Главният секретар на ДАНС и вербовчик на Борисов – Младен Георгиев:

Планът за изясняване на престъпната ориентация на Буда е "безумие"

"Премиерът не би трябвало да има безпокойства, че може да има автентични, истински документи за негово укоримо поведение – няма такива!"

Младен Георгиев. Снимка: Frognews

Планът за оперативно наблюдение на Бойко Борисов, целящ да изясни "приоритетната му престъпна ориентация", който сайтът "Биволъ" публикува миналия четвъртък като продължение на сагата "Буда", всъщност бил "безумие" и "нелепо твърдение".

Това заявява в понеделник главният секретар на ДАНС и вербовчик на Борисов през 1996 г. Младен Георгиев в свое пространно интервю за в. "Преса", разположено на цели 4 страници от всекидневника.

По повод огласените цели на делото за оперативно наблюдение (ДОН) "Буда", което така или иначе стана ясно, че е заведено в ЦСБОП през февруари 1997 г. по отношение на тогавашния охранител Борисов, Георгиев е категоричен: "Не, не, не! Такова нещо не съм писал!.. Няма такава оценка "престъпна ориентация". Аз не съм виждал такова нещо в нашите документи."

Въпреки това главсекът на ДАНС признава, че подписът, личащ във всяко едно от трите факсимилета, публикувани досега от "Биволъ", действително е негов. Според него обаче това не значело, че става въпрос за автентични документи, тъй като те се парафирали само на първата и последната страница.

"Да, виждам нещо на последната страница с мой подпис. Това са рутинни документи по изучаване личността на лицето и неговите връзки и установяване наличието на данни и/или съпричастност към противоправни намерения и действия, взаимоотношенията му с лица и фирми, а твърденията в публикуваното за "престъпна ориентация" и други безумия, откъде и как е станало, не знам... Това абсолютно нищо не означава. Подписи и други атрибути на документа има само на първата и последната страница", заявява Георгиев.

Отричайки, че целта на ДОН "Буда" е била да изясни престъпните навици на Борисов и лицата от криминалния контингент, с които е близък, бившият му вербовчик обаче категорично отказва да назове каква е бил причината настоящият премиер да е бил толкова интересен за ЦСБОП през 1997 г.

"Не мога и нямам право да ви кажа това. По тогава действащия нормативен ред документалното оформяне на определени отношения е било по този ред... Аз не съм писал цитираното от вас (изясняване на приоритетната престъпна ориентация – бел.ред.). Ние сме провели процедура по изучаване и нищо повече. Това е писмо за намерение. Тече социален контакт и нормално общуване между колеги и с това се приключва", за пореден път омаловажава скандала Георгиев.

Той не пропуска и да повтори тезата на Борисов, която веднъж вече потвърди в специално отворено писмо до медиите, разпространено от пресцентъра на ДАНС миналата седмица, че всъщност интересът на службите бил продиктуван по линия на евентуалната защита от "посегателства на обществено значими лица и политически фигури", каквито са били охраняваните от "Ипон" Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски по онова време.

"Тогава ми е било разпоредено - да отида, да направим контакт, да видим този човек, да преценим неговата устойчивост и отношението му към нашата проблематика и т. н. След което да се направи изучаване, да се прецени дали в качеството си на бивш колега би бил склонен да предприема действия по подпомагане на службите за нашата работа", заявява още бившият служител на ЦСБОП, уточнявайки, че "вероятно донякъде" е успял да изучи характера и навиците на Борисов и е отразил впечатленията си в доклад.

Георгиев не желае да коментира и основната версия за завеждането на ДОН "Буда" според Борисов и настоящия шеф на ГДБОП Станимир Флоров – взривяването на колата на Цветелина Бориславова в края на март 1997 г.

"Не мога, разбирате ли... Това е големият проблем, как да коментирам конкретните неща, без да видя документите. Пускат се неща с мой подпис, има писани неща, в които е вложен моят код, но не мога да съм сигурен в тяхната автентичност. Виждам първа страница, втора, трета, накрая пише еди-какво си и подпис на Младен Георгиев. Знам ли кой, какво и как е писал и за кого в тези страници? Вие искате конкретика, разберете ме правилно, не мога да я дам."

Младен Георгиев е далеч по-категоричен в отговора на въпроса дали по време на наблюдението и контактите си с Борисов е стигнал до някакви данни, свързващи настоящия премиер с престъпна дейност.

"Не! Абсолютно съм сигурен. И затова сега съм спокоен... Писал съм неща, които са рутинни действия. Нямам никакви безпокойства. А и премиерът не би трябвало да има безпокойства, че може да има автентични, истински документи за негово укоримо поведение. Няма такива!"

Той дори заявява, че е готов на всичко, включително и да се подложи на изследване с детектор на лъжата, за да убеди аудиторията в думите си.

"Нямам никакви притеснения. Никога, при никакви обстоятелства не е ставало дума или е имало коментар по отношение на някаква нерегламентирана, някаква сенчеста или някаква друга противозаконна дейност на Борисов. Абсолютно, категорично! Затова ви казвам, че самото говорене по тази тема е просто пагубно, независимо дали става дума за Бойко Борисов, или за който и да е български гражданин. Това писание не е истинско. С пълна убеденост стоя зад това мое твърдение", казва още Георгиев пред в. "Преса".

Главният секретар на ДАНС признава, че след напускането си от МВР през 1998 г. наистина е работил в охранителната фирма на Борисов – "Ипон", но едва, след като бил съкратен от Националния спортен център в "Универсиада" ЕАД.

"Това е друга тема и тя няма нищо общо с тези неща. Съкратиха ни от "Универсиада", бях задвижил вече процедура за вписване в Софийската адвокатска колегия, но останах без работа на 39-40 години, с малки деца, с болни родители и тогава Геровски (Рангел Геровски, също бивш служител на МВР, запознава Георгиев с Борисов – бел.ред.) е говорил с Борисов. И той ни покани на работа. Годината беше 99-та. Работих в "Ипон" 7-8 месеца, а след като се вписах в Софийската адвокатска колегия, започнах работа като адвокат. При това, забележете, само цивилистика - гражданско право", разказва Георгиев.

В края на интервюто си той директно допуска, че е възможно подписите му в документите за ДОН "Буда" да са били фалшифицирани. В понеделник вътрешният министър Цветан Цветанов отказа да коментира интервюто на Георгиев с мотива, че не го е чел.

Публикуваните досега документи от сагата "Буда" дават ясна представа как Младен Георгиев първо предлага в края на 1996 г. Борисов за информатор на ЦСБОП с псевдонима Буда, а след това през февруари 1997 г. тогавашният охранител става обект на ДОН със същото име.

Последният документ пък открехна завесата за това какво точно е целяла службата, следейки действията на Борисов – да бъде определена неговата "приоритетна престъпна ориентация", след което евентуално да се пристъпи към "реализация", т.е. арест. С изключение на последния материал, първите два вече бяха потвърдени като автентични от ГДБОП, след като бяха разсекретени по искане на самия премиер.

МВР шефът Цветанов така и не пожела да коментира дали планът за оперативно наблюдение на Борисов също е автентичен, казвайки лаконично преди няколко дни, че това ще бъде проверено от колегите му в ГДБОП.

Досега в защита на Борисов пред медиите открито се заявиха бившият началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов, известен с прозвището си Митьо Гестапото, ексразузнавачът и говорител на кабинета "Виденов" Красимир Райдовски, бившият шеф на ЦСБОП Тихомир Стойчев, както и бившият зам.-директор на закритата Национална служба "Сигурност" Чавдар Петров.

Още по темата
Още от България