План "Б" срещу недостига на лекарства ще минава наново през ЕК

До последно няма да е ясно как ще изглеждат мерките срещу паралелния износ

План "Б" срещу недостига на лекарства ще минава наново през ЕК

Сменената в крачка концепция на управляващите за ограничаване на износа при недостиг на лекарства ще трябва да премине през нова процедура по нотификация в Европейската комисия. Причината е, че между първото и второто четене в парламента на промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, от ГЕРБ предложиха сериозна промяна в начина , по който ще се установява недостигът и ще се спира износът на дефицитните медикаменти.

Председателят на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ) обясни пред Mediapool, че от следващата седмица започва разглеждането на законопроекта с всички внесени предложения на второ четене.

“За нотификация трябва да заминат утвърдени на второ четене текстове от комисията. Ако след това постъпят забележки е допустимо да се преразгледат на ново заседание на комисията и в пленарна зала на второ четене да се гласуват и утвърдят текстовете, които са нотифицирани от ЕК“, каза Дариткова.

Процедурата по нотификация е задължителна, тъй като законопроектът прави промени във вътрешния пазар, засягащи свободното движение на стоки в ЕС.

Дариткова съобщи, че същевременно е изпратила всички постъпили между двете четения текстове за ново съгласуване със заинтересованите страни. Възможно е да бъдат направени още промени за прецизиране на някои спорни текстове.

Дариткова обясни, че прецизиране например може да настъпи при дефиницията за недостиг на лекарствените продукти. “Аз съм склонна да предефинираме този текст, има известни възражения по него“, коментира тя.

Промяна в плана в движение до последно

Промените, предложени от Дариткова промени между двете четения, предвиждат всички лекарства от позитивния лекарствен списък да бъдат наблюдавани за това в какви количества се внасят и потребяват на българския пазар.

Наблюдението ще става чрез електронната система, която е в процес на изграждане и към която информация ще бъдат задължени да подават всички участници по веригата на лекарствоснабдяването – от производителите, през дистрибуторите до аптеките. Данните ще се администрират и анализират от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и при доказан недостиг износът на определени лекарства ще бъде забраняван.

За недостиг на лекарствени продукти от позитивния списък ще се счита, когато анализът на ИАЛ установи, че наличните количества от тях са по-малко от 65 на сто от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от 6 месеца, изчислени въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходната половин година.

Медикаменти, за които се установи липса или недостиг, ще попадат в забранителен списък за износ, докато дефицитът не бъде преодолян. Списъкът ще се актуализира всяка седмица или при настъпване на промяна в обстоятелствата.

Дариткова обясни, че тази дефиниция за недостиг е била съгласувана с Министерството на здравеопазването, но все пак подлежи на ревизия зарази забележки.

Спорно е и изискването за голям лекарствен резерв

Като друг спорен момент в новите предложения се очертава изискването фармацевтичните компании да поддържат 10% резерв за медикаментите от целия позитивен лекарствен списък, необходими за задоволяване на здравните потребности на населението за период от 6 месеца.

Според индустрията то е неизпълнимо за половината компании на пазара, тъй като те не продават лекарства и не участват във веригата на доставки у нас и след като продадат стоката си на дистрибутор, повече нямат контрол над нея.

Освен това има опасения, че ще се поддържат на склад ненужно големи количества. В момента продуктите от позитивния списък, които се търгуват у нас, са на стойност около 1 млрд. лева и с изискването да се държи резерв за 10% за период от 6 месеца, продукти за 50 млн. лева ще бъдат държани на склад.

Възможно е и размерът на резерва да бъде преразгледан в движение, тъй като и фармацевти са на мнение, че изискването създава прекомерна тежест за бизнеса и може да доведе до поскъпване на лекарствени продукти.

Промените, които постоянно се променят и никога не се приемат

Промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, регулиращи износа на лекарства, бяха предложени от вече бившия екип на Министерството на здравеопазването още през август миналата година  и текстовете бяха преминали нотификация в ЕК.

След дълго протакане, включително за да получат одобрение от Съвета за административна реформа, мерките бяха приети от кабинета през декември миналата година и най-накрая влязоха за обсъждане в парламента.

След като получиха пълна подкрепа на първо четене в парламента през февруари тази година  Дариткова предложи променената концепция, която принципно предлага по-организиран и изчистен ред за установяване на недостиг и липси на пазара, в сравнение с първоначалния вариант . Така обаче в движение се промени концепцията на целия законопроект, който се нуждае от ново съгласуване с ЕК и окончателното му приемане ще се проточи във времето.

Същевременно размерът на паралелния износ през последните години значително се увеличи. Докато през 2013, когато за първи път беше направен опит за ограниаването му, размерът на паралелната търговия с лекарства у нас се оценяваше на около 85 млн. лева легален реекспорт и още поне толкова нелегален, то сега се смята, че е вече 400 млн. лева, от които отново половината се смятат за нелегален износ. През този период освен оборотите се увеличиха и фирмите, занимаващи се реекспорт.

Промени срещу паралелния износ подготви при предишния кабинет "Борисов" и екипът на здравния министър Петър Москов, но времето за тяхното приемане отново не стигна. 

Още по темата
Още от България

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?