Плащаме 400 млн. евро от дълга за "Белене" до края на 2016 г.

Останалата сума ще е на два транша, потвърди Петкова изявлението на руския зам-правосъден министър

Плащаме 400 млн. евро от дълга за "Белене" до края на 2016  г.

До края на годината ще бъдат платени 400 млн. евро или основната част от дължимото от  българската "Национална електрическа компания" (НЕК) към руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) 620 млн. евро за поръчано, произведено и неплатено оборудване за спрения проект за АЕЦ "Белене". Това потвърди министърът на енергетиката Теменужка Петкова в Мездра в събота, след като по-рано руската агенция ТАСС цитира изявление на руския първи заместник-министър на правосъдието Сергей Герасимов.

Договорката е била постигната на състоялата се преди ден среща във Варна на междуправителствена комисия между Руската федерация и България, каза Герасимов и Петкова потвърди, че това е била една от основните обсъждани теми. В съобщението на икономическото ведомство от петък обаче не се посочваше нищо такова, а общи приказки за сътрудничеството в областта на енергетиката и развитието на туризма и търговията.

След изявлението на руския зам.-министър на правосъдието обаче Петкова бе принудена да признае за уговореното плащане и уточни, че плановете на българското правителство след извършване на основното плащане, да се договори издължаване на останалите 220 млн. евро на две вноски.

По думите на Герасимов главната задача на срещата във Варна е бил "въпросът за компенсациите за разходите и загубите, които руската страна понесе" заради спирането на ядрения проект и припомни за дължимите 620 млн. евро от НЕК.

"Разбира се, тази сума е доста голяма за българската страна, но въпреки това намерихме варианти за погасяване на тези задължения", отбеляза той.

По-късно Теменужка Петкова потвърди това и припомни, че че в арбитража в Париж е внесено възражение за размера на лихвите по задължението, които са определени общо на 82 милиона евро. Според българската страна има техническа грешка при определянето на лихвите и при отстраняването ѝ, техният размер ще намалее, каза тя и уточни, че се очаква решението на арбитражния съд.

За бързо плащане на дълга към руснаците преди дни призова премиерът Бойко Борисов, а веципремиерът Томислав Дончев заяви, че в момента се обсъждат вариантите за отпускане на държавен кредит на НЕК, за да си уреди отношенията с АСЕ.

Руският заместник-правосъден министър заяви, че България е проявила интерес и към по-нататъшното развитие на някои проект в областта на ядрената енергетика.

"Става въпрос не само за АЕЦ "Козлодуй", но и за възможност за връщане към проекта "Белене", уточни той.

Герасимов определи перспективите за такова сътрудничество като "доста интересни", но отбеляза, че двете страни са се съгласили, че възможността за развиване на тези проекти "зависи от погасяването на дълга". "Без плащане на дълга, новите проекти няма да бъдат реализирани", подчерта той.

Герасимов каза още пред ТАСС, че участието на Русия в изпълнението на проекта за строителство на газоразпределителен център в България ще зависи от гаранциите и обема на доставките.

"За газовия хъб "Балкан" ситуацията е по-малко оптимистична (в сравнение с АЕЦ "Белене")", коментира руският заместник-министър, цитиран от ТАСС. Той все пак отбеляза, че "руската страна ще разгледа всички предложения на българската, които биха могли да убедят (руския държавен газов концерн "Газпром") в това, че, първо, този проект е интересен, от гледна точка на обема (на газовите доставки)".

"Вторият компонент", посочи Герасимов, "това са гаранциите, които трябва да дадат българската страна и Европейската комисия". "Ако "Газпром" се съгласи да доставя газ за българския хъб, то при никакви обстоятелства никоя от страните не би могла да се откаже от неговата реализация", подчерта той.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес