Платената от държавата изложба на Рашидов – "ярък пример на конфликт на интереси"

Народният представител Вежди Рашидов

"Ярък пример за безпринципност и конфликт на интереси". Така гражданско движение за "Реформи в културата" описва в декларация изложбата на председателя на парламентарната комисия по култура и медии и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов в Лондон, за която държавата е платила 20 340 британски лири.

От движението акцентират на факта, че става дума за човек, който заема позицията на законодател в областта на културата и медиите, използва държавни средства, за да рекламира личното си творчество.

Движение "Реформи в културата“ смята, че този случай е ярък пример на безпринципност и конфликт на интереси, при който човек, заемащ най-високата позиция на законодател в областта на културата и медиите, използва държавни институции и държавни средства за реклама на личното си творчество, докато зависимите от него институции и културни институти се държат като клиентелистки структури и приятелски кръгове, безпроблемно подкрепящи цялата схема.

Тази седмица стана известно, че представянето на скулптури и рисунки на Рашидов в лондонската галерия "Галиарди" през юли е част от официалната програма на българското европредседателство, приключило на 30 юни.

От движението определят начина, по който е осъществена изложбата, като "закономерен завършек на скандалите около безличната и непрозрачно организирана културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз". В документа се посочва също, че е имало "привилегировани" събития и творци, които не са избрани с конкурс.

"Най-същественото и неприятното обаче е друго и то става ясно сега, след завършека на Председателството: тази културна програма не постигна никакъв международен културен и политически ефект", пишат от движението. "Тя може би обслужи привилегировани властници, но не допринесе с нищо за представянето ни пред света, не осъществи диалог, не въвлече България във важни европейски дискусии, нито успя да превърне страната-европредседател във фокус на значими европейски културни събития", допълват авторите.

"Членовете на движение "Реформи в културата" смятат за свой граждански, морален и културен дълг да изразят своето възмущение и несъгласие с подобни практики. Всичко това за пореден път ни убеждава, че културната политика на република България не изпълнява истинските си задачи, а е подменена от лични акции на заинтересовани лица и обслужващи ги институции", се казва в позицията.

На 24 май група съмишленици – известни и утвърдени имена с принос в различните сфери на българската култура – обявиха създаването на гражданско движение за реформи в културата.

Обединява ги убеждението, че такива реформи са наложителни и амбицията да помогнат за разработването на стратегическа визия за ролята на културата, да очертаят спешни стъпки към законодателни инициативи и национална стратегия.

Още от България

Защо протестираха строителите?