Планираната бюджетна актуализация е прибързана, ненужна и вредна

Планираната бюджетна актуализация е прибързана, ненужна и вредна

Управляващите се готвят да актуализират бюджета за т.г. с аргументация на обидно ниско ниво. Толкова ниско, че онези от тях, които разбират от материята, сами не си вярват.

Какво казват те:

Заложеният икономически растеж от 1.9% е свръх оптимистичен. При реална прогноза за ръст на БВП от 1% ще спаднат приходите в бюджета.

Вярно е. Редица икономически наблюдатели още миналата година го казвахме.

Тъжно е обаче да се наблюдава метаморфозата на БСП, която като опозиция при приемането на същия този бюджет миналата година твърдеше, че приходната част е подценена и искаше увеличението ѝ с 900 млн.лв., тази година, като управляваща, БСП иска актуализация, защото същата тази приходна част вече е неизпълнима.

Приходите за годината няма да се изпълнят нетно с 293 млн.лв. (неизпълнение на данъчните приходи с 555 млн.лв. и преизпълнение на неданъчните с 262 млн.лв.).

Отчетът на приходите към 30.05.2013 г .опровергава това твърдение. За 5 месеца в бюджета са постъпили приходи с над 7% (около 800 млн. лв.) повече от миналата година. Ако не планираме някакъв приходен срив, няма причина за 12 месеца те да не достигнат заложените в бюджета 1800 млн. лв. повече от 2012 г.

Аргументът, че приходите ще спаднат, защото забавеното ДДС ще се възстанови на бизнеса, е чиста спекулация. Защото става дума не за общата сума на заявения от бизнеса данъчен кредит от 770 млн.лв., а само за просрочения такъв, който в края на май т.г. е около 315 млн.лв. И който през последните няколко години се е движил в границите на 400-500 млн. лв.

Дори да допуснем, че някакви неизвестни към настоящия момент причини доведат до спад на приходите с тези 300 млн. лв., при план за постъпления от над 30 милиарда лв., всеки способен финансов министър спокойно би се справил без да актуализира бюджета. В ръцете му са много механизми за това. Освен ако истинската причина за актуализацията не е намерение за повече разходи.

Необходимо е увеличение на бюджетните разходи. Министерствата и ведомствата настоятелно искат повече пари – някои разходи не били предвидени, други са недостатъчни. За здравеопазването 5-6 млн.лв., за земеделието 11 млн., за намаление цената на ел.енергията 86 млн. (от продажба на квоти за въглеродни емисии), за разплащане с бизнеса 160 млн.лв.- забавени предимно от силовите министерства ,за социални плащания 40 млн.лв. и т.н.

Министерствата "настоятелно“ искали повече пари. Много солиден аргумент. Разбира се, че ще искат. Колкото и да им дадеш, пак няма да стигнат. Защото са дълбоко нереформирани и неефективни и колкото и пари да им налееш, те ще потънат,а резултатите от работата им няма да се подобрят. Увеличението на бюджетните разходи означава само едно – управляващите нямат никакво намерение да предприемат необходимите реформи в тежките, тромави и раздути бюджетни системи. Въпреки очевидния факт, че ресурсът, който създава българската икономика, не е в състояние да издържа бюджетната сфера в сегашния и вид. И, че съществуването ѝ е възможно само с цената на допълнителни дефицити и нови държавни дългове.

Увеличението на разходите по конкретни пера, едва ли има нужда от коментар. Дори някои от тях да са необходими, на фона на разходната част от над 31 милиарда лв., техният относителен размер е толкова малък, че спокойно биха се реализирали посредством някои вътрешно- компенсирани промени,без да се актуализира целия бюджет.

Недоумение обаче буди разходът от 86 млн.лв. за намаление на цената на ел. енергията. Източникът е еднократен – продажба на квоти, а разходът – постоянен. С тези пари тази година ще "дотират“ цената, а следващата? Друг да му мисли.

Увеличаване на бюджетния дефицит с 495 млн.лв.(0.6% от БВП) в резултат от увеличени разходи и намалени приходи.

От казаното дотук е видно, че аргументите, както за приходите, така и за разходите са несъстоятелни и не е необходимо завишение на дефицита. Още повече, че за първото полугодие, е отчетен излишък, а не дефицит.

Увеличение на тавана за нови емисии държавен дълг с 1 милиард лв. поради изразходването на 800 млн. лв.от лимита за плащанията на земеделските стопани.

За 2013 г. таванът за нов дълг в бюджета е 2 милиарда лв. С него е предвидено да се финансира бюджетния дефицит от 1.1 млрд. лв., да се рефинансира стар дълг излизащ в падеж и да се попълва фискалния резерв. Въпросните 800 млн.лв. са намалили лимита, но те са възстановени от ЕС и сега се намират във фискалния резерв т.е. могат да се използват за финансиране на дефицита, без да влияят върху лимита за нов дълг.

Всъщност, при равни други условия, ново финансиране е необходимо само за допълнителния дефицит от 495 млн.лв. Неоправдано е да емитираш 1 млрд.лв. нов дълг, ако ти трябват 495 млн. лв.и да плащаш паразитни лихви.

Несъстоятелен е и аргументът, че са необходими средства за погасяване на външен дълг в началото на следващата година. Голямото плащане на такъв дълг е през 2015 г. а през другите години дългът се е обслужвал регулярно без извънредни емисии. При това положение, резонно се появяват основателни съмнения за възможни бъдещи непрозрачни харчове под черта (такива, които не фигурират в разходната част на бюджета и не изискват санкция от Народното събрание).

В заключение, откъдето и да се погледне, планираната бюджетна актуализация за момента е прибързана, ненужна и вредна. Икономистите знаят, че няма добра актуализация. Защото тя показва, че нещо не е наред. Че някой, от когото зависят много важни неща в една държава, не може да смята.

Актуализацията на бюджета внася допълнителна несигурност във финансово-икономическата среда, влошава инвестиционния климат и икономическата активност. Повишава лихвените нива. След обявеното намерение за актуализация, рисковата премия на българските облигации се увеличи с 40% - от 1.25%, на 1.75% и повиши общото лихвено равнище от 3.5% на 4%.

Увеличаването на дефицита и неговото финансиране чрез нарастване на държавния дълг са опасна тенденция, водеща до дългов капан, от който излизането е много трудно и мъчително.

Мнението на почти всички представители на икономическата общност в България е негативно към готвената актуализация. Ако управляващите не вярват на тях,то да се вслушат в гласа на МВФ, чиято регулярна мисия в страната приключи съвсем скоро и ясно и еднозначно се произнесе против необходимостта от актуализация на този етап.

 

*Муравей Радев е бил народен представител в 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание; финансов министър 1997-2001 г.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес