Плевнелиев иска различни размери на инвестициите за даване на гражданство

Президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху поправките в закона за насърчаване на инвестициите и поиска преразглеждане на текстовете, с които се дава възможност за получаване на българско гражданство при влагане на 1 млн. лв. в българско предприятие и които същевременно попадат в колизия с други текстове, регламентиращи инвестиция от 4 млн. лв. и откриване на 50 работни места. Държавния глава препоръча на депутатите да свалят размера на инвестициите и сумата на вложението за получаване на българско гражданства да е различна според региона, в който са инвестирани парите.

Много се надявам, след като върна закона за инвестициите, наистина в парламента да има отговорен и качествен дебат по темата как можем да облекчим живота на инвеститорите, заяви в четвъртък Плевнелиев при посещение в пловдивското село Радиново, след като по-рано през деня от прессекретариата на президентството съобщиха за предстоящото налагане на ветото.

"Инвеститорите не слагат лесно куфарчето с парите където и да било и по-скоро ние трябва да ги мотивираме, отколкото да им забраняваме", посочи той, като изказа съжаление, че толкова стратегически важни текстове са минали бързо през парламента и със сериозни пропуски и грешки.

"След като в Германия може срещу 250 000 евро и пет работни места да се получи разрешение за пребиваване, нима ние трябва да се правим на по-важни от германците", каза държавният глава, цитиран от агенция "Фокус". Той допълни, че в Канада това може да стане срещу един милион долара. "Когато кажете 4 милиона, казвате на света - "Летете над България, ние сме в забранителен режим", допълни мотивите си от сутринта Плевнелиев.

Според него в този закон трябва да има диверсификация според региона в зависимост от безработицата. "В райони като София, където безработицата е под 10%, може да се отиде към 400 000 или 300 000 лева и четири работни места. В райони като Северозападна България, където безработицата е огромна и икономическата перспектива за хората е минимална, трябва да се говори не за 4 милиона лева и 50 работни места, а за 100 000 лева и три-четири работни места", каза държавният глава.

По този начин според него държавата ще може да се бори за всяко работно място, а преференциите да насочат инвеститорите там, където очевидно държавата не е успяла дълго време да се справи.

Промените в Закона за насърчаване на инвестициите предстои да бъдат разгледани и от Правния съвет към президента, който да направи обстоен преглед на целия закон и да подготви мотивите, които ще бъдат обявени следващата седмица, съобщиха по-рано от президентството.

В разпространените мотиви за ветото Плевнелиев дава за пример анализ на подобни разпоредби в страните-членки на ЕС, който показва, че те са несравнимо по-облекчени по отношение на изисквания, при които се получава право на пребиваване (дългосрочно или постоянно) – Ирландия и Гърция – 300 хил. евро; Естония – 63 900 евро; Германия – 250 хил. евро и създадени 5 работни места и т. н.

"Нещо повече, световната практика показва, че този инструмент се използва за стимулиране на инвестициите в по-бедни райони и такива с по-висока безработица. В България са трите най-бедни региони в ЕС", се казва в съобщението.

Според държавния глава новото изискване е във вътрешно противоречие с някои от останалите текстове на закона. Като пример той сочи фактът, че от една страна законът предвижда възможност да се даде разрешение за постоянно пребиваване при вложени 1 млн. лева в българска кредитна институция по договор за доверително управление, а за реална инвестиция се изискват 4 милиона лева и 50 работни места.

Президентът Росен Плевнелиев счита, че създаването на допълнителни изисквания и завишаването на критериите пред инвеститорите за получаване на разрешение за постоянно пребиваване не кореспондират с интересите на страната и с обявените от него и правителството приоритети в тази област.

От друга страна, в Закона за гражданството се създава чл.14а, който предвижда възможност за придобиване на гражданство по натурализация при по-облекчен режим след една година постоянно пребиваване и вложени допълнително не по-малко от 1 млн. лева в капитала на българско търговско дружество, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите.

Според президента този подход не отчита същността на гражданството като политическа и правна връзка на лицето с държавата. "Тази връзка има траен и устойчив характер и от нея произтичат редица права и задължения, а българското гражданство вече означава и гражданство на ЕС. Преценката за това дали да се даде гражданство или - не, не може да почива на финансови аргументи. Това е различен институт, той не е свързан по своята природа с правото да посетиш или да пребиваваш в една държава и спрямо него е погрешно да се прилага същият модел като при пребиваването", посочва в мотивите си президентът.

Той припомня, че и сега в чл. 16 от Закона за българското гражданство съществува възможност при особени заслуги към Република България в икономическата сфера да се получи гражданство при облекчен режим. "Това дава достатъчно гаранции, че този инструмент може също да послужи за насърчаване и на инвеститори, но дава и възможност за конкретна преценка на ползата за държавата, без да я обвързва с количествени показатели", е друг мотив на държавния глава налагането на вето.