Плевнелиев: България може да загуби европредседателството, ако работи за разделение на ЕС

Има голям риск на България да бъде отнето председателството на ЕС, ако страната ни работи за разделение в съюза, предупреди Росен Плевнелиев. "Това ще бъде национален срам, но може да се случи", каза той в сряда на последната си пресконференция като държавен глава, на която направи отчет за свършеното през мандата му.

Плевнелиев формулира основните рискове пред България през следващите месеци, включително риск от непризнаване на "изборните резултати, ако има съмнение в интегритета и независимостта на служебното правителство и организацията, която то ще създаде за изборите".

Предстоящият служебен кабинет ще бъде назначен от новия президент Румен Радев, който в четвъртък полага клетва пред парламента, а в неделя официално встъпва в длъжност.

Следващото предупреждение на отиващия си държавен глава отново прозвуча като препратка към Радев и издигналата го партия БСП – според Плевнелиев има риск от геополитически провал, ако се промени курсът на активното членство на България в ЕС и НАТО и страната се превърне в периферия на ЕС.

Остава и рискът от нова миграционна вълна, въпреки че засега страната се справя добре, отбеляза президентът.

Той определи мандата си като "труден и успешен". Сподели, че се е чувствал "точния човек на точното място" и не е допуснал стратегически грешки.

Плевнелиев за пореден път аргументира решението си да се противопостави на незаконните действия на Москва и призова България твърдо да следва евроатлантическия курс: "Не бяхме "Троянски кон". Няма как да мълча, понеже съм за върховенство на закона. Затова съм и за санкциите (срещу Русия- бел. ред.), защото те работят, не е вярно, че не работят."

Вицепрезидентът Маргарита Попова, която присъства на прощалната пресконференция, я използва за финална атака срещу Плевнелиев, с когото са в конфликт още от лятото на 2013 г., когато държавният глава зае страната на протестиращите срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Сега тя обвини Плевнелиев, че се е отказал от правото си да назначава председателя на ДАНС и така станало възможно назначението на Пеевски, с което според нея президентството може да е допринесло за модела "КОЙ". Маргарита Попова упрекна Плевнелиев и за това, че се съгласил Националната разузнавателна служба да мине към изпълнителната власт и така е лишил президентството от ресурси. Държавният глава отхвърли обвиненията и припомни, че е първият президент публично свали доверието си от Пламен Орешарски.

"Аз съм единственият български президент, който отговори на въпроса "КОЙ?". Попитайте останалите български политици: "Кой е виновен за най-скандалното назначение в държавата? Аз бях честен, излязох и отговорих на първия час. Години по-късно много политици още не са отговорили", каза Плевнелиев.

Пресконференцията бе използвана и от водещата в Канал 3 Илияна Беновска, която се опита да "блесне" с номера си от изборната нощ, когато замери с ябълка Румен Радев. Този път обаче номерът не мина, защото бе изведена от гардовете на НСО.

България може да загуби председателството на ЕС?

Росен Пленелиев не даде допълнителни разяснения какво точно има предвид с предупреждението си, че България може да бъде лишена от европредседателството, ако работи за разделението на ЕС. Страната ни трябва да поеме ротационното председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. и досега не е излизала официална информация, че има възможност то да бъде отнето.

Той обаче отбеляза, че наследникът му Румен Радев ще е изправен пред голяма дилема, ако оспори европейските санкции срещу Русия.

Радев официално се обяви срещу санкциите, влизайки в противоречие с официалната позиция на българското правителство и на ЕС. Освен това той публично коментира, че Крим дефакто вече е руски и трябва да се съобразяваме с този факт, въпреки че анексирането на Крим не е признато от международната общност. ООН осъди "временната окупация" на Крим от Русия, признавайки руснаците за окупатор.

Дори и Радев да продължи да поддържа досегашната си позиция, не той, а правителството определя външната политика на държавата и министър-председателят е този, който участва в заседанията на Европейския съвет, който решава за санкциите.

В Лисабонския договор, който въведе сегашната система на председателство на Съвета на ЕС, няма процедура за отнемане или изключване на дадена държава от правото и задължението ѝ да бъде председател заради провинения.

Според договора председателството се мени на всеки шест месеца "въз основа на равноправна ротация на държавите-членки, като се вземат предвид тяхното многообразие и географското равновесие в съюза".

До момента Съветът на ЕС официално е разпределил председателствата до 2030 г.

Санкциите срещу Русия са необходими и работят

Президентът посочи още, че санкциите срещу Русия са справедливи и постигат ефект: "Санкциите работят, не е вярно, че не работят. Изследвам внимателно например баланса на централната банка за Руската федерация. Искам да бъда разбран правилно. Аз съм човек, който през живота си не е ударил никой. Когато се взривява международният правов ред, трябва да действаме. Може да стане и много по-лошо."

"Взех принципна позиция в подкрепа на международния правов ред и срещу незаконното анексиране на Крим от Руската федерация и инициираните от нея поредица замразени конфликти в района. Посочих ясно - това, че съм първият демократично избран български президент, който системно и категорично се противопоставя на руския президент, в никакъв случай не ме прави "ястреб", а ме прави политик и гражданин с позиция", заяви Плевнелиев.

Той отново коментира, че прави голяма разлика между руския народ и руския президент.

"Водих последователна политика по налагане на равнопоставеността и върховенството на правото във всички аспекти на отношенията ни с Русия. Не пестях критиките си към руския президент за водената от него политика за преразпределяне на сфери на влияние, припомни Плевнелиев.

По думите му сигурността на България е гарантирана само в НАТО и ЕС. Държавният глава каза, че е полагал огромни усилия България да бъде активен член на Алианса.

Най-трудният момент – февруарските протести през 2013

Плевнелиев сподели, че най-трудният момент в мандата му безспорно е бил през февруари 2013 г.

"Не очаквах, че министър-председателят ще подаде оставка. Помолих Бойко Борисов и Сергей Станишев да направим едно широко служебно правителство. Аз не искам президентска република. Не, бях оставен абсолютно сам, когато имаше стотици хиляди граждани протестиращи срещу монополите. В този момент се опрях на гражданите", каза Плевнелиев.

"Не ми беше лесно и с правителството на Пламен Орешарски", допълни той.

Радев ще бъде различен президент

Плевнелиев каза още, че е готов да помогне с всичко на наследника си Румен Радев: "Наистина ще дам пълната си подкрепа на президента Радев. Когато има нужда от мен, ще съм на линия. Ще споделя и грешките си. Ще ми се и той да стъпи на принципа на приемствеността. Разбира се, ще бъдем различни. Разбира се, ще има критика от един президент към друг. Много ми се ще тази критика да бъде на ясни аргументи. Президентът Първанов излезе и каза, че съм бил назначен. Не му приляга."

Плевнелиев призова всички политици да помогнат на новия държавен глава: "Неговият неуспех не е ваш успех, работете с него, за да може през следващите три месеца, които са критични, да минем по един достоен начин, да надградим нашата демокрация, а не да я поставим под въпрос."

"Необходими са спешни действия за повече справедливост"

Президентът посочи още, че са необходими спешни действия за повече справедливост в държавата. По думите му днес голямата тема в обществото е за справедливостта в държавата.

"Всички ние сме длъжници на народа. Всички ние носим своята отговорност за ниското доверие на гражданите в съда, прокуратурата, в институциите. Трябват решения и резултати", каза Плевнелиев.

Комбинация от кризи

Той припомни, че през петгодишния му мандат е имало многобройни кризи.

"Само за 2 години се смениха 5 правителства и 3 парламента, но президентската институция бе център на стабилност и приемственост", декларира Плевнелиев.

По думите му президентската институция не е "на силната ръка, а на баланса".

"За мен активното гражданско общество беше незаменим партньор във вземането на решения. Горд съм да бъда първият държавен глава, инициирал референдум, подкрепил недвусмислено пряката демокрация. Първият български президент, публично свалил доверие от мандатоносител", каза още Плевнелиев.

Той припомни още, че не е назначил и нито един агент на бившата Държавна сигурност за посланик или служебен министър. Това е още една област, в която ще има връщане назад след встъпването в длъжност на Румен Радев.