Плановете на Русия да отреже газовия транзит през Украйна са нереалистични

Намеренията на Русия да отреже Украйна като транзитен маршрут са нереалистични, тъй като Европейският съюз ще търси газови доставки от други източници, вместо да изгражда връзки към новия газопровод в Турция. Такова е мнението на анализатори и източници от газовата индустрия, цитирани от Ройтерс.

Миналия декември, при ескалацията на военния конфликт в Украйна и новите западни санкции срещу Русия, президентът Владимир Путин съобщи, че страната му се отказва да строи "Южен поток", който трябваше да заобиколи Украйна, минавайки по дъното на Черно море и през България да доставя руски газ до Централна и Южна Европа. "Газпром" заяви, че ЕС няма да получава никакъв газ през Украйна, след като настоящият договор за транзит изтече през 2019 година. Според изявленията на Москва, планираните 63 млрд. куб.м. газ, които Европа трябваше да получи чрез "Южен поток", ще бъдат насочени към нов газопровод – "Турски поток", който ще е със същия капацитет и ще стига до Турция.

"Газпром" посъветва ЕС да си изгради нова инфраструктура, която да го свърже с непостроения още газов хъб на турско-гръцката граница, докъдето се очаква да стигне "Турски поток".

Би било много изненадващо, ако компаниите, които работят по дългосрочни договори, чиито срок изтича след 2019 г., да се пренасочат към Турция, коментира Оливър Кох, ръководител на енергийния департамент в ЕК, на конференция в Есен тази седмица.

Той се усъмни, че решението за "Южен поток" е "последната дума" на Русия, като се имат предвид предишните промени в позицията ѝ.

Миналата година вносът на руски газ в Европа е 147 млрд.куб.м или една трета от общите нужди на съюза. От тях 60 млрд. куб.м. газ са транизитирани през Украйна. Останалите количества са транспоритрани през Беларус, по съществуващия газопровод до Турция "Син поток", както и по "Северен поток", който минава по дъното на Балтийско море до Германия.

Макар че ЕС се стреми да разнообрази газовите маршрути, разходите за инвестиции в допълнителни газопроводи може да го възпрат, още повече, че е обещал помощ на Украйна за модернизиране на транзитната ѝ инфраструктура.

И Украйна, и Европа се опитват да намалят зависимостта си от "Газпром". Брюксел подкрепя алтернативния Южен газов коридор, който ще се снабдява с газ от Азербайджан, както и вноса от други източници.

Русия от своя страна се фокусира в други посоки, като Китай. Строителството на газопроводи и цялата инфраструктура, която да направи възможен износа на газ към Китай, обаче ще отнеме години. Поради тази причина отношенията с Европа си остават критично важни.

Анализатори смятат, че понижението на газовите цени, предизвикано от евтиния петрол и намаленото търсене, ще накарат "Газпром" да се адаптира към новите условия, както направиха други компании като норвежката "Статойл".

Настоящото противостояние с Европа най-вероятно ще накара "Газпром" да възприеме по-комерсиална гледна точка за това как да се държи на пазара, казва Хауард Чейс от Dow Chemical Europe.

Националните финанси на Русия също са критично зависими от енергийния износ. "Газпром", който осигурява основните приходи в руския бюджет, получава две трети от приходите си в твърда валута, предимно от продажби на газ в Европа.

"Гацпром" оценяваше, че стойността на подводната част на "Южен поток" ще струва 17 млрд. евро. Допълнително компанията се нуждаеше от 11 млрд. долара за надграждане на местната газова система. "Газпром" отказват коментар, като казват, че са на ранен етап от проектното планиране. Според анализи на VTB Capital, само офшорната част от проекта струва между 10 и 12 млрд. долара.

През януари т.г. Eurasia Group consultancy прогнозира, че най-вероятно Европа ще задели още по-големи финансови ресурси, за да диверсифицира газовия внос извън Русия.

Това може да усложни плановете на Русия за осигуряване на европейските купувачи с около 47 млрд. куб.м. газ, които да се транизтират през Турция.

Русия заяви, че се е отказала от "Южен поток" заради възраженията на ЕС, според който проектът нарушава европейските правила за конкуренция. Миналия месец Русия замрази и разширението на "Северен поток", като отново се позова на регулаторните рестрикции на ЕС.

Тери Брос, старши анализатор от Societe Generale, коментира, че ако транзитните договори с Украйна не бъдат възстановени, Европа едва ли ще започне да взема руски газ от турската граница, а ще предпочете да диверсифицира източниците на газови доставки. Една от възможностите е втечнен природен газ.

В този случай купуването на големи количества американски втечнен газ е рационален ход, смята той. САЩ започват износа на втечнен газ през 2016 година.

"Газпром" няма големи експортни пазари извън Европа, докато не стане готов газопроводът към Китай в края на десетилетието. Според анализатори Русия няма много голям избор, освен поне частично да запази газовия транзит през Украйна.

"Ние трябва да оптимизираме маршрутите на газови доставки (за Европа) и разбира се, той (украинският транзит) не би трябвало да бъде изцяло изключен, както се предлага (от "Газпром")", заяви еврокомисарят, отговарящ за енергийния съюз, Марош Шефчович в Москва миналия месец