Планира се лесен достъп на службите до банковите и данъчните тайни

Правителството обмисля да създаде централизирани регистри на банковите сметки и данъчните декларации на всички български граждани, до които службите да имат "електронен достъп". Това стана ясно в сряда по време на представянето на стратегия за противодействие на "прането" на пари в Министерския съвет. Тя единодушно бе подкрепена от МВР, ДАНС, прокуратурата и американския посланик Джеймс Уорлик.

Целта е всяка банкова, данъчна или търговска информация, необходима за противодействието на това престъпление да бъде бързо и лесно достъпна за разследващите. В стратегията се споменава, че това ще се случва "при максимална защита на основните права на гражданите, като се изградят механизми за съхраняване, използване и унищожаване на данните", но без да се изяснява как конкретно ще се регламентира този процес.

В момента подобни механизми действат при използването на специални разузнавателни средства (СРС), телефонни разпечатки и трафични данни от службите. И в трите случая е предвиден съдебен контрол, който в два от тях обаче не обхваща всички фази на разследването.

Достъпът до телефонни разпечатки и трафични данни, например, минава през разрешение от съдия само на етап проверка, докато службите водят разработка, която евентуално може да се превърне в досъдебно производство. Ако това стане факт, съвестното боравене с тази информация зависи единствено от добрата воля на разследващите.

При СРС-ата законодателят не е оставил подобна "вратичка", но след последния скандал, избухнал около записите на телефонни разговори между шефа на митниците Ваньо Танов и премиера Бойко Борисов, дори парламентът, доминиран от ГЕРБ, призна, че службите имат сериозен проблем със съхраняването на секретна информация.

На този фон плановете за леснодостъпни регистри на банковите сметки и данъчните декларации поражда сериозни съмнения за възможни злоупотреби с данните в тях. Ваня Несторова от Върховната касационна прокуратура (ВКП) все пак обясни, че службите няма да гледат съдържанието на сметките, а само дали даден заподозрян има такива сметки и къде са те. По думите ѝ регистрите ще бъдат управлявани от Българската народна банка.

Това бе предложено още през 2007 г. от заместник-главния прокурор Христо Манчев, за да не се налага при всеки запор на сметките на обвиняем, да се пращат запитвания до всички банки. До реализация на предложението обаче така и не се стигна.

Поредният БОРКОР ще следи за "пране" на пари

След създаването на новата структура за борба с корупцията, наречена БОРКОР, и последвалият я идентичен орган за контрол на цените на храните, правителството обмисля трето подобно звено – този път за борба с "прането“ на пари. Според стратегията въпросният междуведомствен съвет ще бъде съставен от служители във всички институции, ангажирани в борбата с престъпността. По думите на Ваня Несторова той "няма да товари държавата", тъй като за него няма да се разкрива щат за допълнителна администрация.

Функциите на БОРКОР срещу "прането" на пари ще се изчерпват със събиране на информация от различните служби и ведомства и изготвяне на анализ и препоръки за превенция. Предвижда се въпросният орган да си комуникира и с различните браншови организации.

Към него трябва да има и фонд, в който да се събират част от средствата, конфискувани от държавата вследствие на разкрити случаи на "пране" на пари. Несторова обясни, че така може да се финансират различни проекти в здравеопазването и образованието, както и за "популяризиране на непоносимостта на обществото към това престъпление".

Сред мерките в стратегията попада и искането на РЗС – на част от служителите в Националната агенция по приходите и митниците да бъдат дадени разследващи правомощия. Според Несторова тази идея се налага от практиката, тъй като прокурорите имат нужда от експертна подкрепа при разследването на по-сложните финансови, стопански и данъчни престъпления.

За пет години са осъдени 57 души за "пране" на пари

Според данните, представени от Георги Петрунов от фондация "Риск монитор", откакто "прането" на пари се преследва от закона у нас, прокуратурата е успяла да издейства ефективни наказания за 57 души. 46-има са условно осъдени. В повече от половината такива дела обвинението е стигнало до успех след споразумение. От общо 72 процеса за "пране" на пари, прокуратурата е загубила 14.

"80 присъди хич не са малко за нашата страна – т. е. нещо сме свършили", обобщи статистиката зам. главният прокурор Бойко Найденов. По време на обсъждането на стратегията той цитира на шега максимата "Ако искате една работа да не се свърши, създайте междуведомствена група", след което веднага изрази надежда тя да бъде опровергана. "Дай Боже да сработи", добави Найденов по повод стратегията.

Американският посланик Джеймс Уорлик също похвали стратегията и не пропусна да напомни на управляващите, че САЩ очакват у нас да бъде приет закон за конфискацията, който не се основава на произнесена осъдителна присъда.