подкрепила него.

Твърди се, че е възможно Борисов да приеме такъв компромис – в името на главната си цел да излезе от изолация и да позиционира ГЕРБ като ключов фактор в едно евроатлантическо правителство. Той обаче ще държи да има контрол чрез свои кадри върху подобен кабинет, независимо дали ще се води програмен или експертен. По неофициална информация лидерите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев смятат, че прякото им участие в правителство с техния мандат би гарантирало изпълнението на заложените политики. Затова за тях не е приемливо включването на хора, асоциирани директно с ГЕРБ.

Плюсове, минуси и неизвестни

Всичко това усложнява намирането на приемлив компромис. Още повече, че подкрепа от ГЕРБ отново би поставила ПП-ДБ в особена ситуация, защото аргументите на за неподкрепа на първия мандат биха важали и за техния собствен. Освен това правителството ще е напълно зависимо от партията на Бойко Борисов, която ще може да го свали във всеки един момент с вот на недоверие.

Неофициално депутати от ПП-ДБ изразяват съмнения какви са реалните намерения на Борисов – дали действително иска да управлява с тях, или използва призивите си и законодателните приоритети като аргумент, че е опитал да състави "евроатлантическо управление", но втората политическа сила е отказала.

Другата голяма въпросителна е дали след всички предупреждения от страна на главния прокурор към Борисов, той няма да натисне спирачка на реформите в решителния момент.

И ГЕРБ, и "Продължаваме промяната-Демократчина България" обаче биха могли да извадят като аргумент за правителство постигнатата законодателна програма и възстановяването на парламентаризма, който през последните две години бе заменен от президентско управление чрез през служебни правителства.

"План Б" – ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН

"План Б", за който Борисов споменава, но без да го разкрива, вероятно би бил много по-лесно договорен между лидерите на участващите в него формации. Подобна формула би включвала ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН.

От ДПС вече обявиха, че искат да са част от управлението. Новото поведение на ИТН, а и заявката на партията, че иска работещ парламент, също показва, че вече не е изключена подкрепа за ГЕРБ.

При БСП ситуацията е малко по-сложна заради решението на конгреса ѝ да не подкрепят мандат на ГЕРБ. Още след изборите обаче лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че ще прави вътрешнопартиен референдум дали партията да стои в опозиция или да е в управление и хипотетично резултатът от него би могъл да легитимира подкрепа за кабинет с мандат на ГЕРБ.

По неофициална информация се работи за подобна формула на четворно управление, която да бъде представена като нещо различно от експертно правителство. През последните години ДПС от време на време анонсира идея за "програмен парламентарен кабинет". През 2018 година почетният председател на ДПС Ахмед Доган заговори за такова правителство, включващо всички парламентарни партии. Мотивира се с това, че България изостава от темповете на развитие на ЕС и догонващо развитие трябва да се превърне в стратегически приоритет.

През април 2021 г., след като ГЕРБ падна от власт, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ отново заговори за "програмен парламентарен кабинет".

Сега, обединение между ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН вероятно би било представено именно така, като обяснението ще е, че не участват всички, защото ПП-ДБ и "Възраждане" сами се отделят от "общия компромис".

Източници от ДПС и БСП казват, че готовността в техните парламентарни групи за формиране на правителство е висока.

При този вариант политическият риск за ГЕРБ е да прегърне с ДПС и БСП точно преди местните избори наесен. Но при положение, че Народното събрание произвежда законите, които ще отпушат милиардите от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост, и при "правилното" насочване на порциите и обществените поръчки, клиантелата на ГЕРБ вероятно ще преглътне всякакъв компромис.

Разбира се, при този сценарий стои въпросът за предварително договорения законодателен пакет между ГЕРБ и ПП-ДБ. Вероятно ДПС, БСП и ИТН биха отказали управляващите да изпълняват програма на евентуалната опозиция, с което партията на Борисов да получи основания да се откаже от ангажиментите си. Това обаче отново би показало нежеланието на ГЕРБ за съдебна реформа, за каквато настояват и европейските ни партньори.

Нищо чудно обаче "програмният парламентарен кабинет" да се заеме с приемането на предвидените закони, които в такъв случай ще бъдат подкрепени и от ПП-ДБ.