Плажните концесии – вечно обсъждани и трайно нерешавани

Плажните концесии – вечно обсъждани и трайно нерешавани

Трайното решаване на въпроса с краткосрочното отдаване на плажните ивици обсъди  министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов с представители на Националния борд по туризъм. Това съобщиха в понеделник от регионалното ведомство. На срещата за пореден път се е обмислила възможността да се създаде работна група за промяна на законодателството, за да се въведе ред в достъпа до плажа. 

Съвещателното упражнение на тема какво да се прави с концесиите на плажната ивица се повтаря всяка година щом започне активния летен сезон. Обикновено и сценарият е един и същ – туристическият бранш, без значение точно от коя професионална организация ще е представен, иска от държавата да си уреди законодателството и да им даде повече възможности да стопанисват плажовете независимо. Държавните експерти пък обясняват, че ще започнат проверка на място как стоят нещата и като обобщят резултатите ще направят предложения.

Всъщност единствената причина да се реализират тези срещи между държавните ръководители и бизнеса са първите информации, които медиите отразяват за бити и тормозени туристи по родните курорти, за огражденията на плажните ивици и безскрупулното престъпване на законите.

По същата изпитана схема Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) постъпи, когато преди две години концесионерите на ахтополския плаж пребиха български летовници, наивно решили да си сложат хавлийката и да се възползват от конституционното си право за достъп до пясъчната ивица. В отговор на журналистическите питания от МРРБ уточниха, че са започнали да правят проверка от Северното Черноморие и в повечето случаи докато стигнат до Южното – битият бит...След проверките се обобщават резултатите и някъде към края на октомври се разглеждат на експертен съвет и се решава ще има ли наказани.

През октомври – ноември медиите вече не питат за концесиите и така въпросът се отлага до следващата година. Регионалното ведомство не смени подхода, защото и експертите, които отговарят за концесиите на плажовете си останаха едни и същи. Заместник–министърът Савин Ковачев и сега мисли как да се промени подхода към изключителната държавна собственост, така мислеше той и при предишният министър Валентин Церовски, а и по времето на министър Евгени Чачев.

Държавните институции много добре знаят, че частните концесионери малтретират летуващите – това се случва години наред. Те са запознати и с използваните трикове, за да не се предоставят онези 20-25% от територията на плажа за свободно летуващите. Ако Министерство на регионалното развитие и благоустройството действително искаше да направи нещо, то щеше да започне проверките си за състоянието на плажовете през май и през юли проверката да е приключила.

Това отношение към всички посетители на родното Черноморие, независимо дали са българи или чужденци, явно напълно устройва и самите туристически организации. Ако те искаха да го променят, то щяха да вложат същите усилия, както, за да вдигнат огромните хотели, дискотеки и ресторанти върху същата тази плажна ивица. Защото в повечето от случаите концесионерите на плажа са измежду собствениците на хотели и ресторанти, в непосредствена близост до тях.

Симулирането на дейност от страна на държавата проличава не само от отношението ѝ към концесиите на плажовете. Обществена тайна е, че по Черноморието се работи без никаква правна регламентация – не се подписват трудови договори, не се спазва работно време, а и голяма част от работодателите са напълно некоректни по отношение на заплащането. 

Ако сервитьорката ви обслужва намусено и не е особено любезна дори в хотел от пет звезди, то тя в 99 на сто от случаите не е получавала заплата поне от месец. Обикновено явление е за три месеца в големите хотелски комплекси два пъти да се смени напълно обслужващият персонал. Собствениците се оплакват от некачествена работна ръка и липса на професионализъм, но пропускат информацията, че в голяма част от случаите е “ходене по мъките” да си вземеш договорените пари. И колкото по-висока е категорията на хотела – т.е. собствениците му са сред популярните имена, толкова е по-трудно да си вземеш парите.

Според информация на Mediapool от първа ръка, средната заплата на аниматорите (персоналът, който се грижи за забавленията на гостите и децата) в големите хотели е 300 лв., на сервитьорите 250 лв., а на административния персонал – рецепция, пикола и пр. – 200 лв. Именно тези нива на заплащане принуждават квалифицираният персонал да си търси работа извън България и в българските курорти все по-масово започват да наемат непълнолетни за работа. 

Какво прави в това време държавата? Проверки. От Главна инспекция по труда съобщиха в понеделник, че от началото на юли са започнали национална проверка за детския труд. Ще се проверяват основно хотели и ресторанти в големите комплекси по морето, уточниха от държавната инспекция. Проверката обаче ще приключи в края на август, а резултатите ще се отчетат традиционно през октомври. 

А какъв ще е резултатът им е ясно от сега. Министерство на регионалното развитие ще установи, че като цяло организацията на дейностите е значително по-добра за повечето от плажовете в сравнение с миналата година. Концесионерите ще са осигурили нужните 20% от плажа за свободно летуване – обикновено инспектиращите не виждат, че водата се плиска в краката на туристите. И най-важното е, че държавните чиновници ще отчетат ръст в приходите от концесионна такса. За миналата 2005 година МРРБ отчете цели 17% повече пари, които са постъпили от концесионни такси в хазната, без да се смущават от публично изнесените сметки, че парите, които плащат концесионерите за една година се изкарват за ден и половина през пиковия сезон.  

Споделяне

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?