Планът за плащането на руските реактори крие рискове

Съмнения, че планът на правителството за плащане на реакторите за АЕЦ "Белене" има сериозни пропуски, изразиха депутати във вторник по време на извънредното съвместно заседание на комисиите по бюджет и енергетика.

Във вторник сутринта кабинетът одобри специален законопроект, който ще позволи отпускането на държавна помощ под формата на необезпечен безлихвен заем за НЕК с цел плащането на двата реактора за АЕЦ "Белене" на руската страна.

В законопроекта няма точна сума, но е записано, че тя ще е равна на дължимото от НЕК към руската "Атомстройекспорт" по решението на международния арбитраж в Париж.

Сумата, която компанията е осъдена да заплати с лихвите към 20 септември, е 628 957 596 евро, като за всеки допълнителен ден просрочие се начисляват по 324 000 лв. неустойка.

Всички партии обявиха, че ще подкрепят законопроекта, защото плащането е безусловно и безалтернативно, но имаше критики към избраната финансова технология.

"Ние сега ще подкрепим законопроекта, но дано не се наложи да се внася следващ законопроект, ако Европейската комисия откаже да одобри държавната помощ", предупреди депутатът от ДПС и бивш министър на финансите Петър Чобанов.

Според насоките на Европейската комисия компании, които са във финансови затруднения като НЕК, могат да бъдат подпомагани само с цел преструктуриране и оздравяване. "В този смисъл какъв е вашият план за оздравяването на дружеството", попита Чобанов.

Колегата му Йордан Цонев от ДПС добави, че средно една разрешителна процедура за държавна помощ пред Брюксел отнема между 90 и 120 дни. "Това означава, че нотификацията може да ни струва 30 млн. лв.", изчисли Цонев. Той се пошегува, че управляващите могат да възложат на ДПС да измисли по-добър финансов механизъм и, ако се спестят въпросните 30 млн. лв., те трябва да бъдат дадени на "наши общини" с бюджет 2017.

"Платете утре, пък после ще нотифицираме! На коляно ги смятам лихвите и те са огромни. Затова по-добре веднага да платим на "Атомстройекспорт", защо ще чакаме Европейската комисия, при положение че никоя държава от ЕС не плаща глоби, когато нарушава бюджетните правила", призова пък Румен Гечев от БСП.

Друг проблем според Чобанов е защо не се предвижда актуализация на бюджета заради крупната сума.

Зам.-министърът на финансите Маринела Петрова обясни, че операцията ще бъде неутрална за бюджета и няма да се наложи актуализация, защото това е финансиране под черта по силата на чл. 109, ал. 4, т. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ).

"Буквата на закона действително е спазена, но това е прекалено фриволно тълкуване на ЗПФ. Ако милиарди могат да се отпускат под черта, за какво тогава изобщо има бюджетна процедура? Подобни мащабни трансакции под черта досега не са правени. По тази логика догодина под черта можем да раздадем 4-5 млрд. лв.", добави Чобанов пред Mediapool.

По думите му операцията най-вероятно ще доведе до увеличаване на дефицита на начислена основа и затова Брюксел трябвало да бъде уведомен.

Според Чобанов и депутати от левицата по-добрият вариант би бил да се капитализира "Българският енергиен холдинг", който е в по-добро състояние, и след това да се коментира с Европейската комисия одобрението на операцията, защото и тя би представлявала държавна помощ.

По думите на Маринела Петрова нотификацията пред Брюксел ще бъде изпратена официално в началото на следващата седмица, което ще отключи процедурата.

При изключителни обстоятелства Брюксел може да реагира и много бързо. Например през лятото на 2014 г. помощта за подкрепа на банковия сектор у нас бе одобрена за един следобед.

В случая обаче от Европейската комисия коментираха, че не могат да се ангажират със срок, в който да се произнесат по искането на София да нотификация на държавната помощ за НЕК. "Когато получим уведомлението, ще го разгледаме и ще се произнесем", заявиха от Брюксел.

По време на заседанието на двете комисии в парламента изобщо не бе поставен въпроса за бъдещото връщане на заема от НЕК, а също и за това как и дали той ще се отрази на цената на тока.