План за "принуда" към сътрудничество

Обръщаме се към темата за украинско-руското сътрудничество в сферата на ядрената енергетика и атомната промишленост по две причини. Първо, на 2-ри октомври т.г. подписването на договора между украинската "Енергоатом" и руската ОАО "ТВЕЛ" за доставка на руско ядрено гориво за украинските атомни електростанции не се състоя. Буквално в последния момент украинската страна отложи срока за сключване на договора за ноемврийската среща на премиерите на Украйна и Русия в Ялта.

Второ, редакцията се сдоби с уникален документ със заглавие "План за мероприятията на държавната корпорация "Росатом" за действия спрямо Украйна след 15 юли 2009 г. в случай на неподписване на дългосрочен контракт за доставка на гориво след 2010 г.", чийто текст представлява интерес за украинската общественост.

Активното развитие на събитията в тази сфера на двустранното сътрудничество започна през пролетта. На 29 април на пресконференция след заседанието на украинско-руската комисия за икономическо сътрудничество премиерът Юлия Тимошенко заяви, че е постигната договореност до 15 юли двете страни да подготвят и представят за обсъждане дългосрочен десетгодишен договор за пълноценно, по всички направления, развитие на сътрудничеството в ядрената енергетика. "Това е важно, тъй като Украйна се надява, че съвместно с Русия ще бъде построен завод за производство на ядрено гориво. Ние се надяваме в най-близко бъдеще да станем участници в международния център за обогатяване на уран и знаем, че Русия ни подкрепя в тези важни направления", каза Тимошенко. Тогава ставаше дума и за съвместно строителство на трети и четвърти блок в Хмелницката АЕЦ в Украйна.

По-късно стана известно, че за дългосрочния договор за доставка на гориво за 12 украински АЕЦ руската страна е поставила условие от 2011 г. украинската страна да закупува целия обем услуги по обогатяването на уран от Русия. В такъв случай Русия е готова да участва в строителство на завод за производство на ядрено гориво в Украйна, като се предполагаше, че той ще заработи в срока необходим за довършване на трети и четвърти блок на Хмелницката АЕЦ, планирано за 2015-2016 г.

Съдейки по всичко, тези договорености с украинския премиер са устройвали руската страна и затова руснаците са се стремили максимално бързо да подпишат документите, опасявайки се, че в посочения в протокола срок събитието може и да не се случи. Причините според руската гледна точка са изложени в следния цитат от преамбюла на въпросния "План...":

"Пренасянето на въпроса за доставките на ядрено гориво от нивото на стопанския субект в Съвета за национална безопасност и отбрана на Украйна (СНБО), администрацията на украинския президент и Министерския съвет не позволи да бъдат досъгласувани търговските условия по дългосрочния контракт и да се стигне до неговото подписване. Президентът В. А. Ющенко продължава да настоява за диверсификация на доставките на ядрено гориво, както и изисква да се вземат мерки за демонополизация на украинския пазар от руските доставчици.

Стигна се дотам, че руската страна бе обвинена в завладяване на украинския пазар за изотопно обогатяване на уран, въпреки че премиерът Ю. В. Тимошенко постави подписа си под протокола от заседанието на междудържавната комисия.

Ръководството на "Енергоатом" неофициално заявява, че договорът няма да бъде подписан до 15 юли, директива за подписването му няма да бъде дадена до края на предизборната кампания в Украйна (17 януари 2010 г.), а следизборните баталии могат да доведат до поредната корекция. Едва ли може да се разчита, че работата по договора ще бъде завършена преди май-юни следващата година."

Перпендикулярни национални интереси

Не е тайна, че конкурентната борба на ядрения пазар се води както на нивото на фирмите-производителки, така и на държавно ниво. При това държавите-монополисти използват не само икономически, но и политически лостове за натиск, призвани да укрепят положението на собствените си производители. Русия в този смисъл не е изключение, въпреки че редовно обвинява Украйна, че политизира въпроса с осигуряването на ядрено гориво за украинските АЕЦ. Цитираният "План на мероприятията..." е ярка илюстрация за това.

За отбелязване е, че този документ е разработен и утвърден преди средата на юни т.г., когато преговорите по параметрите на бъдещия договор са в ход. Обръщам внимание и на това, че този план не е разработен по отношение на стопанския субект "Енергоатом", който трябва да подпише договора, а по отношение на държавата Украйна. Може само да се завижда на такъв системен подход за отстояване на своите национални интереси, доколкото се съмнявам, че на някого в Украйна въобще му е дошло на ум да разработва и утвърждава план за действия по отношение на Русия в случай, че тя постави разнообразни условия, свързани с договора. Пък и по принцип как това може да се осъществи в условия на перманентна предизборна кампания и при различното разбиране, което имат за националните интереси действащите президент и премиер? Да не говорим, че всяко следващо правителство на Украйна, след като се върне от опозиция, смята за свой свят дълг така да редактира Енергийната стратегия на Украйна до 2030 г., че тя да бъде удобна за употреба за бизнес-групите на съпартийците му.

Какви са националните интереси на Русия в тази сфера и в защита на какво са насочени мероприятията в споменатия план? Цитирам:

"В тази връзка действията на корпорацията "Росатом" по отношение на Украйна след 15 юли 2009 г. трябва да бъдат прицелени към:

1. Изтласкване на Уестингхаус от Украйна и възпрепятстване на неговото завръщане на пазара на гориво за реакторите тип ВВЕР.

2. Ограничаване на възможностите на Украйна за създаване на резерв от ядрено гориво за сметка на доставките през 2010 г.

3. Украйна да избере руски технологии за строителство на завод за ядрено гориво.

4. Подписване на дългосрочен договор до 2020 г. за привързване на пазара на ядрено гориво на Украйна към руския доставчик при твърд обем на поетите задължения за не по-малко от 12 енергоблока.

Най-бързо и ефективно решаване на задачите може да се постигне за сметка на:

1. Провеждане на комплекс от мероприятия с включване на политическия ресурс на Русия.

2. Излизане на ОАО "ТВЕЛ" от преговорния процес до пренасянето на въпроса за подписването на дългосрочния договор върху търговската плоскост и оказване на допълнителен натиск върху Украйна чрез активизиране на сътрудничеството с други чуждестранни партньори и глобални играчи на световния пазар на ядрено гориво.

3. Натиск върху украинската страна чрез търговски инструменти, включвайки върпроса за използване при изтготвянето на горивни касети ТВС на природен уран от украински произход.

4. Координирана политика на ДЗО ОАО "Атоменергопром" по въпросите на доставкката в Украйна на комплектно гориво и неговите компоненти.

5. Публикации и тиражиране в украинските, руските и чуждестранните средства за масова информация на коментари на експерти и политици за причините за поредния срив в сроковете за подписване на дългосрочния договор и на документа за създаване в Украйна на производство на ядрено гориво."

Методи на "принудата" към сътрудничество

Методите, които руснаците използват за отстояване на своите национални интереси, при това във всички сфери, са най-разнообразни: от "включване на политическия ресурс на Русия", както изящно е написано в споменатия план, до включване на маргинални проруски партии в Украйна, за което наистина в плана не е написано буквално. От натиск върху Украйна чрез търговски инструменти, авторитета на Евросъюза до шантаж с излизане от преговорите и демонстративна активизация на връзките с други страни за строителство на завод за ядрено гориво. И, разбира се, медийни публикации, коментари за това, че за пропадналото подписване на договора е виновна Украйна.

Авторите, а после и изпълнителите на "Плана..." не се погнусиха да използват некоректни прийоми. Напримар, разпространявайки информация, че използването на гориво, произведено от Уестингхаус, ще доведе до втори Чернобил. Или пускайки в медиите слуха, че в секретариата на украинския президент вече е взето решение за разполагане на завода за ядрено гориво край Бяла Църква, където неотдавна имаше вълнения сред населението по повод разполагането на друг промишлен обект. В арсенала от прийоми е и организирането на всевъзможни митинги-протести с използване на украински граждани.

За оказване на натиск върху Украйна през юни и юли ръководството на "ТВЕЛ" започна да раздава на медиите интервюта за това, че "най-малко пет страни вече са изразили интерес за строителството на такива заводи. Сред възможните партньори се назоваваха държави като Чехия, Словакия, Унгария, България (която има два блока с реактори тип ВВЕР-1000, строят се още два аналогични).

Според украинските експерти обаче в стратегически план по-перспективно за бъдещето на ядрената енергетика в Украйна ще бъде строителството на завод за ядрено гориво в партньорство с компанията Уестингхаус. Първо, защото тя притежава технологията за производство на гориво за реакторите ВВЕР-1000, което би позволило за действащите украински АЕЦ да се осигури гориво собствено производство. Второ, тази компания е най-големият доставчик на ядрено гориво на пазарите в САЩ и Западна Европа, доколкото притежава и технологиине за производство на гориво да всички типове реактори с лека вода – PWR и BWR - чийто общ брой в света е 216. Още повече, че в плановете на много страни преобладава строителството на реактори тип PWR, което значително ще увеличи този сегмент от пазара на ядрено гориво. При постигане на съответни договорености в Украйна би могло да се произвежда и гориво за реактори със западен дизайн и заедно с Уестингхаус да се излезе на световния пазар.

Впрочем, и по този въпрос в руския план са предвидени "профилактични" мерки. Но вече за оказване на натиск върху компанията Уестингхаус. На това са посветени 4 мероприятия – от предложения за съвместно производство в замяна на напускането на Украйна, до използване на контакти и преговори с други компании, включително и американски, "като заплаха за позициите на Уестингхаус в САЩ". Днешната изчаквателна позиция на Уестингхаус за сътрудничество в строителството на завод за ядрено гориво в Украйна може да бъде обяснена само с успешната реализация на споменатите пунктове в руския план.

Разбира се, в арсенала от инструменти за натиск върху Украйна има и набор от заплахи: "прекратяване на доставките на ядрено гориво след 2011 г.; създаване на условия, така че през 2010 г. в рамките на действащия договор Украйна да не успее да натрупа резерв от свежо гориво за следващата година, за което да се изисква 100-процентна предплата 150 дни преди доставката; отказ от закупуване на 200 тона украински уранов концентрат през 2009 и 2010 г." и т.н.

Искам да обърна внимание и на такива перли в текста: "... обсъждане на възможности за оказване на натиск върху Украйна от страна Европейския съюз с цел тя да приеме чешко производство като алтернативен производител и доставчик".

Защо Украйна е толкова важна за Русия?

В Украйна работят 15 съветски ядрени енергоблока от типа ВВЕР. Това е най-големият извън Русия парк на подобни реактори. Ако в Русия се експлоатират девет блока с реактори ВВЕР-1000 и шест от типа ВВЕР-440, в Украйна хилядниците са 13 плюс два реактора ВВЕР-440. Както пише в отчета на компанията "ТВЕЛ", през миналата година печалбата ѝ от доставка на ядрено гориво за АЕЦ в Украйна и Армения (там работи само един блок с реактор ВВЕР-440) възлиза на 15.944 млрд рубли (б.р. около 362 млн. евро), което представлява 34.4% от общата ѝ печалба. Точно толкова средства са били получени от доставките за всички руски АЕЦ с общо 31 енергоблока, включително и реакторите с друга конструкция.

За илюстрация на значимостта на украинския пазар не е излишно да се приведат и други цифри. Продажбата на ядрено гориво от "ТВЕЛ" за АЕЦ в Източна Европа и Литва през 2008 г. носи 21.2% от печалбата ѝ, в Китай – 2.7%, в Индия – 5.7%, Иран – 1.7%. Тоест, Украйна осигурява половината от валутните приходи на руската компания "ТВЕЛ.

Разбираемо е, че основната задача на руската страна е по всякакъв начин да съхрани за себе си огромния украински пазар на ядрено гориво, като измести конкурента си Уестингхаус (Westinghouse Electric Company), чийто основен акционер е Тошиба.

Както е известно, през есента на 2008 г. компанията Уестингхаус подписа с украинската "Енергоатом" петгодишен договор (от 2011 до 2016 г.) за доставка на ядрено гориво за трите реактора ВВЕР-1000 на Южно-Украинската АЕЦ.

В момента делът на Уестингхаус на световния пазар на ядрено гориво е 26%, а на "ТВЕЛ" – 17%. Тъй че "ТВЕЛ" си поставя за цел да завоюва 30% от световния пазар до 2030 г. За постигането ѝ е нужно не само да се запазят, но и да се разширят съществуващите пазари с оглед на плановете, например, на същата тази Украйна за строителство на нови атомни енергоблокове. Оттук и намеренията на Русия да създаде такива условия, при които Украйна, избирайки руските технологии за завода за ядрено гориво на своя територия, впоследствие да строи само блокове с реактори руско производство.

Така руските компании практически завинаги ще се укрепят в Украйна, а ние попадаме в 100- процентна зависимост от руските технологии в ядрената енергетика минимум до 2100 година. Заради отсъствието на конкуренция пък монополизмът води до диктат на цените от страна на производителя, натрапване на неизгодни условия за потребителите на стоки и услуги. И най-страшното – както се убедихме с примера на "газовите войни", в случай на политически усложнения между нашите страни монополистът може да "врътне крана", като, например, спре доставките на ядрено гориво. И тогава нашите атомни станции, произвеждащи почти 50% от електроенергията на Украйна, ще спрат. Икономиката на страната ще рухне, а украинските граждани ще бъдат принудени в бита си да използват опита на прадедите.

Националните интереси на Украйна в тази сфера са ясно описани в Енергийната стратегия до 2030 г., утвърдена от правителството през 2006 г. Преди всичко това е освобождаване от 100-процентната зависимост от монополния руски доставчик на ядрено гориво за действащите украински АЕЦ, тоест, диверсификация на източниците за доставка на гориво. За да се постигне тази цел, през 2005 г. бе започнат проект за опитно-промишлена експлоатация на гориво, произведено от компанията Уестингхаус и с нея през 2008 г. бе подписан търговски договор.

Второ – диверсификация на реакторните технологии за новостроящите се ядрени блокове в Украйна, което означава и използване за тях на гориво с друга конструкция и от друг доставчик. Затова бяха започнати преговори с най-големите доставчици на реакторни технологии – компании от Южна Корея, Канада, с Уестингхаус и с френската Арева.

Трето – създаване на ядрено-горивен цикъл за задоволяване на 100% от потребностите на своите АЕЦ от уран и циркониеви сплави, необходими за производството на ядрено гориво, с условието за закупуване на услуги по изотопното обогатяване на урана на световните пазари. Строителството в Украйна на завод за производство на ядрено гориво също се разглежда като път за диверсификация на източниците на доставка.

Знаейки за това, руснаците предлагат: "При реализацията на Плана трябва да се обърне особено внимание, че:

Дългосрочният договор и противодействието на изграждането в Украйна на завод по технология на Уестингхаус, независимо от стратегията и тактиката на по-нататъшните действия, трябва да си останат приоритетни задачи на руския атомен отрасъл в Украйна. От тяхното изпълнение ще зависи директно обема на по-нататъшното присъствие на "Росатом" на украинския и на европейските пазари. В противен случай, ситуацията ще позволи на американската компания Уестингхаус да се закрепи в Украйна, както и да създаде добър плацдарм за завръщане в Европа, където загубите за руския атомен отрасъл могат да бъдат значителни."

Излиза, че задачата пред Русия и Украйна е обща само в едно – отстояването на собствените национални интереси. Колкото до самите интереси, те съвсем не съвпадат и даже в много отношения са, както се казва, перпендикулярни.

*Коментарът на украинския седмичник "Дзеркало тижня" (огледало на седмицата) публикуваме със съкращения.